Животът на Джулиан Асандж си заслужава да бъде разказан във филм, но в тази лента централен образ не е човекът Асандж, а общественикът, издателят, журналистът, станал символ на свободата на словото. Всъщност той не говори много, повече говорят за него.

Заглавието The Six Billion Dollar Man идва от слуховете, че еквадорските власти са поискали от САЩ тази сума пари по време на първия мандат на Доналд Тръмп, за да изгонят Асандж от посолството си в Лондон. Дали такива суми са дадени или поне обещани, не се знае, но е факт, че след като живее седем години в дипломатическата сграда и получава помощ от най-висши кръгове в Еквадор, на Асандж изведнъж му е отказано убежище и той трябва да си тръгне.

Малко предистория: годината е 2006 г., a платформата WikiLeaks започва да трупа известност с публикуване на секретни документи. По това време Асандж е главен редактор. В следващите няколко години WikiLeaks добива световна популярност като междувременно Асандж влиза в полезрението на службите за сигурност на много държави.

Четири години по-късно той вече си има сериозни проблеми след като платформата публикува секретни документи на американската армия. Този случай става известен като Manning по името на Челси Манинг, която праща документите на WikiLeaks.

През 2010 г. започват и съдебните битки на Асандж. Първоначално шведските власти искат той да бъде екстрадиран от Лондон заради обвинения в изнасилване. В края на годината американските власти също започват разследване срещу него. Делото се проточва и едва след идването на власт на Тръмп през 2017 г. САЩ се активизират.

Още през 2012 г. обаче Асандж се е „нанесъл“ в еквадорското посолство в Лондон. Но през 2019 г. еквадорските власти отменят даденото му убежище и той е арестуван.

Осиновен от човек, който се е борил срещу всяка форма на диктатура, Ричард Блеър израства в сянката на „1984“ и незаменимия Джордж Оруел - не като писател, а като пазител на един от най-силните гласове срещу тиранията.

Обикновен син на необикновен баща: Какво е да си живял със създателя на Големия брат

Следващите години минават в съдебни битки дали да бъде екстрадиран в САЩ. В крайна сметка е осъден през 2024 г., но така и не влиза в щатски затвор, защото се споразумява с прокурорите. Към днешна дата е свободен човек.

Наскоро Асандж бе в Кан като част от екипа, представил филма за него.

Режисьор е Юджийн Джареки, а лентата не е милостива към Асандж. Не са спестени неприятните черти от характера му като арогантност, жестокост и пристъпи на мания за величие. Но пък образът му е на човек, извършил едно-единствено престъпление – осмелил се е да публикува неудобни истини, пише The Guardian.

Във филма Асандж прави равносметка на съдебните си драми, заявявайки, че още първото обвинение от Швеция е било измислено с цел да се намери повод да бъде предаден на американските власти. Те пък чакат, за да го съдят за шпионаж.

„Асандж не е ангел, но не е и дявол“, казва във филма Едуард Сноудън, също прочул се по целия свят с издаването на американски разузнавателни тайни.

„Този филм, разбира се, е за Асандж, но и за света, в който живеем. Ние се намираме в ситуация, в която имаме отчаяна нужда от истината. Асандж и WikiLeaks правеха точно това, даваха достъп до истината”, казва в интервю за France 24 режисьорът Джареки по време на филмовия фестивал в Кан.

Нов документален филм навлиза в личния архив на противоречивата Лени Рифенщал, показвайки жената, която цял живот е прикривала централната си роля в нацистката пропагандна машина

Създаване на легенда: Как любимият режисьор на Хитлер изтри историята си

Добър или лош, Асандж неведнъж успява да дестабилизира властта в САЩ през последното десетилетие. Във филма подробно са разказани най-силните „попадения“ на WikiLeaks – като например видеото, в което се вижда как американски войници избиват цивилни в Ирак.

Другата голяма тема е за влиянието на WikiLeaks като цяло. Платформата даваше възможност за анонимно публикуване на информация от т.нар. whistleblowers, т.е. вътрешни за една организация хора, които изнасят данни под заплаха, че може да пострадат. Преди това такива хора винаги поемаха личен риск, но платформата на Асандж им даде нови инструменти.

WikiLeaks обаче е най-ефективна, докато е сравнително неизвестна. След като името ѝ застава до това на медии като The Guardian, New York Times и Der Spiegel, с които работи, Асандж вече е на прицел. Макар че самият той е на друго мнение и през 2010 г. заявява:

„Политически, ние вече сме недосегаеми“.

Последващото развитие на събитията показва колко е сгрешил. Само година по-късно WikiLeaks публикува без редакция множество американски дипломатически грами, а впоследствие се оказва, че така е била застрашена сигурността на редица служители. Така образът на борец за свободата на словото, който си е изградил Асандж, се разпада.

Ироничното в тази история е, че WikiLeaks също е ударена от теч на информация. През 2011 г. платформата обвинява журналист от The Guardian, че по невнимание е публикувал парола към техни масиви, които съдържат голям обем нередактирани документи. Филмът разказва и историята на младия хакер Сигурдур „Сиги“ Тордарсон, считан за любимец на Асандж.

За него се твърди, че е присвоил 50 хил. долара от WikiLeaks, и освен това, е бил информатор на ФБР. Самият Асандж говори и за други предателства.

„Аз не съществувам в реалността. Въпреки че мога да скрия студенината си и да се ръкувам с теб - аз просто не съм тук“, казва Патрик Бейтман. Четвърт век по-късно неговият култ към визията, стоките и повърхностния успех вече не е отклонение, а стандарт

25 години „Американски психар“: Някогашната лудост е днешната нормалност

Той твърди, че докато е живял в еквадорското посолство в Лондон е бил подслушван, а служителите на частната охранителна компания продавали записите.

Това не е първият филм за неговия живот. Още през 2013 г. Асандж бе изигран от Бенедикт Къмбърбач в The Fifth Estate. The Six Billion Dollar Man обаче разказва неговата история подробно. Правени са интервюта с множество участници в драмата WikiLeaks като се започне от Памела Андерсън (един от верните фенове на Асандж) до бившия президент на Еквадор Рафаел Кореа, приютил журналиста в посолството.

Най-впечатляващите кадри обаче са от малката стая на Асандж в дипломатическата мисия. Те са от охранителните камери и показват стресиран и параноичен човек, който знае, че е подслушван и следен. Самотен човек, който обаче успя да разтърси света.

Премиерата на The Six Billion Dollar Man бе на филмовия фестивал в Кан. А в една от изявите си режисьорът Джареки прави интересно напомняне – драмата на Асандж се развива в продължение на 15 години. Тоест този човек е отдал толкова време от живота си и бе затворен дали в посолство, дали в арест само защото си позволи да публикува информация, която някой не искаше да бъде публикувана.