„София е нешлифован диамант, заровен в прах“ – арх. Стефан Добрев за града, който може да бъде повече
Следващият главен архитект на София няма да реши проблемите с магическа пръчка, но може да ограничи щетите от градоустройственото безвремие. Откъде започва то и има ли път назад? Разговаряме със Стефан Добрев – архитект с близо 40 години опит
&format=webp)
Някои хора казват, че за да станеш господар на дадено умение, са необходими 10 000 часа практика. Ако приемем това за истина, то Стефан Добрев – архитект с близо 40 години опит и проекти от Франция до Мароко – определено има натрупано време, за да разбира как функционира един град. Въпросът е: има ли София достатъчно часове, за да се справи с проблемите, които се трупат?
„Боли ме от всичко, което се случва в София“, казва архитектът пред Profit.bg. Роден и израснал в столицата, той не я гледа с конформистка меланхолия, а вижда в нея пропилян потенциал, който все повече затъва в безконтролно застрояване, липса на регулация и прашлив хаос.
Животът на Стефан Добрев започва в София, но неговата архитектурна кариера преминава през няколко континента. Израства в семейство на архитекти – баща му е първият български архитект- експерт в ООН и е работил по големи проекти в Мароко.
„От дете бях заобиколен от архитектура. Баща ми беше организирал един от най-големите конгреси в България през 1972 г., на който дойдоха най-великите световни архитекти. Бях дете, когато се запознах с тях. Някак беше неизбежно да поема по този път.“
Това обаче не означава, че пътят му е бил предначертан. В Английската гимназия се интересува от литература, математика, изкуство. Дори прави тестове за професионална ориентация. „Ти си роден за архитект“, казват му.
Завършва ВИАС с пълно отличие и още преди да вземе диплома, работи в едни от най-престижните ателиета у нас. Но границите на България тогава са тесни.
„Кандидатствах за специализация по градоустройство във Франция, но не ме пускаха. Нямах необходимите връзки. С огромни усилия и доза късмет заминах през 1988 г.“
Това, което го очаква там, не е класическата история за чужденец, който започва от нулата. Добрев е подготвен, самоуверен и работохолик.
След дълъг опит и проекти във френската столица, през последните години той работи основно в София и името му е свързвано с някои от най-разпознаваемите сгради в града. Той дори кандидатства за поста главен архитект.

На въпрос дали е необходим талант за изпълнението на тази позиция, той казва:
„Талантът е натрупване на труд в правилната посока.“
„Аз съм минал през всичко. Работил съм в чужбина, строил съм в София, виждал съм как се случват нещата там и тук. Трудно е, но не е невъзможно. Просто трябва да спрем да чакаме някой друг да свърши работата“, добавя Добрев.
Разговорите за състоянието на София обикновено започват със задръстванията, лошия въздух, презастрояването. Естественият им завършек обаче идва с въздишката, че "няма оправия". И може би няма.
Добрев не е фен на изкуствената вежливост, когато говори за проблемите.
„Нямаме регулация върху височинното строителство. Това е гигантски проблем. В Париж има само един небостъргач в центъра – кулата Монпарнас. Построиха го, видяха, че е грешка и забраниха завинаги високите сгради в центъра. А София? Тук никой не следи какво се строи и къде. В резултат на това градът се задушава от безразборни сгради без връзка с околната среда и контекста.“
Липсата на планиране е ключова слабост на София. Това, което в големите европейски столици отнема години стратегическо проучвания и проекти, тук се случва на парче, за месеци, купува се на зелено, а мотивацията на проектите идват от персонални интереси, често лишени от градоустройствена логика.
“Огромна грешка е построяването на високи сгради в историческия център на София. Вижте как се обезобрази и пространството около Министерството на земеделието. Има много неща, които да бъдат направени, но аз не съм с мнението, че трябва да се води война с инвеститорите. Напротив, с тях трябва да се води диалог. Ако някой иска доказателства, може просто да се разходи из центъра и да погледне нелепите контрасти – новопостроени бизнес кули до сгради паметници на културата, исторически сгради на една пресечка от стъклени офиси, огромни жилищни комплекси, изникнали без да има дори улици и тротоари.”
„Вече е почти невъзможно да се направи качествена нова сграда в София“, казва Добрев.
„Ако инвеститорът иска да строи с вкус и качество, се сблъсква с два проблема – първо, че повечето му конкуренти не го правят, и второ, че липсва правила и закони, които да изискват високи европейски стандарти.“
Проблемът не е само в това какво се строи, а и в потенциала, който не се използва.

„Имаме три реки, които минават през София. В други градове това са естествени зони за разходки, паркове, места за отдих. Тук са запуснати, превърнати в бунища. Имаме десетки минерални извори, но не ги използваме. Имаме уникална планина, но достъпът до нея е на практика невъзможен. Всичко това са естествени предимства, които просто не се използват.“
Според него има стъпки, които не търпят отлагане – част от тях трябваше да започнат „още вчера“. Краткосрочните и дългосрочните решения се допълват и трябва да се изпълняват паралелно:
– Разширяване на пешеходните и зелените пространства в централната градска част, както и реални мерки за намаляване на шума, замърсяването и автомобилния трафик
– Временен мораториум върху високоетажно строителство в центъра, докато не бъде изработена ясна регулационна рамка
– Реално благоустрояване на парковете, възстановяване на зелени връзки и приобщаване на Витоша към градския живот, не само на думи
– Хармонизиране и ограничаване на презастрояването, особено в преходните квартали и в северната част на София, която има нужда от цялостна стратегия за развитие
– И най-важното според него: естетизиране на градската среда – както на новото строителство, така и на съществуващите сгради, паркове и обществени пространства, от центъра към периферията.
Именно липсата на стратегия води до безсмислени инвестиции.
„Парите не са проблем. Има финансиране, има инвеститори, има възможности. Проблемът е, че липсва правилна насока. В други държави градът казва: „Искаме това място да бъде парк“ - и това става парк. Политиката в София е: „Ако инвеститорът реши да направи мол – ще има мол, но почти никога няма да инвестира в парк до него.“
„Това не е резултат на един мандат или една лоша политика. Това е натрупван проблем от 30 години хаос. В този период София беше оставена на самотек, без ясна визия как трябва да изглежда.“
Въпросът за “високите очаквания” е само част от проблема.
„В София височината на сградите не се определя от план, а от това кой инвеститор има повече влияние. Това води до урбанистичен хаос – строят се кули, без да има улици и тротоари, без паркоместа, без връзка с градския транспорт.“
Добрев изглежда е наясно, че следващият главен архитект няма да реши проблемите с магическа пръчка, но може да промени размера на падението.
„Най-важното е да се спре хаосът в строителството и да се въведат реални критерии за това как трябва да изглежда един град.“
В крайна сметка изглежда, че столицата ни не е проклятие от ада, което сме заслужили, защото сме българи. Просто не е град, който знае как да развива огромните си природни дадености.
„София е нешлифован диамант“, според арх. Добрев.
„Има всичко – планина, реки, зеленина, история. Но е затрупан с прах и с калта на неблагоустроените улици и хаотичното застрояване,както и с грешните решения, които го превърнаха в разпиляна мозайка от безсмислени постройки.
Според архитекта ако някой иска да разбере как ще изглежда един град след 20 години, трябва да погледне как се управлява днес. Логично е. Проблемът е, че ако продължаваме така, бъдещето на София не изглежда добре. Ако сега е нещо като културен геноцид с Акт 16, то това може да се превърне в окончателен градски геноцид.
„Архитектурата не е просто съвкупност от сгради. Тя е средата, в която живеем. А ако средата е хаос, значи сме си го причинили сами.“