Благочестивото придържане към единство пред обществото – водеща стратегия сред служителите на Европейската комисия - беше за кратко отхвърлено във вторник заради спор между настоящия ръководител на отдела за климата на ЕС и бившия му шеф по въпросите на търговията.

Случката разкрива бурния дебат през последните пет години на пламенно регулиране на околната среда: Брюкселският елит открито спори за това, което доскоро беше безупречна ортодоксална теория за климата.

Спорът от вторник се е провел в учтивата среда на LinkedIn. Сегашният генерален директор на Комисията за действия в областта на климата Курт Ванденберге пише, че след като САЩ се оттеглят от действията в областта на климата, силните зелени закони на ЕС „могат да се окажат голямо предимство за привличане на инвестиции“.

Тази теза обаче идва в повече на Жан-Люк Демарти, който през по-голямата част от последното десетилетие ръководеше търговския отдел на Комисията, а преди това и отдела за селско стопанство. Той определя този аргумент като „несериозен“. Според него зелените индустрии няма да спрат спада на ЕС спрямо чуждестранните конкуренти.

Още по-лошо, целта на ЕС за нулеви емисии до 2050 г. е „неизпълнима“, без да се унищожат ключови отрасли като автомобилостроенето и селското стопанство, добавя французинът, чиито корени са дълбоко в земеделската индустрия на региона Шампан, цитиран от POLITICO.

„Хората се събуждат. Те не искат вашата нереалистична мечта да се превърне в техен кошмар“, добавя в заключение Демарти.

Отговорът на Ванденберг е бърз и изпълнен със статистически данни, очертаващи огромната финансова тежест, която изкопаемите горива представляват за икономиката. ЕС харчи повече от 1 милиард евро на ден за внос на въглища, нефт и газ, посочва той. Подкрепата за старите индустрии рискува да превърне цяла Европа в „един голям Шарлероа“ - препратка към деиндустриализирания град на юг от Брюксел.

„Иска ли Европа да държи в ръце бъдещето си (и да инвестира) или да го наеме (и да продължи да харчи както досега)“, пита Ванденберге. „Да, действията в областта на климата са свързани с разходи. Но цената на бездействието е по-висока“.

Размяната на мнения повдига вежди.

„Това, че двама заклети брюкселски бюрократи се разправят публично, не е обичайно“, казва служител на ЕС, който е работил и с двамата, пред POLITICO. „Но това е едновременно забавно и здравословно“.

Моментът е подходящ. През последните пет години ЕС предпочиташе регулиране отгоре надолу за справяне с проблеми като изменението на климата и загубата на биоразнообразие. Сега основният политически приоритет за лидерите в целия блок е запазването на промишлеността. Дерегулацията е на дневен ред. В сряда Комисията представи мащабен набор от реформи, в които 17 пъти се споменава „опростяване“, често във връзка с екологичното законодателство.

„Някои от тези мерки се разглеждат като необходимо рационализиране. Но има опасност съществуващите закони да бъдат отслабени под прикритието на опростяването“, предупреждава Мохамед Чахим, заместник-председател на групата на социалистите в Европейския парламент, също в LinkedIn.

Този разговор не е характерен само в ЕС. В сряда канцлерът на Обединеното кралство Рейчъл Рийвс каза на природозащитниците да „спрат да се тревожат за прилепите и тритоните“, докато представяше собствената си програма за икономически растеж.

Публикациите на Демарти разкриват степента на разочарование сред някои среди в ЕС, които смятат, че зелената програма е била управлявана неправилно и които усещат, че е дошло времето за корекция.

„Явно се намираме в повратна точка“, посочва той, потърсен за коментар от изданието.

Демарти потвърждава своята „лоялност“ към Комисията и заявява, че като цяло подкрепя нейните усилия за ограничаване на изменението на климата. Той също така признава, че „не е специалист“ в тази област, но добавя, че е бил особено „развълнуван“ от твърдението на Ванденберге, че екологичната програма на ЕС е конкурентно предимство.

По думите му очакваните от Тръмп отстъпления в САЩ означават, че ЕС ще напредва сам по въпросите на околната среда, поставяйки в неизгодно положение традиционните си индустрии, като същевременно не прави почти нищо за здравето на планетата.

Защо, пита той, ЕС трябва да се поставя в неизгодно положение, особено след като отделя едва 6% от световните емисии на парникови газове?

„Взимам предвид опита на селското стопанство, което е една от моите специалности“, казва Демарти. „В тази област ЕС е единственият, който действа“.

Това се превръща в сериозна спорна точка. В публикувания в сряда „Компас на конкурентоспособността“ на Комисията се поддържа тезата, че чистите индустрии са пътят на ЕС към икономическо обновление.