Езикът на емотиконите: Някъде между 🙂 и грешната интерпретация

Емотиконите са навсякъде около нас. Виждаме ги в сериалите, в политиката, както и в ежедневната си комуникация с хората, естествено.

Netflix вече базира цели сюжети около тях, а американските политици ги използват в онлайн посланията си за военни действия.

Въпреки че често ни изглеждат просто като детински картинки, емотиконите не са временна тенденция. Те се утвърждават като съвсем реална форма на език - гъвкава, динамична и, на моменти, изненадващо изразителна, пише The Guardian.

Само допреди няколко години идеята да търсиш иконка, вместо просто да напишеш дума, звучеше повече от нелепо. Днес обаче все повече хора избират именно този начин, когато искат да покажат настроение, емоция или просто да дадат контекст.

Нови емотикони влизат в чатовете догодина

Защо се случва това?

Писаното слово често не успява да предаде тона ни. Един обикновен текст може да звучи като шега, сарказъм или критика, в зависимост от това кой го чете и как го интерпретира. В емотиконите се търси спасение от неразбирателствата.

Усмивката си е просто усмивка „🙂“ - и всичко е наред.

Или... почти.

Наскоро изтекло съобщение на американския съветник по националната сигурност Майк Уолц, в което той използва емотикони във връзка с бомбардировки в Йемен, предизвика доста остри реакции.

За едни това бе проява на патриотизъм. За други - шокираща безчувственост. И тук идва основният проблем с емотиконите: разминаването между това, което наистина искаш да кажеш, и това, което другият чете.

Сърцето „❤️“

също може да бъде топлина - или подигравка. Зависи кой къде го поставя - и кой го чете.

Продадоха на търг първите емотикони

Търсенето на нюанс в писаното слово не е от вчера. Още през 1967 г. в списание Reader’s Digest се появява първият „емотикон“ - небрежна скоба „-)“, подписана от „леля Ев“.

През 1969 г. самият Владимир Набоков предлага в интервю за The New York Times да се въведе знак за усмивка. През 1982 г. професорът по компютърни науки Скот Фалман предлага „:-)“ да бъде маркер за шега, за да се избегнат недоразуменията в онлайн съобщения между студенти.

Първите „истински“ емотикони - тези, които добре познаваме днес - се появяват през 1988 г. в палмтоп на Sharp, а през 1999 г. японският дизайнер Шигетака Курита създава комплект от 176 пиктограми, които влизат в масова употреба.

Тайното оръжие на успешните лидери е абстрактният език

Но използването на изображения и знаци в общуването е по-старо дори от самото писмено слово.

От праисторическите стенописи до египетските йероглифи - езикът на визуализацията винаги е бил част от човешкото изразяване. Археолозите дори са откривали древноримски плочи с „обидни картинки“, чиито значения днес са частично изгубени.

Днес емотиконите се използват от хора на всякаква възраст - и съответно се тълкуват напълно различно от различните групи.

Например, ако използваш обикновеното усмихнато лице „😊“

с идеята да покажеш радост, рискуваш да изглеждаш ироничен или дори пасивно-агресивен в очите на Gen Z. За тях този емотикон често се използва със саркастичен тон.

А точката в края на съобщението? Просто не им го причинявайте.

С други думи - виртуалната комуникация се е превърнала в минно поле от символи, намеци и разлики в културните възприятия.

Криптирано... но не чак толкова: Приложението, което се оказа в центъра на военна драма в Белия дом

Съществува цял сайт - Emojipedia - посветен на значенията на емотиконите, но може би вече е крайно време и Oxford English Dictionary да направи специално приложение за тях. Официален справочник, който да следи променящите се значения на тези пиктограми.

Може и да ви звучи абсурдно, но помните ли, че през 2015 г. Оксфорд обяви „😂“ за дума на годината?

Няма как да отречем влиянието на емотиконите днес, тъй като именно те са новият език на нюанса. И както клишето гласи - понякога една картина казва повече от хиляда думи.