Мащабният пакет за разходи на Германия преодоля последното парламентарно препятствие, проправяйки пътя за инвестиции в гражданската сфера и отбраната в размер на 1 трилион евро, които да раздвижат икономиката и да намалят военната зависимост от САЩ, предава The Wall Street Journal.

Икономисти и експерти по отбрана обаче предупреждават, че за да могат Германия и Европа да се възползват в пълна степен от ползите, е необходимо паричната стена да бъде съпътствана от амбициозни - и невинаги популярни - структурни промени, включително данъчни, бюрократични и трудови реформи.

Планът за разходите на Германия предизвика възторг в целия континент, които се страхува от признаците, че САЩ намаляват ангажимента си за сигурност към Европа и се стремят към сближаване с Русия, която се смята за най-голямата заплаха за региона.

„Берлин разбива касичката и го прави още преди следващото правителство да е встъпило в длъжност“, казва пред WSJ Франсоа Хайсбур, експерт по стратегия и отбрана от Париж, който е съветвал френския президент.

„Германия си дава средства да се превърне във военна сила, която да съответства на нейната икономическа и стратегическа тежест. Това е голяма промяна.“

Фридрих Мерц, победителят на изборите в Германия миналия месец и човекът, който е на опашката за канцлер, обеща да се съсредоточи върху европейското сътрудничество, след като отиващото си правителство все повече се разсейваше от вътрешните търкания между трите партии в коалицията.

Разработеният от него план за разходи бележи обрат в политиката на Берлин, който години наред проповядваше фискална дисциплина на европейските си съседи, същевременно оставяйки армията си да атрофира поради липса на инвестиции. Мащабът на пакета е по-малък от фонда за отбрана на стойност 158 млрд. евро, обявен от Европейската комисия този месец, за да подкрепи военните разходи в Европейския съюз и да финансира бъдеща помощ за Украйна.

Решението на Германия е особено надеждно, според Хайсбург, тъй като от него пряко ще се възползват германските производители на оръжие, включително Rheinmetall, и други, които са доказали способността си бързо да изпълняват големи поръчки за Украйна.

Пакетът от разходи е възможен благодарение на конституционна поправка, която на практика освобождава свързаните с отбраната разходи от разпоредбите на строгите фискални правила на Германия, които забраняват бюджетен дефицит, по-голям от 0,35% от брутния вътрешен продукт. Това освобождаване ще се прилага не само за разходите за военно оборудване, но и за киберсигурност, разузнаване и гражданска защита.

Тъй като публичният дълг на Германия е сравнително нисък, резултатът е, че отсега нататък тя ще може да харчи за отбрана толкова, колкото инвеститорите са готови да ѝ отпуснат - поне и доколкото общите разходи не нарушават по-облекчените правила на ЕС за разходите.

„Сега имаме възможност да помислим за капацитета, който трябва да изградим - в областта на софтуера, изкуствения интелект, комуникациите, космоса - ако искаме да станем по-малко зависими от САЩ“, казва Бен Шрер, изпълнителен директор на европейския офис на Международния институт за стратегически изследвания в Берлин.

С изменението се създава и инвестиционен фонд в размер на 500 млрд. евро, които през следващите 12 години ще бъдат изразходвани за дълго пренебрегваната транспортна, комуникационна, цифрова и енергийна инфраструктура на страната, както и за мерки за борба с изменението на климата.

След като във вторник и петък поправката събра необходимото мнозинство от две трети в двете камари на парламента, прилагането на пакета ще зависи от подробно законодателство, което ще бъде изготвено при встъпването в длъжност на следващото правителство.

Това вероятно ще се случи в края на април, тъй като консерваторите на Мерц и бъдещите им левоцентристки коалиционни партньори все още са в процес на преговори за политическата програма на правителството за следващите четири години. Макар че партиите загърбиха различията си, за да прокарат пакета от разходи, те продължават да са в противоречие по въпроси, вариращи от това колко трябва да се направи за борба с незаконната имиграция до предимствата на намаляването на данъците.

Според застрахователя Allianz планът може да помогне на БВП на Германия да нарасне с 0,3% тази година и с 2,1% до 2027 г., ако бъде изпълнен бързо. Макар че публичният дълг на Германия трябваше да спадне бързо при предишната траектория на разходите, сега той може да достигне 68% от БВП до 2027 г., казва Allianz - все още ниско ниво по европейските стандарти и вероятно без значително въздействие върху разходите за финансиране на страната.

Икономистите от групата обаче също така предупреждават, че отключването и поддържането на това ниво на растеж във времето, без да се разпалва отново инфлацията, ще изисква от Германия да извърши редица структурни промени, включително да коригира неустойчивата си пенсионна система, да увеличи стимулите за работа и иновации и да намали данъците, като не всички тези мерки ще бъдат популярни сред избирателите.