От емблема на прогреса до провал: Соларната централа Ivanpah затваря врати
Когато е открита в началото на 2014 г. близо до границата между Калифорния и Невада, тя е обявена за бъдещето на слънчевата енергия, но спира работа само след 11 години
![От емблема на прогреса до провал: Соларната централа Ivanpah затваря врати](https://sportal365images.com/autocrop/smp-images-production/profit.bg/13022025/ad0d63f9-c2bb-40bf-b85a-2be759ead7c7.jpg?width=1001&height=538&format=webp)
Отдалеч соларната централа в Ivanpah изглежда като блестящо езеро в американската пустиня Мохаве. Отблизо тя представлява огромна инсталация, подобна на извънземна, от стотици хиляди огледала, насочени към три кули. Всяка от тях е по-висока от Статуята на свободата.
Когато в началото на 2014 г. тази централа е открита близо до границата между Калифорния и Невада, е обявена за бъдещето на слънчевата енергия. Малко повече от десетилетие по-късно тя затваря врати.
Съсобственикът на централата NRG Energy обяви през януари, че разтрогва договорите с енергийните компании и при одобрение от регулаторните органи ще започне затварянето на централата в началото на 2026 г. Мястото ще се подготвя за потенциално ново предназначение – нов тип добив на слънчева енергия.
За някои Ivanpah сега е огромен, блестящ паметник на прахосани данъци и щети за околната среда – природозащитните групи отдавна критикуват централата за въздействието ѝ върху пустинната природа. За други подобни провали са естествена част от надпреварата за намиране на печеливши решения за прехода към чиста енергия.
Когато е замислена централата в Ivanpah, нейната технология, наречена концентрирана слънчева енергия или топлинна слънчева енергия, се счита за потенциален пробив. Тя работи по следния начин: Стотици хиляди компютърно управлявани огледала, наречени „хелиостати“, проследяват слънцето и концентрират лъчите му върху три кули, всяка от които е висока около 140 метра и е увенчана с котли, пълни с вода. Свръхконцентрираната енергия на слънцето превръща водата в пара, която задвижва турбина за производство на електроенергия. Едно от основните предимства на тази слънчева технология е възможността за съхранение на топлина, което позволява производството на електроенергия през нощта или когато слънцето не грее, без да са необходими батерии.
Проектът получава подкрепата на правителството с 1,6 млрд. долара под формата на гаранции по заеми от Министерството на енергетиката, както и на компаниите за комунални услуги Pacific Gas & Electric Company и Southern California Edison. Те сключват дългосрочни споразумения за изкупуване на енергията от Ivanpah.
През 2014 г. започва търговска експлоатация като най-голямата слънчева термална електроцентрала в света, разположена на около 8 квадратни километра от федералната пустиня.
„Този проект е символ на вълнуващия напредък, който наблюдаваме в цялата индустрия“, заявява тогавашният министър на енергетиката Ърнест Мониз през февруари 2014 г. по време на церемонията по освещаването на обекта.
И така, какво се обърка?
„Първо, технологията се оказа сложна и никога не е работила толкова добре, колкото е било предвидено“, казва пред CNN Джени Чейс, анализатор на слънчевата енергия в BloombergNEF. „Този вид централи просто са технически много трудни за експлоатация“.
Те съчетават всички сложни механични елементи на централите за изкопаеми горива - работа на турбина и поддръжка на много движещи се части - с предизвикателствата на разпределения енергиен източник. Технологията разчита на огледала, които следят точно слънцето.
„Наистина е трудно да се подредят идеално и да се поддържат в една линия по всяко време“, казва Чейс.
Но може би най-големият проблем за Ivanpah е, че фотоволтаичната слънчева енергия - технологията, използвана в соларните панели - стана много, много евтина.
„В някои части на света на практика можете да си купите соларен модул на цената на панел за ограда“, посочва още Чейс. „По времето, когато е построена Ivanpah, никой не е мечтал, че фотоволтаиците ще бъдат толкова евтини, а батериите ще правят подобни неща“.
Говорител на NRG заявява, че цените са били конкурентни при подписването на споразуменията за доставка на електроенергия през 2009 г. Но с течение на времето напредъкът в други видове соларни технологии „доведе до по-ефикасни, рентабилни и гъвкави възможности за производство на надеждна чиста енергия“.
През януари NRG финализира преговорите с PG&E за прекратяване на споразуменията за закупуване на електроенергия, които трябваше да приключат през 2039 г. Това „ще осигури значителни икономии за калифорнийските данъкоплатци“, заявява говорителят на компанията.
Говорител на Southern California Edison пък казва, че компанията е в процес на обсъждане със собствениците на централите и Министерството на енергетиката относно своя договор.
За критиците на Ivanpah предстоящият край на централата е доказателство, че тя не е трябвало да бъде изграждана.
„Тя беше финансова грешка и екологична катастрофа“, казва Джулия Дауел, старши организатор на кампании в екологичната организация Sierra Club. „Изграждането на проекта унищожи незаменими девствени пустинни местообитания“.
Местоположението на Ivanpah в обширната, обляна от слънцето пустиня Мохаве може да е изглеждало идеално за генериране на слънчева енергия, но то е и местообитание на застрашените пустинни костенурки. Въпреки че разработчиците на централата се съгласяват с редица мерки за защита и преместване на животните, много природозащитници смятат, че централата не е трябвало да бъде одобрена.
Другият голям проблем е смъртността на птиците. Съобщенията за „стриймъри“ - птици, изгорени във въздуха от сноповете интензивна топлина от огледалата - затвърдиха опозицията.
Някои коментатори използват Ivanpah, за да докажат, че проектите за възобновяема енергия не трябва да получават държавни пари - мнение, което изглежда съвпада с това на новата администрация в Белия дом. Едно от първите действия на президента Доналд Тръмп беше да спре одобряването на нови проекти за възобновяема енергия на федерална земя.
Но експертите по възобновяема енергия казват, че за правителствата е важно да инвестират в редица чисти технологии, а много от тези, в които е инвестирано вече, като например фотоволтаиците, са проработили.
„Не е било ясно кои соларни технологии ще се окажат най-ефективни от гледна точка на разходите, когато Ivanpah е била изграждана преди 15 години“, казва Кенет Гилингам, професор по икономика в Yale School of the Environment. „Избирането на победители е изключително трудно и не е проблем, че някои технологии са изпреварени от други, стига иновациите да продължават да се случват“.