Карла София Гаскон влезе в историята на „Оскар“-ите като първата транссексуална жена, получила номинация в категория „Най-добра актриса“.

До тази седмица залозите на повечето киномани бяха, че именно тя ще грабне златната статуетка. Но сега това не е толкова сигурно.

„Мисля, че спокойно можем да кажем, че Карла София Гаскон няма да спечели нищо“, коментира пред BBC Уенди Айди, филмов критик на The Observer.

В мюзикъла-трилър на Жак Одиар „Емилия Перес“, който получи 13 номинации от Академията за 2025 г., включително за най-добър филм, Гаскон влиза в ролята на транссексуален мексикански наркобарон, който се превръща се във филантроп.

Някои мексикански коментатори се противопоставиха на сюжета, показващ страната им, както и на оскъдното участие на мексикански таланти в продукцията, по-голямата част от която е заснета близо до Париж.

Пред престижното жури на „Оскар“-ите обаче стои един по-голям проблем, допълва BBC.

Tази седмица Гаскон заяви в интервю, че екипът на социалните медии, работещ с Фернанда Торес, номинирана за най-добра актриса за „Все още съм тук“, води кампания, която „съсипва мен и Емилия Перес“.

След това тя даде заден ход, като обясни, че е „имала предвид токсичността и насилствената реч на омразата в социалните медии“ като цяло.

Но остана впечатлението, че Гаскон е нападнала конкурентка по начин, който е в разрез с духа на наградите. Това беше буря в чаша вода в сравнение с урагана от стари постове в Х, открити от журналистката Сара Хаги и впоследствие отразени във Variety.

Публикувани през 2020 г. и 2021 г., те включват множество обидни забележки за Джордж Флойд, китайците, мюсюлманките и исляма като цяло, за да назовем само някои от целите на Гаскон. А черешката на тортата е пост, в който тя критикува „Оскар“-ите.

За събитието през 2021 г., на което Nomadland печели наградат за най-добър филм, Гаскон пише: „Не знаех дали гледам афрокорейски фестивал, демонстрация на Black Lives Matter или 8M (испански начин да се обозначи Международният ден на жената). Освен това, една грозна, грозна гала.“

Иронията е в това, че тъй като самата Гаскон е транс и „Емилия Перес“ предлага нюансиран портрет на транссексуален герой, част от привлекателността на филма за журито беше, че той е силно прогресивен. Но в антиразнообразното съдържание на нейните постове няма нищо прогресивно.

„Шансовете на „Емилия Перес“ са силно свързани с нейните либерални пълномощия“, казва Ед Потън, редактор по изкуствата в The Times. „Веднъж загубени, те трудно ще бъдат възстановени.“

В петък Гаскон публикува изявление, в което твърди, че „дълбоко съжалява за тези, на които съм причинила болка“, но щетите вече са нанесени.

„Ще бъда много изненадан, ако „Емилия Перес“ спечели за най-добър филм, а по това време миналата седмица я чувствах като силен претендент.“, допълва критикът Айди.

Според нея, отзвукът от публикациите на Гаскон в социалните мрежи може да унищожи не само шансовете да получи „Оскар“, но и да срине надеждите на филма за други категории.

Възможно ли е това да е първият случай на скандал, който погубва мечтите на филм за статуетка в последния етап на надпреварата?

„Всъщност, не мислех, че „Емилия Перес“ ще спечели награда за най-добър филм, но сега това определено няма да се случи“, казва Патрик Хайдман, филмов журналист в Berliner Zeitung.

„За най-добър международен филм сега фаворит е „Все още съм тук“. Единственият друг въпрос е как и дали колежката на Гаскон Зоуи Салдана ще бъде повлечена от това. Тя 100% щеше да спечели наградата за най-добра поддържаща женска роля, но може би Изабела Роселини и Ариана Гранде сега отново могат да се надяват“.

Салдана реагира на полемиката около колежката си по време на събитието за въпроси и отговори за филма в Лондон в петък вечерта, като заяви:

„Това наистина ме натъжава, защото не го подкрепям и не проявявам никаква толерантност към негативната реторика по отношение на хора от която и да е група. Мога само да потвърдя преживяването, което имах с всеки един човек, който беше част, който е част от този филм, и моето преживяване и взаимодействието ми с тях беше свързано с приобщаване и сътрудничество, расово, културно и полово равенство. И това просто ме натъжава.“

Каквото и да се случи, вече има опасност сюжетите извън екрана, свързани с тазгодишните номинирани за „Оскар“, да засенчат историите в самите филми.

Преди няколко седмици създателите на „Бруталистът“ признаха, че изкуствен интелект е бил използван за коригиране на унгарското произношение на актьорите - това не е добре за филм, който се слави като креативен труд, направен от предизвикателно независим режисьор. (Между другото, изкуственият интелект е използван и за подобряване на гласа на Гаскон в „Емилия Перес“).

Междувременно няколко номинирани бяха опетнени от обвинения в т.нар. „измама в категориите“: коментатори се питаха дали Салдана и Гранде е трябвало да бъдат номинирани за най-добра поддържаща женска роля съответно в „Емилия Перес“ и „Злодеида“ и дали Кийрън Кълкин е трябвало да получи номинация за най-добър поддържащ актьор. Майки Мадисън, звездата от „Анора“, също беше засегната от негативна реакция, когато заяви, че е избрала да не използва координатор на интимността при заснемането на секс сцените.

В това няма нищо ново.

Когато през 1987 г. Пол Нюман спечели „Оскар“ за най-добър актьор за „Цветът на парите“, това до голяма степен се дължеше на топлите и размити чувства на Холивуд.

На другия полюс, след като в края на 2008 г. Мики Рурк беше записан да изрича хомофобска обида срещу журналист, не беше изненада, че той не спечели „Оскар“ за най-добър актьор за „Борецът“ през 2009 г., Шон Пен го получи вместо него за ролята на Харви Милк, борец за правата на хомосексуалистите, във филма „Милк“.

Филмовите мениджъри и публицисти никога не са се притеснявали да пускат грозни слухове за конкурса.

Когато Харви Уайнстийн управляваше Miramax, той беше обвинен, че злослови за съперниците си на наградите, след като неговият „Влюбеният Шекспир“ спечели изненадваща победа за най-добър филм, побеждавайки „Спасяването на редник Райън“ през 1999 г.

„Не си спомням в предишната надпревара за „Оскар“ да се е играл толкова очевиден мръсен билярд“, коментира Стефани Бънбъри, филмов журналист в Sydney Morning Herald. Скандалите, които се раздухват, и обидите, които се леят, „предполагат нов императив за победа с честни или нечестни средства“, но те може би са свързани повече с разпространението на социалните медии, отколкото с координирани кампании за очерняне, допълва тя.

Това внася и несигурност в производството. В този трескав сезон на наградите, когато няма нито един сигурен кандидат за най-добър филм, нещата изведнъж се оказват благоприятни за „Конклав“ и „Напълно непозната“, дори само защото за Академията те могат да изглеждат сигурни и безспорни избори - поне засега, допълва BBC.