Все повече семейства в Южна Корея залагат на ранното обучение по изкуствен интелект, като целта е децата им да не изостават от технологиите на бъдещето, пише EuroNews.

За едно семейство новата „учебна програма“ се е превърнала в нещо по-голямо – в игра, вдъхновение, както и повод за разговори по време на вечеря.

В хола си в Сеул един баща на име Ким Джунгу превръща рисунките на своя петгодишен син Доун в анимирани видеа и приказки с помощта на генеративен AI.

Всеки уикенд двамата сядат и заедно четат книги, избират си една интересна тема и я превръщат в проект – с помощта на въображението и технологиите.

Понеже знае, че децата не биха могли сами да работят с AI инструменти, Ким – който е главен продуктов директор в IT компания – подготвя сесията предварително. В рамките на 30 минути Доун измисля нови планети, пише приказки за съзвездието Орион и задава множество въпроси, на които AI отговаря с факти, идеи и… още въпроси.

Резултатът е дете, което се забавлява, докато учи в същото време.

„Той наистина е щастлив, защото AI винаги го изненадва с интересни въпроси и научни факти. Усещам, че всяка седмица научава по нещо ново“, разказва Ким пред EuroNews.

Любимите теми на Доун са космосът и рисуването. Благодарение на AI, въображението му буквално се развива със светлинна скорост. Наскоро бащата и синът се потапят в Слънчевата система, а днес – някъде отвъд нея.

„Изкуственият интелект му дава идеи, за които дори аз не бих се сетил“, казва Ким.

Въпреки ентусиазма си, бащата е напълно наясно с множеството рискове – най-вече прекомерната зависимост от технологиите.

„Важно е да не разчитат изцяло на технологията. Има значение как водиш този процес като родител. Освен това мисля и за това как се събира и съхранява личната учебна информация на детето“, добавя той.

Според експерти, като проф. Куон Джунгмин от Националния университет по образование в Сеул, най-важното не е самият AI, а играта. Важно е тя да бъде съобразена с възрастта и интересите на детето – дори да е само за 30 минути на ден.

„Може да играят и с Лего. Важното е да изграждат връзка – с родителя, с историята, с цялостната идея“, казва проф. Куон. „Но ако детето е оставено само с AI, това може да бъде проблем, защото то може да стигне до извода, че ChatGPT е реален човек.“

Изглежда, че решението е родителите да бъдат активна част от преживяването на своите деца – да наблюдават, да обясняват, да насочват. А най-важният урок не е как се използва AI, а как критично се мисли за него.

„Ако децата не са образовани по теми като философия, литература или хуманитарни науки, те могат да започнат да гледат на AI като на нещо всезнаещо и всемогъщо“, предупреждава професор Куон.

„Ако обаче са получили основа в мисленето за това какво е човек, какво означава да живееш и да създаваш, тогава ще имат съвсем друг поглед върху технологиите.“

Докато семейства като това на Ким превръщат AI в игра и вдъхновение у дома, в останалата част от Южна Корея нараства натискът от страна на частното образование – и той няма нищо общо с креативността.

Там изкуственият интелект все по-често се използва като поредното оръжие в надпреварата за най-добрия резултат на входните изпити за университет.

Частни академии въвеждат различни курсове по програмиране и AI грамотност, а някои дори разчитат на системи за проследяване на напредъка на учениците чрез AI.

„В Корея частният образователен сектор е огромен… и съществува основно заради изпитите за университет. Защото тези изпити определят социалната позиция на един човек. Хората инвестират страшно много пари в образованието на децата си, за да стигнат по-далеч“, казва проф. Куон.

Ким обаче гледа на нещата по различен начин.

За него не става въпрос за страх от изоставане, а за даване на пространство за въображение, комбиниране на идеи и учене чрез преживяване. Той споделя AI-експериментите си в Treads, където вдъхновява и други родители.

„Не започваме да работим с AI от страх. Започваме, за да подкрепим креативността. За да се учим да си задаваме въпроси, да комбинираме знания и да си представяме нови светове. Това е по-важно от самата технология“, пише той.

Докато наблюдава как AI се превръща в поредното състезание в частното образование, Ким избира различен подход – открит диалог и споделяне на опит.

„Живеем във време, в което промените се случват светкавично бързо. Следващите 10 години няма да приличат на нищо, което познаваме. Ако има добър образователен метод, не трябва да го пазим само за себе си. Трябва да говорим за него и да търсим по-добри решения заедно.“

И явно не е сам в мисията и с идеите си, защото доста други родители са го потърсили след публикациите му – в търсене на вдъхновение и идеи как да подхождат към изкуствения интелект у дома.

Докато Корея върви с бързи крачки в посока на технологичната надпревара, Европа подхожда по-предпазливо – и по-философски. С новия AI акт, който ще влезе в сила през 2027 г., ЕС класифицира някои AI системи в образованието като „високорискови“ – особено тези, които следят напредъка на ученици, оценяват резултати или засичат нарушения.

По мнение на професор Куон, това може и да е предимство: „Моделът на Европа мисли критично за AI. Те не бързат да го въвеждат, но имат силна философска база, върху която могат да изградят етичен подход.“

В Европа вече се залага на AI грамотността от ранна възраст – не като средство за конкуренция, а като базово умение за бъдещето. Целта е равен достъп, независимо от социалния произход – нещо, което и ЮНЕСКО определя като приоритет.

Във Великобритания още през 2019 г. се създава независим AI съвет, който съветва правителството как да изгражда устойчива екосистема. В свой доклад съветът предлага създаването на онлайн академия за обучение по AI с проверени материали – както за ученици, така и за възрастни.

Ким е убеден, че децата няма как да избегнат AI. Затова е важно да знаят как правилно да комуникират с него – и как да го използват творчески.

„Децата имат огромен потенциал, но понякога ние, възрастните, не можем да го настигнем“, казва той. „AI може да им даде знанията, с които да разширят въображението си. Защото креативността тръгва от любопитството. А знанието може да я подхрани.“

В новия свят, в който бъдещето се пише чрез код, може би най-смелата стъпка е… да оставим детето да си представи собствена планета. И да му помогнем да я нарисува – дори с малко помощ от AI.