Най-голямата заплаха за планетата е мисълта, че някой друг ще ни спаси

Представете си, че сте в следната ситуация:

Най-близката цивилизация е на 5000 км. Нямате интернет, GPS, лаптоп, телефон. Нямате дори радиокомуникация.

Единственото нещо в изобилие, е ледът.

Докато напредвате бавно през полярния мраз, изведнъж усещате нечовешка болка в очите. За следващите 70 дни те губят и цвета си.

После разбирате, че сте свалили 38 килограма, а кожата на лицето ви започва да се разпада на мехури от силното изгаряне - защото сте попаднали точно под дупката на Озоновия слой, открита над Земята.

Това не е сценарий от филм на ужасите, а само малка част от историята на Робърт Суон - единственият човек в света, покорил пеша Северния и Южния полюс.

www.robertswan.com

Неговото далечно пътешествие се увенчава с успех през 1986 г. и превръща опазването на планетата в каузата на живота му, а името му остава в историята редом до тези на най-великите изследователи.

През 1994 г. става специален пратеник на генералния директор на ЮНЕСКО, а като признание за делото на живота му Нейно Величество кралицата го награждава с високото отличие OBE, офицер на Ордена на Британската империя, и с полярния медал.

С днешна дата той е сред най-търсените и вдъхновяващи лектори. Прилага опита от двете си мисии до полюсите на Земята, за да внуши въздействащо лидерство, устойчиви управленски практики и ефективна комуникация.

Изнася презентациите си пред разнообразна аудитория в корпоративния, нестопанския и образователния сектор, включително организации като Boy Scouts of America, Beyond Petroleum (BP), Coca-Cola, KPMG, NASA, Shell, TED Global, Unilever и много други.

Бил е основен мотивационен говорител на Световната среща на върха на ООН за устойчиво развитие, Световния икономически форум и Корпоративния екофорум.

Глобални рискове 2025: Конфликти, екстремни климатични условия, дезинформация

Тази седмица Робърт Суон посети и България, където изнесе вдъхновяваща презентация пред родната публика. Поводът за това беше инвестиция от 120 000 000 евро в производството на зелена енергия, част от стратегията за устойчивост на една от водещите телекомуникационни компании на пазара у нас.

Всъщност, историята на родения в Йоркшир изследовател започва още от детските му години, когато е малко момче и мечтае един ден да стигне до Антарктида.

„Тогава всички се смееха на това. Не вярваха, че ще отида до Северния и Южния полюс. И дори все още се смеят. Но междувременно, аз постигнах тази мисия.“, разказва той.

Изпълнението ѝ обаче изисква дълги години в набиране на средства, седем от които се налага Робърт да работи като таксиметров шофьор. Всички усилия си струват, защото накрая петте милиона долара, необходими за пътуването, стават факт.

На ледената граница: Да или не за туризма на Антарктида

„След като парите бяха събрани, отплавахме на юг. На юг от Нова Зеландия, след което корабът акостира на брега на Антарктида.

Само си представете, че тя е 120 пъти по-голяма от България. Говорим за много голямо нещо, да!

И понеже без енергия в Антарктида се умира много, много бързо, преди 30 години използвахме добрите стари английски въглища и реактивно авиационно гориво. Това беше най-добрата възможна енергия за нас, за да оцелеем.

Общо петима души слязохме на брега и помахахме за сбогом на нашия кораб. Това наистина беше сбогуване, защото тогава нямахме iPhone 16“, разказва в шеговит стил Робърт и допълва: В продължение на една година нямахме никакви комуникации.

„Най-близката цивилизация беше на 5000 км обратно в Нова Зеландия. Нямахме лаптопи, нищо, нито Netflix.

Трябваше да живеем на една година сами, а след това трима от нас щяха да извършат пътуването до Южния полюс пеша и да се надяват, че корабът ще се върне година по-късно, за да ни прибере. Получихме оборудването си след девет месеца чакане.“

Какво да очаквате, ако посетите Антарктида

Мнозина смятаха, че цялото пътуване е обречена кауза - хората казваха, че ще умрем, признава Робърт.

По време на мисията губи 38 килограма от теглото си и едва не се разделя със зрението си, попадайки в дупката на Озоновия слой, резултат от вредното човешко въздействие над Земята.

„Разбрахме, че сме се озовали точно под дупката на Озоновия слой чак, когато се прибрахме вкъщи. Никой не ни беше казал, че тя е там. Нашите тъмни очила и всичко останало за екипировка бяха ужасни.

Ултравиолетовите лъчи проникваха свободно и се отразяваха в леда, а после отскачаха и буквално ни пържеха.

Опитахме да разкажем това на хората, но първо никой не искаше да ни чуе. Казахме им: „Ами, между другото, без озон, на Земята нищо няма да расте.

И в крайна сметка, светът се вслуша в нас. Точно, когато мислехме, че не можем да направим достатъчно. В края на 80-те години беше подписан Монреалския протокол, който спря употребата на CSE газове. И сега имаме озонов слой, който се възстановява. Така че, никога не казвайте, че не може да промените нещо.“

Озоновата дупка се свива

Но освен тежките физически последствия за организма, пътешествието на Робърт до Южния полюс се превръща в източник на познание за това какво означава силата на доверието и как тя може да спаси дори човешки живот.

„Девет часа в денонощието, седем дни в седмицата, 70 дни в годината - вървиш непрестанно, дърпайки шейната след себе си.

Най-голямата опасност е пукнатина. Ако попаднеш в пукнатина, няма да се върнеш у дома.

Думата, която трябваше да помним най-силно в тези моменти, беше доверие.

Днес губим доверие в нашия свят, а тогава трябваше да имаме доверие един в друг, за да останем живи. Помислете за това.

Без радио, без подкрепление. Бяхме съвсем сами. А под краката ни имаше 4500 метра твърд лед.“

И все пак - след 70 тежки дни успява да осъществи най-дългия поход, извършван някога в историята на Земята.

Защо самолетите никога не летят над Южния полюс?

Днес, почти 40 години по-късно, най-важният съвет, който Робърт има за младите поколения, е:

„Моля ви да не забравяте да спрете и да се зарадвате на момента. Ние препускаме през живота. Вероятно аз съм най-възрастният човек в тази зала. И също бързам през живота, винаги мисля за следващото нещо. Но според мен е много важно от време на време да спираме и да празнуваме. Сега, точно в този момент, в който сме тук.“

Достигането на Южния полюс обаче не е краят. Три години по-късно за Робърт е време да се отправи на север, за да сбъдне и втората част от мечтата си.

„Северният полюс е замръзнал океан. Потеглявате от леда на сушата, после стъпвате на океана и вървите 1100 километра в средата на Северния ледовит океан, без никаква безопасна близост до сушата.

Бяхме осем души от седем различни нации, имахме много, много, много тежка физическа работа. Както ви казах,

Южният полюс е лед, но на сушата. Много е високо, ветровито, но е гладко. Северният е като да си в окоп.

Това щеше да бъде нашият дом в продължение на 56 поредни нощи. Освен тежката работа, отново проявявахме огромно търпение един към друг. За можем да стигнем до края.“

Ледът на Антарктида на рекордно ниски нива. Какво означава това за Земята?

Робърт прекъсва историята, като сменя интонацията и се обръща към публиката:

„Всъщност, знаете ли, аз не съм нито учен, нито изследовател. Прекалено глупав съм. Има много по-добри хора от мен в това. Затова единственото, което си мислех, беше, че

да, имам само още 100 километра, после ще стигна до Северния полюс и никога повече няма да ми се налага да правя това през живота си.

И тогава изведнъж започва кошмарът им - необичайно топене на ледовете заради екстремно бързо затопляне.

„Ледът под краката ни започна да се топи, всичко се местеше.

Това, което си мислехме беше само едно - сега ще умрем.

По 20 часа на ден се опитвахме да оцелеем, вървейки на юг. Седем дни, през които не спирахме да вървим.

Тогава разбрах, че може да не съм учен, но съм добър в едно - да оставам жив. Да, определено съм добър в това.“

След като се завръща успешно и става първия човек на планета, покорил и двата полюса, Робърт Суон основава фондация „2041”. Кръстена е на годината, в която изтича забраната за проучване на минерали и нефт на ледения континент.

www.robertswan.com

„Мисията ми е да защитя Антарктида, защото това е единственото място на света, което принадлежи на всички. Не е собственост на нито една държава. Затова, да я оставим на мира!”, споделя той.

А след като показва архивни снимки от двете експедиции, презентацията му завършва с извода, че всеки от нас има значение за опазването на планетата и времето да действаме е точно сега.

На огромния екран зад него публиката вижда фразата: Най-голямата заплаха за планетата е мисълта, че някой друг ще ни спаси.