Мъж и жена, въоръжени с автомати и експлозиви, нахлуха в централата на Turkish Aerospace Industries - една от най-големите отбранителни компании в Турция и убиха седем души през октомври миналата година.

Атаката беше ярко напомняне, че Кюрдската работническа партия (ПКК) все още представлява смъртоносна заплаха въпреки безмилостната военна кампания срещу бойците.

Днес, след 4 десетилетия на борба и 40 000 жертви, има плаха надежда, че конфликтът може да приключи, отбелязва в анализ Financial Times.

В четвъртък Абдуллах Йоджалан, основател на ПКК през 1978 г., който излежава доживотна присъда, призова последователите си да свалят оръжията на и да разпуснат групировката.

Ако призивът му бъде чут от ПКК, това би довело до политически преврат, който потенциално би осигурил на най-дългогодишния лидер на Турция Ердоган жизненоважна подкрепа от прокюрдските депутати, за да се търсят пътища за удължаване на управлението му до трето десетилетие, когато мандатът му изтече през 2028 г.

Необходимостта от разрешаване на конфликта се изостри след като подкрепяните от Турция сили свалиха режима на Асад в Сирия, където мощна войнствена група, доминирана от кюрди, може да подкопае усилията на Ердоган да помогне за стабилизирането на страната.

Въпреки това усилията са изпълнени с подводни камъни. Последният опит на Ердоган да договори политическо решение с ПКК през 2015 г. се провали в най-тежките боеве от десетилетия, припомня Financial Times.

Последните преговори с Йоджалан се провеждат зад завеса от секретност и не е известно какво е склонна да отстъпи всяка от страните.

ПКК заяви, че се надява на освобождаването на Йоджалан, а в миналото е искала широка амнистия за бойците си. В събота групировката заяви, че ще обяви прекратяване на огъня в отговор на призива, но разоръжаването изисква „практическо ръководство“ на Йоджалан, според изявление на изпълнителния комитет на ПКК, публикувано в новинарски сайтове, близки до групировката.

„Напълно сме съгласни със съдържанието на призива и заявяваме, че ще се съобразим с него и ще го приложим на собствен фронт. Въпреки това бихме искали да подчертаем, че успехът ще изисква подходяща демократична политика и правна основа“, се казва в него.

75-годишният Йоджалан е възприеман от много от 17-те милиона етнически кюрди в Турция като емблематичен лидер в борбата за правата им.

В призива си той казва, че ПКК е създадена, когато „демократичната политика“ е била затворена за кюрдите, но приемането на кюрдската идентичност от Турция и други подобрения означават, че ПКК „е завършила своя живот и това е наложило нейното разпускане“.

Способността на Йоджалан да повлияе на около 5000 бойци на ПКК, които се крият предимно в планините Кандил в Ирак, и на техните филиали в Сирия, ще бъде подложена на изпитание.

Последният опит за мир включваше увеличаване на кюрдските културни и политически права. Той се разпадна, след като прокюрдска политическа партия спечели най-големия си брой гласове в историята и лиши правителството на Ердоган от еднопартийно управление. В отговор турската армия предприе яростна офанзива в югоизточната част с преобладаващо кюрдско население, прогонвайки значително намалената ПКК.

Последваха десетилетни репресии срещу ненасилственото кюрдско политическо движение, като през годините хиляди активисти бяха хвърлени в затвора, а над 150 избрани кметове бяха освободени от постовете си.

Кюрдският политик Селахаттин Демирташ, който отправи предизвикателство към Ердоган за президентския пост, е в затвора от 2016 г. заради политическите си речи, въпреки че Европейският съд по правата на човека постанови той да бъде освободен.

Фокусирането само върху разоръжаването на ПКК, без да се обърне внимание на кюрдските оплаквания, може да обрече на провал усилията за осигуряване на дългосрочен мир, коментира Кума Чичек от Френския институт за анадолски изследвания в Истанбул. „Кюрдският въпрос е по-голям от този за ПКК“, казва Чичек, автор на книга за конфликта и предишните опити за постигане на мир.

„За да се намери трайно решение, трябва да има демократизация и премахване на икономическото неравенство и дискриминацията, с които се сблъскват кюрдите.“, допълва той.

Йоджалан спря да отправя каквито и да било искания към правителството. Но Народната партия за демокрация и равенство, или Дем, третата по големина парламентарна група, чиято база е предимно кюрдска, отдавна настоява за образование на кюрдски език и освобождаване на хиляди политици и активисти от затворите.

„Йоджалан вече е направил това, което може. Това е първата стъпка, а напредъкът ще дойде, след като видим какви стъпки ще предприемат правителството и държавата“, заяви депутатът от ДП Сарухан Олуч.

Анализатори твърдят, че Ердоган може да бъде принуден да изпълни някои от целите на Демократическата партия, за да спечели нейната подкрепа за промяна на конституцията с цел премахване на ограниченията на мандата или за свикване на предсрочни избори, ако отново се кандидатира за президент.

Сключването на мир с ПКК би могло да доведе и до значителен напредък в мисията на Ердоган за стабилизиране на Сирия с ново приятелско правителство, тъй като най-голямата заплаха за тези нови управляващи са подкрепяните от САЩ Сирийски демократични сили (СДС), доминирани от кюрди и близки до ПКК.

Успехът с ПКК „ще проправи пътя за помирение“ със сирийските кюрди, коментира Реха Рухавиоглу, директор на Центъра за кюрдски изследвания в Диарбекир, най-големия град в югоизточната част на Турция.

Да се убеди СДФ да отстъпи обаче няма да е лесно. Нейният командир Мазлум Абди заяви в четвъртък, че макар да приветства „историческия“ призив на Оджалан, той „не е свързан с нас в Сирия“.

Но Ердоган вероятно се надява, че мирът у дома би могъл поне да помогне Вашингтон да се откаже от подкрепата си за СДФ. Администрацията на Тръмп заяви, че се надява, че призивът ще намали опасенията на Турция относно сирийската групировка.

Независимо дали ходът на Ердоган ще успее или ще завърши с насилие, турският президент ще се окаже „най-големият победител“, коментира Гьонюл Тол, директор на програмата за Турция на Близкоизточния институт във Вашингтон.

„Ако той може да заяви, че е бил този, който е сложил край на конфликта, това ще повиши перспективите му през 2028 г. А ако нещата не вървят гладко, все пак може да каже, че се е опитал, след което да увеличи натиска върху кюрдите ида има по-благосклонна международна аудитория.“

Но за Фатма, 42-годишна текстилна работничка, чийто брат е загинал в сражения за ПКК в Югоизточна Турция през 2016 г., посланието на Йоджалан е първи лъч надежда от десетилетие за „кюрди и турци, уморени от войната“. „Както моето сърце гори за брат ми, така и семействата на войниците страдат. Време е оръжията да замлъкнат“, казва тя.