С три номинации в ключови категории, включително за най-добър филм, I’m Still Here на Валтер Салес се очертава като голямата изненада на тазгодишните награди „Оскар“.

Тази историческа драма разказва за семейство, разкъсано от военната диктатура в Бразилия, и вече предизвиква вълна от реакции не само в страната, но и по целия свят, пише BBC.

Филмът е вдъхновен от реална история и проследява съдбата на семейство Пайва, останало без своя баща - бившия конгресмен Рубенс Пайва, изигран от Селтон Мело. През 1971 г. той е арестуван от военната полиция и повече никога не се завръща. В центъра на историята е неговата съпруга Юнис (в ролята Фернанда Торес), която, въпреки трагедията, продължава живота си, отглежда петте си деца и се превръща в активист за човешки права.

Докато Юнис се стреми да разкрие истината за съдбата на своя съпруг, през годините тя често се сблъсква с репресиите на режима, но въпреки това никога не се отказва от целта си.

Точно в деня, когато номинациите за „Оскар“ бяха обявени - 23 януари, съдбата на семейство Пайва отново привлече вниманието на обществото.

Смъртният акт на Рубенс Пайва, който десетилетия наред го определяше като „изчезнал“, официално беше коригиран, за да отрази реалността: „жестока смърт, причинена от бразилската държава“.

По-малко стрес, повече увереност – как престижната статуетка влияе върху дълголетието на победителите

Тежка статуетка, по-леко бъдеще: Защо наградата „Оскар“ може да удължи живота на носителя ѝ

Въпреки че първоначално беше считан за аутсайдер в надпреварата, I’m Still Here вече се оформя като фаворит за най-добър международен филм, а Фернанда Торес има шанс да се пребори с основната претендентка за най-добра актриса - Деми Мур. Това ще бъде едновременно лична, политическа и художествена победа, тъй като малко филми успяват да покажат разрушителното влияние на диктатурите върху живота на обикновените хора по толкова интимен и въздействащ начин.

„Винаги съм бил привлечен от филмови разкази, в които съдбата на героите се преплита с историята на страната им“, споделя Валтер Салес пред BBC.

Въпреки че разказва конкретна бразилска история, I’m Still Here намира отклик сред зрителите по целия свят, особено в контекста на нарастващите авторитарни тенденции в различни държави.

В Бразилия продукцията е истински хит, превръщайки се в най-успешния местен филм от началото на пандемията. Приходите от международния боксофис също са впечатляващи - над 25 млн. долара, включително повече от 3 млн. долара в САЩ само в рамките на месец.

Звездата от „Емилия Перес“ беше въвлечена в бурен скандал заради стари постове в X

Изпусна ли Карла София Гаскон златния си шанс за „Оскар“

Един от най-важните фактори за успеха на лентата е огромната популярност на Фернанда Торес, която изпълнява главната роля.

Но според бразилската журналистка и филмов критик Изабела Босков причината е доста по-дълбока.

„Изключително рядко за Бразилия е филм, който не е комедия, да има подобен касов успех. Това не се е случвало от години“, казва тя.

Босков смята, че успехът на филма може да се дължи на няколко елемента - убедителното пресъздаване на Бразилия от 70-те години, популярността на Торес и политическата обстановка в страната.

Последните години са изключително бурни за държавата. Бившият президент Жаир Болсонаро управлява страната от 2019 до 2023 г., а след загубата на изборите негови привърженици атакуват парламента, президентския дворец и Върховния съд. Самият Болсонаро вече е официално обвинен в заговор за държавен преврат.

„Валтер Салес има дарбата да улови точно какво вълнува страната в даден момент“, казва Босков. „Бразилия е дълбоко разделена по отношение на идеологията и мисленето. Половината от обществото иска да се изправи срещу миналото, за да не се повтори.“

Филмът получи 10 номинации за „Оскар“, но е особено специален за един от най-успешните актьори в Холивуд

Да изиграеш семейната си история: Ейдриън Броуди и личната нишка в The Brutalist

За Салес този филм е много повече от просто кино. Като тийнейджър в Рио де Жанейро той лично е познавал семейство Пайва.

„Бях поканен в дома им, в огнището на живота им. Бях очарован от това семейство“, разказва той.

Именно затова във филма сцените, които показват щастливите моменти на семейството - вечерите с приятели, смехът на плажа - са толкова реалистични. Животът на героите не се свежда само до трагедията, а е изпълнен с топлина, любов и близост.

Разбира се, заплахата винаги дебне. В една от сцените дъщерята на Юнис и приятелите ѝ са спрени и разпитвани от полицията, докато се прибират от кино.

Мюзикълът получи 13 номинации, следват го The Brutalist и Wicked с по 10

Обявиха номинациите за „Оскар“ 2025: Emilia Pérez е големият фаворит

Режисьорът не е непознат за наградите „Оскар“ - неговият филм Central Station (1998) също беше номиниран за най-добър международен филм, а в категорията за най-добра актриса тогава се състезаваше Фернанда Монтенегро - майката на Фернанда Торес, която в I’m Still Here играе възрастната Юнис.

Създаването на I’m Still Here отнема цели седем години, тъй като Салес иска да остане верен на реалните събития и емоционалните пластове на историята. Идеята за филма идва от мемоарите на Марсело Пайва, син на Рубенс и Юнис, написани в момент, когато майка му започва да губи паметта си заради Алцхаймер - символично отражение на това как и страната му започва да се отдалечава от своята историческа памет.

Политическата ситуация в Бразилия също забавя продукцията.

„Беше немислимо да снимаме този филм по време на управлението на Болсонаро. Нямаше да получим разрешение за публични пространства, а само за интериорни сцени,“ обяснява Салес.

Краткото, но завладяващото участие в 120-минутния религиозен трилър Conclave може да е достатъчно, за да спечели на ветеранката от големия екран първа номинация за най-престижното отличие в киното

С роля за по-малко от 8 минути: Изабела Роселини е напът да пренапише историята на „Оскар“

Юнис отказва да бъде жертва - както в живота, така и на екрана.

Фернанда Торес успява да предаде нейната болка с впечатляваща сдържаност, показвайки дълбокото ѝ страдание зад привидно спокойната ѝ външност. В една от сцените, когато журналист моли семейството да не се усмихва за снимка, Юнис настоява за обратното - акт на съпротива срещу режима, който цели да сломи духа на бразилските граждани.

Дори самият Салес не е очаквал колко актуален ще се окаже филмът.

„Когато го снимахме, вече беше ясно, че крехкостта на демокрацията не е проблем само за Бразилия, а за много други държави,“ казва той.

I’m Still Here резонира толкова силно, защото разказва не само историята на едно семейство, а на цяла нация, която твърде дълго е била принудена да забравя.