Белият дом иска да победи Китай на всяко едно поле. Но какво се случва със зелената енергия?
Действията на Белия дом от последните месеци предава на тепсия лидерството в този иновативен сектор, който носи милиарди за икономиките, на Пекин
&format=webp)
Доналд Тръмп иска да победи Китай на почти всички пазари, но е готов да понесе загуби в областта на чистата енергия.
През втория си мандат президентът на САЩ се върна по-ангажиран от всякога с насърчаването на изкопаемите горива и смазването на чистите източници на енергия, които не убиват планетата.
Мнението на Тръмп е, че Китай вече е спечелил надпреварата за чиста енергия, отчасти заради практики като принудителен труд, огромни субсидии и кражба на интелектуална собственост, така че опитите да се конкурират с Пекин ще направят Съединените щати губещи. Президентът иска САЩ да се съсредоточат върху енергийните източници, в които вече доминират, включително петрол, природен газ и въглища.
Това представлява пълно откъсване от политиките на предшественика на Тръмп, Джо Байдън, който се стремеше да се бори с Китай в надпреварата за господство в областта на чистата енергия. Освен това този подход контрастира и в сравнение с първия мандат на Тръмп, когато Белият дом възприе подхода „всичко, което можеш да изядеш на шведска маса“ по отношение на чистата енергия.
Новата позиция на Белия дом може да предостави на конкурентите на американските компании възможност за многомилиардни печалби. А във Вашингтон тя отваря фундаментално разделение в Републиканската партия.
„Втората администрация на Тръмп наистина не разчита на половинчати мерки“, казва пред POLITICO Даниел Симънс, който ръководи службата за енергийна ефективност и възобновяема енергия към Министерството на енергетиката през първия мандат на републиканеца. „По всичко личи, че това не е бойно поле, което ги интересува.“
Пропуквания в партията
Но не всички републиканци са готови да оставят Китай, Европа и други играчи да спечелят по подразбиране надпреварата на полето на чистата енергия. Това вътрешнопартийно разделение кипи под едно от най-големите политически противоречия във Вашингтон в момента: сложното приемане на „големия, красив“ мегазакон за данъците и разходите на Тръмп.
Твърдолинейните консерватори настояват законопроектът да включва цялостно премахване на стотици милиарди долари данъчни стимули за чиста енергия от ерата на Байдън, които имаха за цел да стимулират американските компании. Този стремеж заплашва да отчужди умерените републиканци, чиито общности ще спечелят от заводите и други проекти, подпомогнати от данъчните облекчения - и които се надяваха, че ще могат да спечелят Тръмп на своя страна, като представят стимулите като ключ към изтласкването на Китай. Вместо това те получиха послание: Когато става въпрос за победа в областта на чистата енергия, Тръмп просто не се интересува от това.
Министерството на енергетиката на САЩ потвърждава това в изявление за POLITICO, което се фокусира основно върху петрола - енергиен източник, който страната произвежда в по-голямо количество от която и да било държава.
„Благодарение на президента Тръмп Америка е водеща в намаляването на разходите чрез премахване на бюрокрацията и разгръщане на достъпна, изобилна и надеждна американска енергия“, посочиха от ведомството в петък. „Като най-голям производител на петрол в света, Съединените щати приветстват сигурните и стабилни глобални доставки, които насърчават икономическия просперитет у дома и спомагат за мира и стабилността по света“.
Повече сондажи в името на победата над Китай?
Представители на Тръмп твърдят, че влагането на каквито и да било пари в зелени технологии стимулира Китай, който доминира в големи части от световните вериги за доставка на батерии, електрически превозни средства, слънчева и вятърна енергия. Мнението на президента по отношение на възобновяемите източници изкова една енергийна стратегия, още по-зависима от изкопаемите горива, отколкото той преследваше през първия си мандат. Този подход застрашава американската индустрия за производство на чиста енергия, която едва започва да се развива, и според защитниците на този тип технологии би гарантирало, че Китай ще командва парада на това поле.
Това мнение е все по-застъпено и в Конгреса, където републиканците се опитват да намалят стимулите за чиста енергия, създадени от Закона за намаляване на инфлацията на Байдън. Макар да не предлагат пълно премахване на данъчните облекчения, републиканците в Камарата на представителите искат строги ограничения, забраняващи китайското участие във веригите за доставка. Тези ограничения биха направили повечето от данъчните облекчения неизползваеми за проекти, които все още не са стартирали. Това на практика би потиснало зараждащия се американски сектор на чистото производство.
Затова републиканците от Камарата на представителите се опитват да постигнат компромис между фискалните консерватори и привържениците на кредитите за чиста енергия. Но присъствието на Тръмп се усеща в преговорите. Той неведнъж се е заричал да прекрати програмите на Байдън - най-големите в историята на страната инвестиции в чиста енергия и борба с изменението на климата - като същевременно ги определя като „новата зелена измама“. Съкращаването на много от тези политики, като например потребителските кредити за закупуване на електрически превозни средства, ще финансира малка част от другите приоритети на неговата администрация, включително трилиони долари данъчни облекчения.
„Те не виждат изменението на климата като проблем“, казва пред POLITICO Джордж Дейвид Банкс, който ръководи портфейла за климата на Тръмп през първия му мандат.
Защитниците на данъчните облекчения казват, че премахването им би унищожило една американска програма за работни места, чиито ползи ще се влеят в силно републикански общности, както и в крепости на демократите. Според анализите, публикувани в края на миналата година, производствените проекти в частния сектор, които се възползват от стимулите на Байдън, се очакваше да създадат около 160 000 работни места.
Премахването на субсидиите би убило потенциалния експортен пазар на САЩ за соларни модули и батерии, който може да достигне стойност от 50 млрд. долара до 2030 г., сочи анализ на изследователи от университета „Джон Хопкинс“. Други държави биха запълнили инвестиционната празнина от 80 млрд. долара, оставена от закритите американски соларни съоръжения, цехове за електромобили и гигафабрики за батерии.
Много страни ще спечелят от отстъплението на САЩ, пишат още изследователите от „Джон Хопкинс“. Но те също ще бъдат изправени пред рискове: Тези, които не успеят да насърчат инвестициите в чисти технологии у дома, могат да изостанат още повече от Китай, който вероятно ще спечели във всяка индустриална подкатегория.
Изследователите също така повдигат въпроса за перспективата за прехвърляне на интелектуална собственост към Китай. Според тях при закриване на американски предприятия чуждестранните играчи биха могли да закупят техническите им познания на безценица.
Затова и някои консервативни привърженици на чистата енергия все още се надяват, че могат да убедят Тръмп да подкрепи данъчните облекчения, които доведоха до създаването на заводи за производство на слънчева енергия и батерии в републиканските крепости в Слънчевия и Ръждивия пояс. Те критикуват програмите на Байдън от гледна точка на това, че са твърде снизходителни при допускането на китайско съдържание във веригите за доставка на продукти, които получават данъчни облекчения. В същото време обаче смятат, че Тръмп тряба да затегне режима, а не да преустановява цели програми.
„По света има огромен и бързо растящ пазар за нисковъглеродни технологии и в момента САЩ са второстепенен играч“, казва Грег Бертелсен, главен изпълнителен директор на Коалицията за по-чиста икономика, организация за защита на бизнеса, която насърчава нисковъглеродното производство на щатско и федерално ниво. „В администрацията на Тръмп се признава, че трябва да се конкурираме на тези пазари за тези технологии.“
Тръмпизмът в действие
Служителите на Тръмп излагат съвсем различни аргументи. Миналия месец министърът на енергетиката Крис Райт посети Източна Европа, за да предложи на министрите от Полша, България, Унгария и други регионални правителства да се присъединят към програмата „Екип енергийна свобода“, като ги призова да приемат петрола, газа и ядрената енергия и да отхвърлят това, което той формулира като климатична догма.
„Климатичният алармизъм намалява свободата, просперитета и националната сигурност“, каза той и добави - с език, който носеше особен заряд, адресиран към страните от бившия комунистически блок - че той може да бъде троянски кон за „засилване на централизацията и възстановяване на контрола отгоре надолу“.
Подчиненият на Райт, Томи Джойс, беше още по-остър, като заяви на среща на 60 правителства в Лондон миналия месец, че провеждането на политиката за климата е подарък за Пекин.