За да разберете подхода на Китай към търговската и технологичната война със САЩ, трябва да разберете психологията на човека, който я води. А това означава да минете отвъд идеологията или голямата картина, пише в свой анализ за Financial Times Лизи Лий, сътрудник в Center for China към Asia Society Policy Institute.

Според нея Си Дзинпин не води само търговска война. Той се бори с паметта.

„Когато множество китайски говорители цитираха книгата на Мао Дзедун „За продължителната война“, за да формулират последната глава от американско-китайското противопоставяне, това не беше просто връщане към революционната легенда. Това беше послание към местната аудитория, че това не е временна търговска караница, а тест за национална решителност“, пише в анализа си тя.

През 1938 г. Мао твърди, че Китай, който е по-слаб във военно отношение и фрагментиран, не може да спечели чрез пряка конфронтация. Но може да издържи на такава. Според него победата ще дойде чрез търпение и постоянство, чрез въвличане на врага във война на изтощение - чрез отстъпление, безизходица и накрая контраатака. Днес Китай се изправя не срещу японски войски, а срещу американски мита и технологични санкции. Бойното поле се е променило, но логиката е ужасяващо позната.

Възраждането от страна на държавните медии на военните есета на Мао, писани в пещерите на Ян'ан, докато японските войски напредват, говори и за нещо по-дълбоко за самия Си.

Действията на Белия дом от последните месеци предава на тепсия лидерството в този иновативен сектор, който носи милиарди за икономиките, на Пекин

Белият дом иска да победи Китай на всяко едно поле. Но какво се случва със зелената енергия?

Той е роден в семейство, което е част от червената аристокрация. Баща му, Си Чжунсун, е висш партиен ръководител. Но тази закрила изчезва за една нощ, когато той става жертва на чистката в началото на 60-те години. Тийнейджърът Си е изхвърлен от елитните училища и е обявен за политически неблагонадежден.

„Тогава всички наши съученици ни гледаха отвисоко и ни избягваха, сякаш не съществувахме“, разказва негов приятел, който също е бил остракиран.

Това отчуждение е дълбоко. То не само вдъхва на днешния китайски лидер недоверие към политическите приливи и отливи, но и силна вяра в самосъхранението чрез дисциплина, контрол и лоялност към системата, която някога го е изоставила.

„Това е емоционалната структура, която стои зад управленските инстинкти на Си - и тя пряко определя начина, по който той тълкува външния натиск. Американските политици могат да разглеждат митата и ограниченията върху чиповете като политически инструменти за постигане на американските интереси. Но за Си те са ехо от нещо по-сурово: опитът да бъдеш принизен, делегитимиран, отхвърлен. Унижението, което някога е било лично, се е превърнало в национално“, смята Лизи Лий.

Според нея търговските войни са тънко прикрит опит да се засрами и ограничи Китай, да му се откаже технологична зрялост. Подходящият отговор според Си може да не е споразумение чрез преговори, а дълга война на съпротива.

Всъщност трудностите не са просто нещо, което трябва да се изтърпи, а нещо, което трябва да се овладее. По време на Културната революция Си е изпратен в провинциално село. Първоначално той бяга, но по-късно се връща и се преобразяв. Живее в пещера. Пречиствал е канализацията. Чете Маркс и многократно подава молба за членство в партията, докато накрая тя го приема. Тези трудности го вдъхновяват и по-късно той обобщава това така: „Ножовете се точат на камък“.

Тази перспектива вече е залегнала в дългосрочната стратегия на Китай. Си не се стреми да „спечели“ търговската война в традиционния смисъл на думата. Той подготвя Китай за продължително и ожесточено съревнование, като изгражда вътрешен капацитет, укрепва веригите за доставки и премахва предполагаемите слабости спрямо чуждестранния натиск.

Пример за това е разработката на чиповете Ascend AI от Huawei - създадени тайно в сянката на американските санкции с подкрепата на държавата. Тези чипове, особено 910D, започват да се конкурират по производителност с H100 на Nvidia.

Пазарите приветстваха договорките с Китай, но далеч от Уолстрийт доверието спада, а цените се покачват

Ще спаси ли търговската сделка с Пекин американската икономика от рецесия?

Същата логика важи и за редкоземните метали - още една област, в която Китай, вместо да преследва симетрия, използва асиметрия. Затягайки контрола върху износа на стратегически важни метали като диспрозий и тербий, Китай напомня на Вашингтон, че в дългото съревнование зависимостта е лост - а Пекин разполага с него.

Но има и обратна страна. Когато борбата се превърне в морален разказ, гъвкавостта започва да изглежда като капитулация. И това се проявява у дома. Въпреки обещанията да се насочи към вътрешното потребление и да промени модела на растеж, напредъкът на местна почва е спрял. Местните чиновници и бюрократи избягват да рискуват. Кампанията за борба с корупцията, макар и политически ефективна, парализира много от хората, вземащи решения на средно ниво. Партията е дисциплинирана, но и крехка.

„Опитвайки се да ваксинира ККП срещу уязвимост, Си може да подкопае самата адаптивност, от която икономиката сега се нуждае. Начинът на мислене за „продължителна война“ е исторически резонен и политически полезен. Но той също така създава стратегически слепи петна - особено в условията на взаимосвързана, бързо променяща се глобална икономика. Понякога устойчивостта изисква адаптация, а не само издръжливост“, завършва анализа си сътрудникът в Center for China към Asia Society Policy Institute.

Според нея за САЩ това означава, че само натискът няма да доведе до това Си да седне на масата. Той не преговаря - той се съпротивлява. Той вярва, че историята е на негова страна. И колкото повече САЩ се опитват да наложат разделение, толкова повече потвърждават подозренията му, че унижението, а не компромисът, е крайната цел.