Проект на Волфганг Порше за подземен тунел разбуни духовете в Залцбург
Сделката за прокопаване на автомобилна пещера през планината до вилата на автомобилния магнат разпалва класова война в Залцбург: „Това е морално осъдителен проект“
&format=webp)
За литературната знаменитост от 20-те години на миналия век Стефан Цвайг част от очарованието на неговия „романтичен и непрактичен“ дом в Залцбург е това, че се намира в подножието на алпийски хълм, „недостъпен с кола“.
За автомобилния магнат Волфганг Порше, който през 2020 г. купува вилата от XVII в. за около 9 млн. долара, липсата на лесен достъп е инженерен проблем със скъпо решение: около 500-метров частен тунел през хълма до пещерен подземен гараж, пише The Wall Street Journal.
Въпросът е дали Залцбург, съвършеният австрийски град, известен най-вече като дом на Моцарт, ще даде зелена светлина на най-видния си настоящ жител.
Екстравагантната автомобилна пещера се превърна в повод за разговори в града, подновявайки дебата дали в общината, известна с оперния си фестивал, има едно правило за богатите и друго за останалите.
Дорис Рюгеберг, една от съседките на Порше, се радва, че някой ремонтира един от най-значимите имоти в града.
„Залцбург е Залцбург, защото много богати хора са построили тези сгради, с които всички се гордеем“, казва тя пред WSJ.
Но с оглед на това, че и без това високите разходи за живот в града се покачват още повече, тунелът се превръща в огнище на напрежение за политическата левица.
Майке Сайръс, която води предизборна кампания за член на студентския съвет на местния университет, подчертава контраста между плана на Порше и растящите наеми.
„За нас е неприемливо, че един свръхбогат човек използва политическите си контакти и парите си за един морално осъдителен проект“, отбелязва тя.
Досега планът на Порше се движеше в бързата лента.
В началото на миналата година 81-годишният мъж получава разрешение от бившия кмет на Залцбург, член на консервативната Австрийска народна партия, да издълбае кръстовиден частен гараж за до 12 автомобила под Капуцинерберг - гориста планина, издигаща се стръмно от десния бряг на река Залцах в центъра на града - и да го свърже с новия си дом.
За да се стигне до подземния гараж, трябва да се прокопае тунел през местния варовик от съществуващ общински паркинг.
Но след това съветът на Залцбург прави рязък завой наляво, като Комунистическата партия на Австрия насочва притесненията за разходите за жилища, за да отнеме гласове от Народната партия на изборите през март същата година.
„Мисля, че това, което учудва хората, е, че едно частно лице може да копае в планината“, казва Ингеборг Халер, която ръководи групата на Зелената партия в градския съвет и е начело на опозицията срещу проекта.
Тя също така поставя под въпрос таксата, която Порше е платил на съвета за разрешението да се зарови в земята му - 40 000 евро. Общата стойност на проекта, която Порше ще покрие сам, може да достигне до 10 млн. евро, съобщава местната преса.
След оплакванията на Халер новият кмет на Залцбург възлага независима оценка. Така се стига до заключението, че Порше е надплатил: Разрешението е на стойност 35 304 евро.
Вилата е местна забележителност. Една от едва няколкото сгради на Капуцинерберг, наред с манастира на капуцините, дал името на района, тя гледа към църковните кули и крепостта на хълма в центъра на града. Гледката, увенчана от заснежените Алпи по това време на годината, често е фотографирана от около 1,8 милиона посетители на Залцбург годишно.
Цвайг е канил световноизвестни автори като Джеймс Джойс и Томас Ман да отсядат в къщата. Самият автор вдъхновява хитовия филм на Уес Андерсън от 2014 г. „Хотел „Гранд Будапеща“, в който е запечатана характерната за еврейския писател носталгия по старата Миттелевропа, на която той е свидетел, когато тя отстъпва пред нацизма.

В случая с тунела един от компромисите би могъл да включва известен обществен достъп до това, което понякога се нарича вила Цвайг - възможност, която самият Порше споменава, когато я купува.
Друг вариант е да бъде отварянето на тунела за други обитатели на хълма, които подобно на Порше в момента трябва да карат по стръмен, криволичещ път и през няколко тесни исторически портала.
Подземният паркинг за имота на Порше ще изисква промяна в плана за зониране на Залцбург, а оттам и гласуване в общинския съвет. Очаква се това да стане в средата на май.
Кметът Бернхард Ойнгер и неговите колеги социалдемократи, които все още не са взели страна, ще имат решаващ глас. Те се намират между десните фракции, които не виждат причина да попречат на Порше да издълбае гаража си, и комунистите и Зелените, които твърдят, че тунелът е неподходящо използване на обществена земя.
Политиката е още по-объркана, тъй като Ойнгер е бил член на управителния съвет на холдинга Porsche като представител на работниците. Кметът твърди, че все още не е решил дали трябва да си направи самоотвод от гласуването.
Това, което изглежда дразни местните жители, е, че Порше е получил толкова бърза услуга от предишното общинско управление, докато проектите за обществени тунели така и не са започнали да се реализират.
„Когато някой има пари, градът се задейства, но когато става въпрос за изграждане на обществен транспорт, тогава всичко изведнъж не е никак лесно“, пише наскоро в социалните мрежи Никол Макула, графичен дизайнер от Залцбург.
Семейният дом на Порше е 600-годишна ферма близо до Зел-ам-Зее, на час и половина път с кола на юг. Имотът е купен от дядо му Фердинанд Порше, който основава семейния бизнес и проектира за Адолф Хитлер това, което се превръща във VW Beetle.
Бившият хамбар е посветен на колекция от автомобили, наброяваща около 40 автомобила, включително Porsche 911 Turbo S от 1993 г. в семейното зелено и открит роудстър от 1952 г., който е проектиран за американския пазар.
Порше, който е председател на холдинга, контролиращ едноименния автомобилен производител и Volkswagen, в миналото е казвал, че обича да кара колите си рано сутрин по близките пресечки, водещи към Гросглокнер, най-високия връх в Австрия.
Много местни жители симпатизират на осемдесетгодишния мъж и осъждат това, което смятат за политически цирк.
„Това е политика на завистта“, казва Ханс Петер Райтер, пенсиониран банков мениджър пред WSJ.
„В Залцбург това се възприема за толкова смущаващо, когато има сериозни и важни проблеми за решаване.“