Някога замисляли ли сте се дали вашето зелено е същото като това, което останалите хора виждат? Интересен факт: вероятно не е.

Това, което за един човек изглежда като чисто зелено, за други може да има лек жълтеникав или синкав оттенък, пише Fast Company.

Причината за това всъщност е доста проста: зрителните ни системи работят по различни начини. Освен това цветът на един обект се променя в зависимост от фона, върху който е поставен, или под каква светлина го наблюдаваме.

Тези факти лесно могат да ви накарат да си помислите, че цветовете са напълно субективни явления – за разлика от обективни характеристики като дължината или температурата.

Според философите Хилари Пътнам и Уилард ван Орман Куайн, автори на книгата The Metaphysics of Colors, обаче това схващане е погрешно. Двамата твърдят, че цветовете са също толкова обективни, колкото е температурата на водата.

Цветовете се губят: САЩ изтегля синтетичните багрила до 2026 г.

Защо възприятието ни заблуждава?

Разликите във възприятието са нещо напълно естествено.

Ако дадем на група хора спектър от цветови мостри и ги помолим да изберат „истинското“ зелено – това без примеси от жълто или синьо – ще получим разнообразни отговори. При различно осветление или фон същият обект може да изглежда в напълно различен цвят.

Но фактът, че едно нещо изглежда по различен начин за различните хора или при различни условия, не означава, че за него не съществуват обективни характеристики. Температурата на водата например е една и съща, независимо дали на вас ви се струва топла, а на някой друг – студена.

Същото важи и когато става дума за цветовете: когато един обект изглежда различно, това е резултат от условията на наблюдение, а не от промяна в самия обект. Луната изглежда по-голяма на хоризонта, отколкото високо в небето, но реалният ѝ размер не се променя.

AI и силата на сетивата: Може ли изкуственият интелект да разкрива нови връзки между цветове, форми и вкусове?

По какъв начин тогава можем да определим истинския цвят на даден обект?

Някой може да си помисли, че да установим цвета на нещо означава да решим дали то е червено, синьо или зелено. Но философите предлагат по-прецизен подход: определянето на цвета не изисква да знаем коя комбинация от наблюдател, осветление и фон е „правилната“. Нужно е само да можем да кажем дали два обекта са в един и същи цвят.

За да бъде определено това, обектите трябва да се наблюдават едновременно, на един и същи фон и при различни условия на осветление. Например, ако боядисате стена и след това се опитате да намерите същия оттенък боя след време, откриването на перфектния цвят може да се окаже голямо предизвикателство.

Истинското съвпадение на цветове означава, че при каквото и да е осветление и за който и да е наблюдател няма да се забележи разлика.

Това, че можем да установим еднаквост на цветовете, дори когато самото им описание може да варира между хората, е силен аргумент в полза на идеята, че цветовете са обективна характеристика на света около нас – също като температурата или дължината.

„Оло“: Технологично създаден цвят, който надхвърля границите на човешкото зрение

В ежедневието си всеки един от нас взаимодейства с цветовете по различни начини – независимо дали става въпрос за избор на дрехи, съчетание на интериори или тълкуване на произведения на изкуството. Тези дейности биха били трудно обясними, ако приемем, че цветовете не са обективни характеристики на света около нас.

И ако се обърнем към науката, става още по-трудно да поддържаме идеята, че цветовете са субективни.

Съществуват ясни закони, които обясняват как обектите и светлината влияят на нашето възприятие. Те предсказват какво ще се случи при смесване на пигменти, при едновременно или последователно възприятие на контрастни цветове, както и при промяна на осветлението върху обекти.

Всичко това подсказва, че цветовете следват определими, предвидими закономерности – един от важните белези на обективността.

Пътнам и Куайн стават известни с т.нар. аргумент за незаменимостта. Според него, ако дадено нещо е незаменимо за науката, то трябва да е реално и обективно – иначе науката не би функционирала толкова добре.

Пример за това са електроните и електромагнитните полета: въпреки че не можем да ги наблюдаваме директно, науката работи с тях ежедневно и успешно, което предполага реалното им съществуване. Същият аргумент е използван и за математическите обекти.

„Не толкова червено“ е новото червено: Историята зад новия нюанс на YouTube

По аналогия, цветовете имат незаменима роля в биологията на еволюцията. Изследвания показват, че използването на ярки цветове като предупредителен сигнал към хищници е еволюционна стратегия, която подпомага оцеляването и разширява възможностите за намиране на ресурси. Животни с ярки окраски например могат да съобщят, че са отровни или опасни, като намаляват риска да се превърнат в плячка.

Интересен е и фактът, че някои животински видове използват особености на възприятието за комуникация. Например, определени видове риби имат ултравиолетови окраски, които са видими за себеподобни, но остават невидими за хищници, които не възприемат ултравиолетовата светлина.

Способността ни да установяваме еднаквост на цветовете при различни условия, както и незаменимата им роля в науката, подсказват, че те са също толкова истински и обективни, колкото температурата на водата или дължината.