Нападките на Доналд Тръмп срещу Украйна принуждават европейските държави да мислят за доскоро немислимото: САЩ да спрат доставките на оръжия за Киев.

Но както украинският президент Володимир Зеленски, така и военните анализатори смятат, че макар загубата на американската подкрепа да е сериозен удар, Украйна, подкрепена от европейските си съюзници, ще може да продължи да се сражава в продължение на много месеци. Европейските правителства се надпреварват да демонстрират дипломатическа и военна подкрепа за Украйна. Повече от дузина лидери бяха в Киев в понеделник, а много други се присъединиха от разстояние, докато ЕС работи по пакет от военна помощ на стойност поне 20 млрд. евро.

Бившият украински външен министър Дмитрий Кулеба коментира пред POLITICO: „Най-мощният лост за въздействие на Тръмп върху Украйна е да заплаши с недоставяне на оръжия. Според мен имаме шест месеца, преди наистина да започнем да усещаме липсите на фронтовата линия“.

А причини за притеснения, свързани със САЩ, определено има. През месеца, откакто положи клетва като президент, Тръмп се впусна в мирни преговори с Русия (без да се консултира със съюзниците), невярно обяви, че Украйна е започнала войната, нарече Зеленски диктатор, който е измамил САЩ с милиарди долари, а сега хвърля на боклука десетилетия на политическа, икономическа, дипломатическа и военна политика на САЩ спрямо техните съюзници.

Европа забеляза това. Фридрих Мерц, който ще бъде следващият канцлер на Германия, заяви, че иска Европа да постигне пълна „независимост“ от САЩ в областта на отбраната.

Няма съмнение, че помощта от САЩ е много важна. Когато преди повече от година Конгресът отказа да одобри по-голяма помощ за Киев, украинската армия страдаше от недостиг на артилерийски боеприпаси и противовъздушна отбрана, което позволи на Русия да наложи своето предимство по фронтовата линия. А когато Украйна загуби контрола над стратегическия град Авдийвка през февруари миналата година, Зеленски обвини за неуспеха „изкуствения дефицит“ на снаряди.

Ситуацията на терен

Украйна разполага с най-голямата армия в Европа, с изключение на Русия, с 980 000 войници под оръжие. Те държат повече от 1500 км фронтови линии срещу руските войски, както и около 400 кв. км в руската област Курск.

Владимир Путин иска да разшири руската армия със 180 000 войници, за да достигне 1,5 милиона. В боевете в Курск Кремъл е подпомаган и от хиляди войници от Северна Корея.

От началото на пълномащабното нахлуване на Русия през февруари 2022 г. Украйна е загубила 46 000 войници, убити в бой, и 390 000 ранени на бойното поле, обяви Зеленски този месец, въпреки че някои анализатори смятат, че истинският брой на жертвите е по-висок. Руските оценки за загубите варират от 600 000 до 750 000 убити или ранени.

Въпреки че е превъзхождана от своя противник, Украйна успява да се задържи и да отвърне на удара, използвайки собствени оръжия и такива, доставени от нейните съюзници. По данни на Института за изследване на войната Русия понася над 1000 жертви на ден. Нейната инвазия напредва много бавно по фронта, като през 2024 г. е завзела 4168 кв. км - около два пъти повече от Люксембург.

Русия се снабдява и от своите съюзници Иран и Северна Корея - които са изпратили на Москва дронове, ракети, артилерийски системи и цели 8 милиона артилерийски снаряда. Според последния доклад за военния баланс на Международния институт за стратегически изследвания (IISS) военните разходи на Русия през миналата година се очаква да възлязат на 13,1 трилиона рубли (145,9 млрд. долара), или 6,7% от брутния вътрешен продукт на страната.

Огромната руска армия може да си позволи големи загуби по време на войната. IISS изчислява, че само миналата година от строя са били извадени 1400 основни бойни танка, но страната все още може да разчита на намаляващите запаси от съветската епоха и на увеличеното вътрешно производство.

Пари, оръжия и боеприпаси

Без външна помощ Украйна отдавна щеше да загуби войната. Киев планира да похарчи 2,2 трилиона гривни (50 млрд. евро), или около 26% от своя БВП, за отбрана и сигурност през следващата година. По данни на Килския институт между февруари 2022 г. и края на 2024 г. САЩ са похарчили 64 млрд. евро за военна подкрепа на Украйна, а Европа - включително Великобритания и Норвегия - е допринесла с почти 62 млрд. евро.

По-голямата част от тези пари са отишли за снабдяване на Украйна с оръжия и боеприпаси от запасите на Запада и ново производство, въпреки че нараства интересът на страните към подписване на директни договори с украински отбранителни компании. Оборудването включва ракети ATACMS и HIMARS от САЩ, както и крилати ракети SCALP/Storm Shadow от Великобритания, Франция и Италия.

От началото на войната Украйна е получила танкове, артилерия и изтребители от съветската епоха от бившите страни от Варшавския договор, изтребители F-16, танкове Abrams и системи за противовъздушна отбрана Patriot, произведени в САЩ, както и полски мобилни гаубици Krab, френски изтребители Mirage, германски танкове Leopard, френско-италиански системи за противовъздушна отбрана SAMP/T и др. Миналата година Европа също така достави на Украйна един милион артилерийски снаряди - усилия, които направени с месеци закъснения. Тази година целта е да се доставят още 1,5 милиона снаряда. САЩ са изпратили на Украйна повече от 3 млн. 155-милиметрови артилерийски снаряда.

Междувременно Украйна се превърна в световен лидер в производството на дронове - от евтини модели за наблюдение, които се използват в огромни количества по фронтовата линия за преследване на руски войници, бронирани машини и превозни средства, до по-тежките оръжия с по-голям обсег, които нанасят удари по рафинерии, командни пунктове и ключова инфраструктура дълбоко в Русия.

Война без Вашингтон

И така, какво ще се случи, ако помощта от САЩ спре?

„Изтеглянето на Вашингтон не само ще струва на Украйна около половината от арсенала ѝ, но и ще лиши страната от много от „най-ефективните“ ѝ оръжия“, казва пред POLITICO Бен Бари, старши научен сътрудник по сухопътни войни в IISS.

Някои американски системи като танковете Abrams могат да бъдат заменени с европейски Leopard например. В същото време всички F-16 се доставят от европейски държави, а не от САЩ, а за системата за противовъздушна отбрана Patriot има алтернативи като SAMP/T, германската IRIS-T и норвежката NASAMS.

Но министърът на външните работи на Литва Кенстутис Будрис предупреждава пред изданието, че има „определено въоръжение, определено оборудване, което Европа не може да достави“, визирайки системите за противовъздушна отбрана и някои боеприпаси с голям обсег.

„Това ще ни отнеме време и ние работим по въпроса, защото няма преки заместители или бързи преки пътища, но ние можем да се намесим с финанси, за да помогнем на Украйна да произвежда повече сама“, казва той.

Макар че през последните години Европа увеличи разходите си за отбрана и положи усилия да увеличи поръчките и вътрешното производство на боеприпаси, загубата на САЩ ще създаде празнина.

„Европейците разполагат с максимум шест месеца, за да се активизират“, казва украинският депутат Ивана Климпуш, като добавя, че те „просто нямат това, което имат американците“.

На въпроса дали Европа би могла да замени недостига на американско финансиране, Франсоа Хайсбур от IISS отговоря: „В бюджетно отношение? Отговорът е „да“, това е осъществимо. Може да се обсъжда какво е изпълнимо в политическо отношение, дали ще има воля да се направи това“.

Той отбелязва също така, че разгледана като цяло, финансовата подкрепа на САЩ е далеч по-малка от замразените руски активи на стойност 183 млрд. евро, държани от базираната в Белгия клирингова къща Euroclear.

Миналата седмица Зеленски заяви, че вътрешното производство на оръжия в Украйна бележи силен ръст и в момента произвежда 30% от това, от което нейните войски се нуждаят - предимно безпилотни самолети, системи за електронна война и артилерия - но призна, че все още това не е достатъчно. Въпреки че все повече европейски държави си сътрудничат с Киев за увеличаване на вътрешния му капацитет, процесът ще отнеме години.

„Дори ако Вашингтон изостави Киев, Украйна ще продължи да се сражава“, смята, на свой ред, Ник Рейнолдс, научен сътрудник по сухопътна война в лондонския мозъчен тръст Royal United Services Institute. „Украйна продължава да държи фронтовата линия със собствените си части, с оборудването, с което разполага, и въпреки че в много отношения все още зависи от западната подкрепа за боеприпаси, тя също така произвежда значителна част от тях сама“.

Зеленски също така настоява, че неговите войски ще запазят позициите си, независимо от действията на Тръмп.

„Всички разбират, че днес ние сме доста стабилни. Ние сме много по-силни, отколкото бяхме в началото на инвазията“, акцентира той.

В същото време, въпреки смелото лице, което показва, Украйна отчаяно иска САЩ да останат зад нея.

„За нашия народ, за живота като цяло е толкова важно американската подкрепа, американската помощ да остане“, каза Зеленски в директен призив към Тръмп по време на пряката и виртуална среща на лидерите в Киев в понеделник.