„Няма малки роли, има малки актьори.“

Цитатът е на бащата на съвременното актьорско майсторство Константин Станиславски, а Изабела Роселини е напът да се превърне в доказателство за истиността на твърдението.

Завладяващото й участие за едва 7 минути и 51 секунди в 120-минутния религиозен трилър Conclave може да е достатъчно, за да спечели на ветеранката от големия екран първа номинация за „Оскар“ в кариерата ѝ, пише Variety.

В образа на сестра Агнес, монахиня, която тихомълком лавира в борбата за власт в Католическата църква, изправена пред монументалната задача да избере нов папа, сдържаното, но въздействащо превъплъщение на Роселини предизвиква възторжени коментари за награди за поддържаща женска роля.

Макар че някои критици по темата „Оскар“ са озадачени дали ограниченото ѝ екранно време ще бъде пречка за номинация, ролята напълно съответства на първоначалния замисъл на категориите за поддържаща роля, създадени на деветата церемония на наградите през 1936 г., за да се отличат въздействащи второстепенни изпълнения.

Въпреки че кариерата на Роселини изобилства от знакови роли като емблематичният ѝ образ на Дороти Валънс в Blue Velvet (1986) на Дейвид Линч и неостаряващата Лизъл фон Руман в Death Becomes Her (1992) на Робърт Земекис, тя никога не е чувала името си в съдбоносния списък на наградите „Оскар“.

Осемминутната поява на Сам Елиът в римейка на A Star Is Born (2018) на Брадли Купър обаче му донесе номинация, както и деветминутното превъплъщение на Марк Уолбърг в бостънско ченге The Departed (2006) на Скорсезе.

Тъй като тазгодишната надпревара за поддържаща женска роля се разгорещява, Изабела Роселини вероятно ще има най-краткото екранно време сред конкуренцията, включваща Ариана Гранде в Wicked, Саоирс Ронан в Blitz и Зоуи Салдана в Emilia Perez, допълва Variety.

Силата на Conclave като претендент за най-добър филм е най-важният фактор за успеха на Роселини, особено по отношение на потенциалната победа.

Нейните шансове зависят от това, дали филмът ще се превърне във фаворит на всички гласувания, с актьорски номинации - особено за Ралф Файнс в главната роля - и вероятно споменаване на адаптирания сценарий на Питър Строугън.

Подходът да се възползваш от широката любов към даден филм е подобен на този на изненадващите победители в категорията поддържаща женска роля през последните 30 години, като Джейми Лий Къртис в Everything Everywhere All at Once, която спечели със 17 минути екранно време, и Джуди Денч, която спечели за незабравимите си 5 минути и 52 секунди в Shakespeare in Love (1998).

Според Матю Стюарт от Screen Time Central, който следи екранното време на номинираните и наградените с „Оскар“ актьори и филми, появата на Роселини няма да се нареди дори сред 10-те най-кратки, номинирани някога.

Въпреки това, ако спечели, ролята ѝ ще стане третото най-кратко изпълнение в историята на категорията, отстъпвайки само на петте минути и две секунди на Джуди Денч и Беатрис Стрейт в Network (1976 г.).

Победата на Роселини би я превърнала и в част от исторически дует, спечелил „Оскар“, тъй като майка ѝ, Ингрид Бергман, печели наградата за поддържаща женска роля с 16 минути и 57 секунди екранно време в Murder on the Orient Express (1974 г.). (Понастоящем това е 18-тото най-кратко изпълнение, награждавано някога.)

Това събитие би отбелязало първата актьорска двойка майка-дъщеря, която печели „Оскар“ в историята на Академията.

Ще успее ли обаче Изабела Роселини да стигне докрай? Подобно на героите в Conclave, феновете на актрисата със сигурност ще се молят за това.