Идеята на концепцията за поколенията е, че хората, родени в определено време, споделят сходни преживявания, които на свой ред формират общи нагласи.

„Най-голямото“ и „мълчаливото“ поколение, родени в първите десетилетия на XX век, е свидетел на икономически несгоди и глобални конфликти, като впоследствие формират относително леви възгледи.

Бейби бумърите израстват, свикнали с растежа и просперитета, и формират силно консервативни нагласи.

Подобна е и историята на милениалите, които навлязоха в зряла възраст след световната финансова криза и бяха посрещнати от висока безработица, анемичен ръст на доходите и балонизиращо съотношение между цените на жилищата и доходите, затова започнаха да отстояват силно прогресивна политика.

В много анализи и дискусии милениалите и поколението Z се разглеждат като близки по възгледите си, обединени в борбата за постигане на просперитета на предишните поколения, пише в анализ Financial Times.

Но валидността на това е силно субективна.

Милениалите в Западния свят наистина са обединени в икономическото си недоволство. От САЩ и Канада до Великобритания и Западна Европа, поколението, родено в средата и края на 80-те години, изживя своите формиращи се години на зряла възраст на фона на слаб или стагниращ ръст на заплатите и критично ниски нива на собственост на жилище.

Абсолютната възходяща мобилност - степента, в която представителите на едно поколение печелят повече от това на техните родители на същата възраст - постоянно намалява.

В САЩ към момента, в който родените през 1985 г. навършват 30 години, средният им доход е само с няколко процента по-висок от този на родителите им на същата възраст, което е далеч от осезаемите печалби от 50%-60%, постигнати от родените през 50-те години.

Данните сочат, че и от двете страни на Океана милениалите могат да останат в историята като най-нещастното в икономическо отношение поколение от миналия век.

Точно в този аспект обаче има значителна разлика между тенденциите за младите хора във Великобритания и в по-голямата част от Западна Европа, където условията само се влошават. Британците, родени в средата на 90-те години, са свидетели не само на застой, но и на спад на жизнения стандарт, което е валидно за връстниците им в цяла Европа.

На този фон, в Америка поколението Z се движи напред.

Жизненият им стандарт се е повишавал средно с 2,5% годишно, което им е дало не само по-голяма мобилност нагоре в сравнение с по-възрастните поколения, но и по-бързо подобрение на жизнения стандарт, отколкото при бумърите на същата възраст.

Американците от поколението Z изпреварват милениалите и в изкачването си по жилищната стълбица.

Всички признаци показват, че в САЩ продължилото десетилетия забавяне на икономическия прогрес от поколение на поколение не само не е спряло, но е тръгнало в обратна посока. Американците, родени през 1995 г., се радват на още по-голяма възходяща мобилност в сравнение с родителите си, отколкото родените през 1965 г.

Както промяната в икономическите траектории на младите американци, така и разминаването с европейските им връстници поставят интересни въпроси.

От социологическа гледна точка, в епохата на безгранични сюжети в социалните медии и алгоритми, които възнаграждават негативността, както и с поток от негативни социални сравнения само на един смартфон разстояние, как осъзнаването, че младите американци са на по-висока траектория, се отразява на младите европейци?

Ако се обърнем към политиката, дали най-младите американски избиратели ще тръгнат по свой собствен път? Фактът, че не само най-младите мъже, но и младите жени подкрепиха Доналд Тръмп, подсказва, че това може би вече се случва.

Група, която вижда себе си като победител в живота, може да не развие същия инстинкт за социална солидарност, какъвто са имали нейните потиснати предшественици.

В епохата на „вибриращите промени“ преходът от усещането за низходяща мобилност към усещането за нарастващ просперитет може да се окаже най-големият досега. Различията в настроенията от двете страни на Океана със сигурност ще внесат нов импулс в търсенето на собствен подем в Европа, допълва Financial Times.