Германия гласува за парламент
Фридрих Мерц, лидер на дясноцентристкия Християндемократически съюз, е фаворит за следващия германски лидер. Партията му води в социологическите проучвания и е готова да спечели около 30 процента от гласовете
&format=webp)
Германските федерални избори в неделя не само ще определят бъдещето на най-голямата икономика в Европа, но и перспективите за целия континент, докато той се бори с екзистенциални въпроси, след като администрацията на Тръмп даде да се разбере, че гаранциите за сигурност на САЩ няма да продължат „вечно“.
Коалиционното правителство на канцлера Олаф Шолц се разпадна през ноември на фона на ожесточен дебат за това как да се справи с недостига от около 17 милиарда евро в бюджета за 2025 г., част от който е свързан с допълнителна подкрепа за Украйна в битката ѝ срещу руската инвазия.
Фридрих Мерц, лидер на дясноцентристкия Християндемократически съюз, е фаворит за следващия германски лидер. Партията му води в социологическите проучвания и е готова да спечели около 30 процента от гласовете, отбелязва Financial Times.
Крайнодясната Алтернатива за Германия, която е разследвана от разузнавателните служби на страната за потенциални антидемократични тенденции, е на път да си осигури рекордните 20 процента от националните гласове. Социалдемократите на Шолц, които бяха на първо място през 2021 г., изостават на трето място.
Вариантите за съставяне на следващото германско правителство може да се сведат до това колко от трите малки партии ще оцелеят и колко гласа ще отидат за маргиналните партии, които няма да бъдат представени в парламента.
Либералните свободни демократи и две крайнолеви партии, Die Linke и Sahra Wagenknecht Alliance, се борят да осигурят минимум 5 процента от гласовете, необходими за влизане в Бундестага.
Гласуването в неделя се провежда, докато Германия се бори с последиците от свиващата се икономическа активност в продължение на две поредни години. Всяка страна се ангажира да стимулира икономическото възстановяване, като същевременно предлага напълно различни средства за това как да го направи.
Имиграцията също заема видно място в предизборните кампании след поредица от фатални атаки на мигранти. AfD, която заема твърда линия по отношение на имиграцията, беше подкрепена от нарастваща международна подкрепа, включително от собственика на X и ключов съветник на Тръмп Илон Мъск.
Кои са основните партии и какви са основните им политики?
Намаляващата популярност на основните партии в Германия подхранва възхода на AfD, което вероятно ще доведе до по-антагонистичен парламент.
Крайнодясната партия се очаква да стане втората по сила в Бундестага за първи път в следвоенната история на страната. Всички други големи партии изключиха възможността да се обединят с AfD - образувайки така наречената защитна стена, която вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс разкритикува миналата седмица на Мюнхенската конференция по сигурността.
Християндемократи (CDU/CSU)
Християндемократите на Мерц са в най-силна позиция за изборите в неделя, според проучванията на общественото мнение. Партията планира да ограничи корпоративния данък до 25 процента, да премахне допълнителния данък върху доходите за най-добре печелещите и да въведе постоянен граничен контрол.
Социалдемократическа партия (SPD)
Тя обеща по-високи данъци за богатите и ангажимент за стабилни пенсии. Миналата година Шолц предложи инфраструктурен инвестиционен фонд от 100 милиарда евро за основен ремонт на занемарената инфраструктура на страната, включително затруднените ѝ железопътни линии, като част от „нова индустриална програма“. Той също така призова за субсидия „Произведено в Германия“, за да се стимулират корпоративните инвестиции.
Зелените
Зелените превърнаха устойчивите инвестиции в ключова политика на своята кампания и настояват за стимули за ускоряване на прехода на Германия от изкопаемите горива. Партията също има желание да облекчи спирачката на дълга на страната, тъй като призова за „разумни“ промени в правилото.
Алтернатива за Германия (AfD)
Основана през 2013 г. в знак на протест срещу спасителните мерки за Гърция по време на кризата в еврозоната, AfD се насочи към крайната десница през последните години.
Много други партии се борят за благоразположението на избирателите, но те ще трябва да прескочат прага от пет процента, за да разполагат с депутати в новия състав на парламента.
През 2023 г. Бундестагът прие нов избирателен закон, който днес ще бъде приложен за първи път. Целта на реформата е да се намали числеността на парламента до бъдещия фиксиран брой от 630 места. Долната камара на германският парламент официално разполага с 598 места. На националните парламентарни избори германските граждани гласуват два пъти - един път пряко за регионален кандидат и един път за партийна листа., обобщава БТА.
С първото гласуване избирателите определят кой пряк кандидат ще представлява определен избирателен район в Бундестага - кой ще отиде в Берлин от тяхно име. Който получи най-много първи гласове в един от 299-те избирателни района, той става депутат в Бундестага.
Гласоподавателите гласуват втори път – за дадена партия. Например, ако дадена получи 20% от вторите гласове в цялата страна, тя има право на 20% от местата в Бундестага.
Този тип гласуване съчетава пропорционален и мажоритарен вот. Например някой гласоподавател може да харесва конкретен кандидат от собствения си избирателен район и да го подкрепи с първия си глас, но с втория си глас избирателят може да подкрепи партия, различна от тази, издигнала въпросния кандидат, защото харесва общата ѝ предизборна програма.
Предишните правила даваха на някои партии допълнителни места, за да се запази правилното съотношение между мажоритарния и пропорционалния вот. През последния законодателен период Бундестагът нарасна до 735 места.
След влизане в сила на реформата обаче даден кандидат може да е спечелил при прякото гласуване в неговия избирателен район, но да не влезе в Бундестага, ако неговата партия не е получила достатъчно гласове на второто гласуване. По този начин числеността на депутатите няма да надхвърля 630.
Горещите въпроси около вота включват са как ще се представят партиите от досегашната управляваща коалиция; ще се превърнат ли християндемократите в най-голямата политическа сила; ще успеят ли "Левите" отново да влязат в парламента и колко места ще вземе крайната десница.
Изборните секции днес отварят врати в 8;00 ч. местно време (9 ч. българско време) и затварят врати в 18 ч. местно време (19 ч. българско време).