Единственият момент, в който Тиaна Ейлдейл има време за себе си, е когато спи, а това не се случва често.

44-годишната самотна майка на три деца работи по 80 часа седмично, за да осигури прехраната на децата си на 8, 14 и 18 години.

През деня е шофьор в Pizza Hut, където печели по 9,50 долара на час без бакшишите. През нощта чисти влаковете на метрото в Хюстън, където печели по 17 долара на час.

Когато работи и на двете смени, спи едва по два-три часа, преди да вдигне децата и да ги подготви за училище. След това всичко започва отначало, разказва историята ѝ AP.

Тиана е сред милионите работници в заведенията за бързо хранене в САЩ, които се борят за препитание.

По данни на Бюрото за трудова статистика около две трети от тях са жени, много от които издържат семействата си с минимална заплата, определена от федералното правителство на 7,25 долара на час.

Работниците в заведенията за бързо хранене са непропорционално много латиноамериканци - 24,6% от работната сила в отрасъла в сравнение с 18,8% от общата такава. Повече от половината са на възраст 20 и повече години, „противно на мита, че е работа за тийнейджъри, която те вършат само за джобни пари“, казва Тседайе Гебреселаси, адвокат на нестопанската организация за защита на правата в заетостта National Employment Law Project.

Президентът Доналд Тръмп, който по време на предизборната си кампания миналата година дори се появи в станция за пържени картофи в McDonald's в Пенсилвания, призна, че федералната минимална заплата е „много ниска“ и би обмислил повишаване, но това би било „сложно“.

Междувременно все повече щати настояват да увеличат минималната си заплата в условията на рекордно висока инфлация през последните години.

През ноември гласоподавателите в Аляска одобриха инициатива за гласуване, която ще повиши минималната работна заплата в щата от 11,73 долара на час до 2027 г. на 15 долара на час. Гласоподавателите в Мисури също одобриха увеличение от 12,30 долара на 15 долара на час до 2026 г. През април Калифорния, която има едни от най-високите разходи за живот, повиши заплатите на работниците в заведенията за бързо хранене от 16 на 20 долара на час.

До края на тази година 23 щата и 65 града и окръга ще повишат минималните си заплати, според доклад на Националния проект за трудово право от декември 2024 г., който разглежда законодателството в цялата страна, допълва AP.

Но не и в Тексас, където живее Тиана и семейството ѝ. Това е един от 20-те щата, в които минималната работна заплата е 7,25 долара и не е променяна от 2009 г.

Демократичните законодатели в Тексас многократно са предлагали законодателство за повишаване, но без резултат. Съществуващите в Тексас и в много други щати закони за преференциалното право блокират възможността градовете и окръзите да приемат свои закони за минималната работна заплата.

Според калкулатора за издръжка на живот на MIT днес издръжката на един възрастен, който отглежда три деца, в района на Хюстън е 57,65 долара на час.

За Тиана не е възможно да се издържа само с работата в заведенията за бързо хранене, поради което поема още една работа.

„Не искам да работя на две места - наистина съм уморена. Но ми се налага, защото работата не е достатъчно платена. Няма как да осигуря покрив над главата на децата си... Те са на първо място, аз съм на второ.“, признава жена.

The Associated Press потърси Pizza Hut, както и компанията майка Yum Brands, за коментар относно заплатите на работниците в заведенията за бързо хранене, но не получи отговор.

Заплатите са само един от многото проблеми, с които се сблъскват работниците в заведенията за бързо хранене.

Непредсказуемото работно време, ограниченият достъп до платен отпуск по болест и предизвикателните контакти с клиентите - всичко това определя техния опит, казва Даниел Шнайдер, съдиректор и съосновател на проекта Shift, съвместно с Харвардския и Калифорнийския университет в Сан Франциско, който изследва условията на работа в сектора на услугите.

Орязването на заплати и други нарушения на закона също са често срещани в този сектор, допълва изследователят на труда Дейвид Мадланд, старши сътрудник в Центъра за американски прогрес.

„Индустрията за бързо хранене е известна с ниското заплащане и лошите условия на труд. Тя се разглежда като типична работа, за която политиката не се грижи много.“

Доставките на Тиана за клиенти на пицарията понякога продължават до 23 ч. Тя носи нож в джоба си, както и фенерче, за да се предпази от евентуални нападатели.

Въпреки предизвикателствата, гледа положително на работата, в която е от година и половина като доставчик и се е научила да прави „почти всичко“, включително да приготвя пици, заготовки и да работи на каса.

„Pizza Hut е трудна работа, само ако я направиш трудна. Аз се уча бързо, така че това не ме притеснява. Единственият момент, в който се напрягам, е когато сме бавни и ни казват: „О, трябва да ти намалим часовете“.

За сравнение с Тексас, в Калифорния предлагат най-високата минимална заплата за работниците в сферата на бързото хранене от всички щати, след като законодателите приеха минимално почасово заплащане от 20 долара.

51-годишната Анхелика Ернандес, която е работила в различни ресторанти на McDonald’s в продължение на 20 години, а сега работи в обекта в Монтерей Парк в окръг Лос Анджелис.

Казва, чеувеличението на заплатата ѝ е помогнало да плаща навреме наема и сметките си, да избягва такси за просрочие и да купува „малко повече“ в магазина за хранителни стоки.

Дало е възможност на семейството ѝ да вечеря навън през уикендите, „което никога не съм можела да направя преди, така че е голямо постижение това, което работниците от заведенията за бързо хранене успяха да извоюват.“

Но Анхелика обяснява, че голяма част от увеличението е погълнато от неотдавнашното увеличение на наема с 200 долара. „Нуждаем се от малко повече, за да можем да спестяваме пари и да си купуваме дрехи, без да се стягаме на всеки две седмици или да теглим кредит.“

Тя е член на Калифорнийския съюз на работещите в заведенията за бързо хранене и член на щатския съвет за бързо хранене, създаден с новия калифорнийски закон и насочен към подобряване на условията на труд.

Критиците на закона казват, че увеличаването на минималната работна заплата не е решение, тъй като е довело до повишаване на цените и намаляване на възможностите за работа на младите хора, като е притиснало франчайзополучателите в отрасъл с и без това ниски маржове.

„Когато за кратък период оперативните разходи се повишат драстично, това създава предизвикателства“, казва Йот Конди, президент и главен изпълнителен директор на Калифорнийската асоциация на ресторантьорите, която се противопоставя на закона.

Но в доклад от септември на Института за изследване на труда и заетостта към Калифорнийския университет в Бъркли ефектът от новия закон се нарича „благоприятен“ и се установява, че политиката не е повлияла отрицателно на заетостта и е увеличила цените с около 3,7%, или около 15% върху хамбургер за 4 долара.

Според Анхелика увеличаването на минималната заплата в Тексас „би било по-справедливо“. „Ако другите щати могат да се променят, вие също можете“, казва тя.

Тиана е напълно съгласна. Между двете си работи тя няма почивни дни, така че заниманията ѝ с децата трябва да се случват, когато работи само на едната. В една хладна петъчна сутрин в 7 ч. сутринта отива с най-малкия си син до автобусната спирка, а след това кара дъщеря си през целия град, за да направят снимки за албума на зрелостниците, преди да започне смяната ѝ в Pizza Hut.

„Като майка съм длъжна да направя това за децата си“, допълва тя, но признава, че семейството има малко или никакви спестявания, въпрреки упорития труд. В добрите месеци остават около 100 долара. Често няма нищо в бюджета за ваканции или пътуване.

„В края на краищата, работя толкова часове и нямам какво да заделя, освен да покрия сметките.“, допълва с тъга тя.