Каква част от брутната си заплата получавате реално е сложен въпрос, който зависи от различни променливи, като компанията, за която работите, данъчните ставки в държавата ви, както и дали сте семеен с деца или не.

Все пак, можем да получим обща представа въз основа на данните на Евростат за годишните доходи на служителите в Европа.

Нека започнем с това как се изчисляват нетните доходи.

Нетните доходи се получават от брутните, като се приспаднат социалноосигурителните вноски и данъците върху дохода на работника и се добавят семейни надбавки в случай на домакинства с деца, обяснява Euronews.

Наборът от данни на Евростат за 2023 г. включва всички държави-членки на ЕС, три държави от Европейската асоциация за свободна търговия (ЕАСТ) и една кандидатка за членство в ЕС.

Първи сценарий: Несемеен служител без деца

Този сценарий разглежда несемеен човек без деца, който печели 100% от средната заплата.

Сред включените 31 европейски държави съотношението на годишната нетна средна заплата към брутната варира значително - от 60,1 % в Белгия до 85,9 % в Кипър, като средната стойност за ЕС е 68,8 %.

Освен в Кипър, служителите в Швейцария (81,4%), Естония (81,1%) и Чехия (80%) също получават поне четири пети от брутната си заплата.

Алекс Менгдън, анализатор на глобалната политика в Tax Foundation, обяснява, че основният фактор, който поддържа високо съотношението между нетните и брутните доходи в Швейцария, е силната местна данъчна конкуренция между кантоните и общините.

Заедно с Белгия, Литва, Германия, Румъния и Дания съотношението между брутната заплата и доходите пада под 65%.

Сред четирите най-големи икономики в ЕС Испания се откроява като най-благоприятна в този сценарий, където лицата получават 77,9% от брутната си заплата. За сравнение, във Франция този процент е 72,5%, в Италия 72,3%.

Годишните нетни заплати в рамките на ЕС се различават значително, като варират от 9 355 евро в България до 49 035 евро в Люксембург, а средната стойност за Блока достига 28 217 евро.

Средната годишна брутна заплата в ЕС е 41 004 евро, което води до разлика от 12 787 евро между брутния и нетния доход.

Когато се включат страните от ЕАСТ и кандидатките за членство в ЕС, Швейцария се очертава като явен отличник с годишен нетен доход от 85 582 евро, докато Турция се нарежда на дъното с 8 968 евро, като пада под България.

Втори сценарий: Двама работещи без деца

Съотношението между средните годишни нетни и брутни доходи за двойка с две деца е много сходно с това на самотен човек без деца, като има само малки разлики.

За сравнение с това обаче, домакинство от двама работещи без деца получава 56 359 евро от брутен доход от 81 732 евро в ЕС, което води до съотношение на нетните към брутните доходи от 69 %.

Трети сценарий: Домакинство с един работещ и две деца

Съотношението между заплатите при двойките с деца се увеличава значително в сравнение с домакинствата без деца, независимо дали то се състои от един човек или от двойка.

То варира от 70,4 % в Румъния до 109,3 % в Словакия, като средното за ЕС е 82,7 %.

Трите скандинавски държави - Норвегия, Дания и Финландия са сред петте най-нископоставени, като всяка от тях отчита съотношение под 76 %.

В ЕС двойка с един работещ и две деца получава нетен доход от 33 940 евро при брутна заплата от 41 043 евро. Самотен човек без деца има нетен доход от 28 217 евро.

Разликата в нетните доходи се дължи основно на два фактора: двойката получава 1 846 евро семейни надбавки и, което е по-важно, плаща 3 764 евро по-малко данъци върху доходите.

Тази семейна помощ обаче не е налична във всички страни от списъка. Турция например не предоставя семейни надбавки или данъчни облекчения, в резултат на което съотношението е почти идентично при всички сценарии.

Разликата в съотношението на заплатите между самотен човек без деца и двойка с един работещ и две деца също е по-малка от 5% в Гърция, Норвегия, Кипър и Финландия.

Как нетните доходи надвишават брутните в две държави

В Словакия (109,3%) и Чехия (102,3%) годишните нетни доходи надвишават брутните на двойка с един работещ и две деца.

В Словакия брутните доходи възлизат на 16 835 евро, а нетните - на 18 399 евро, което води до излишък от 1 564 евро. Тази разлика се дължи главно на въвеждането на „отрицателен данък върху доходите“, който предлага допълнителна финансова подкрепа и набляга на благоприятни за семейството политики.

При този сценарий, освен Словакия (+33,6%) и Чехия (+22,3%), Люксембург (+22,7%), Полша (+21,5%) и Белгия (+19,6%) също отчитат значително увеличение на съотношението между доходите и заплатите в сравнение с това на несеемн човек без деца.

В Белгия например, несемеен човек без деца получава само 60,1% от брутните си доходи. Съотношението се увеличава значително до 79,7% за двойка с един работещ и две деца. По-конкретно, доходите са 35 604 евро и 47 238 евро, което води до 11 634 евро повече нетни доходи за двойката с деца.

Четвърти сценарий: Двама работещи с две деца

Възнаграждението, което двойка с две деца получава, варира от 65,7 % от брутната заплата в Белгия до 89,5 % в Словакия. Средната стойност за ЕС е 73,8 %, което означава, че двойката би получила 60 332 евро от общо 81 732 евро брутно възнаграждение.

В сравнение с двойките с двама работещи без деца, в тази категория има по-високи съотношения на доходите, с изключение на Исландия и Турция, където няма разлика. Разликата е по-малка от два процентни пункта в Гърция, Кипър, Испания и Норвегия.

В същото време двойките с две деца в Словакия, Полша и Австрия се радват на увеличение на съотношението на доходите с повече от 7% в сравнение с тези без деца.

Ключови тенденции

Семействата с деца се ползват с по-високи съотношения между нетните и брутните доходи в сравнение с лицата без деца, особено домакинствата с един работещ, като в много държави те надхвърлят 80%. Това предполага, че държавите са склонни да предоставят по-благоприятно данъчно третиране или облекчения за семействата с деца и с един доход.

При двойките с двама работещи с две деца съотношението на дохода от домакинството обикновено е малко по-ниско, отколкото при двойките с един работещ с деца, но все пак е по-високо в сравнение с домакинствата с един работещ.

Самотните лица често имат най-ниските съотношения, което отразява по-неблагоприятната данъчна политика или политика на обезщетения.

Най-големи разлики се наблюдават между самотните лица и семействата с деца, които се издържат от един човек.