ЕС подготвя нов кръг от санкции срещу Русия, за да окаже допълнителен натиск върху Кремъл и да го принуди да се съгласи на 30-дневно безусловно прекратяване на огъня в Украйна – стъпка, която западните съюзници смятат за задължителна за сериозни мирни преговори.

Урсула фон дер Лайен вече представи очертания на това, което се очаква да бъде цел на пакета, 18-и от февруари 2022 г.: Финансовият сектор на Русия, „флотът в сянка“ и газопроводите „Северен поток“, които не функционират.

Наред с това председателят на Европейската комисия предложи преразглеждане в посока надолу на горната граница на цените на руския петрол, за да се свият още печалбите от продажбите в световен мащаб – решаващ паричен поток за поддържане на пълномащабната инвазия в Украйна.

„Нуждаем се от истинско прекратяване на огъня, нуждаем се от Русия на масата за преговори и трябва да сложим край на тази война. Натискът работи, тъй като Кремъл не разбира от нищо друго“, заяви Урсула фон дер Лайен тази седмица след среща със сенатора от САЩ Линдзи Греъм.

Срещу „Северен поток“ и банките: Фон дер Лайен обяви обхвата на новите руски санкции

Но има уловка: за разлика от други санкции, които блокът е налагал на Русия, като например многобройните забрани за износ и внос, ограничението на цените има политическо и практическо измерение, което надхвърля институционалната сфера на Брюксел и се простира отвъд Океана: По-точно, във Вашингтон, коменитира в анализ Euronews.

Половинчати дивиденти

Ограничението на цените на руския петрол беше въведено през декември 2022 г. от Групата на седемте (Г-7) по инициатива на администрацията на Джо Байдън. То беше приветствано като гениален, новаторски механизъм за мобилизиране на колективната сила на западните съюзници и за осакатяване на руската военна машина с висока интензивност.

Като част от плана Г-7, заедно с Австралия, приеха закони, забраняващи на националните компании да предоставят услуги като застраховане, финансиране и флагиране, на руски танкери, които продават морски суров петрол на цена над предварително определена.

Тайната се крие в пазарната сила: от десетилетия западните компании, особено британските, доминират в сектора на застраховката „Защита и обезщетение“ (P&I), която дава на корабособствениците широка защита и им позволява да покриват потенциално огромни разходи от всякакви случайни щети, причинени на екипажа, неговото имущество или околната среда.

Руският флот в сянка е под прицела на новите европейски санкции

Поради присъщите рискове от пренасянето на нефт в открити води, P&I днес се счита за норма в морската търговия и задължително условие за приемане в чуждо пристанище. Използвайки своите водещи компании, Г-7 възнамеряваше да създаде екстериториален ефект, който да ограничи цената на руския петрол не само в рамките на техните юрисдикции, но и по целия свят.

След интензивни задкулисни разговори ограничението беше определено на 60 долара за барел – компромис между твърдолинейните и предпазливите държави членки.

Стратегията обаче работеше само до определен момент.

Макар че цената на руския петрол Urals постепенно намаляваше, тя постоянно оставаше над 60 долара, като често надхвърляше прага от 70 долара.

Явното заобикаляне на правилата се приписваше на „флота в сянка“, който Русия разгърна в открито море. Тези танкери са толкова стари и лошо поддържани, че не попадат в обхвата на стандартите P&I и разчитат на алтернативни, неясни застрахователни системи, които убягват от наблюдението на Г-7.

„Флот на ренегатите“ заменя „сенчестите“ кораби в износа на руски петрол

Към момента на влизане в сила на ограничението Москва „е прекарала месеци в изграждането на „флот в сянка„ от танкери, в намирането на нови купувачи като Индия и Китай и в създаването на нови системи за разплащане до степен, в която не е необходимо петролът ѝ да бъде значително поевтиняван, за да бъде продаден“, подчертава в анализ проф. Луис Карикано от Лондонския колеж по икономика. „Това, което трябваше да бъде удар, се превърна в управляем проблем“, допълва той.

Според съобщенията сега, Комисията е предложила преразглеждане между 50 и 45 долара за барел, което се смята, че Великобритания и Канада подкрепят. САЩ обаче се въздържаха да подкрепят по-нисък ценови таван, което повишава залозите преди кризисните преговори на срещата на върха на Г-7 в Албърта, насрочена за средата на юни.

Възниква един сложен въпрос: Може ли ЕС да се осмели и да си позволи да действа сам?

Моят лимит срещу твоя лимит

В най-строг юридически смисъл ЕС наистина може сам да определи по-нисък ценови лимит. В крайна сметка Г-7 не разполага с регулаторни правомощия: всеки съюзник променя законите индивидуално, за да изпълни колективна мисия.

В този случай ЕС въведе ново законодателство, за да забрани на компаниите от ЕС – а не, да речем, на американските или британските компании, да обслужват руски танкери, които заобикалят ограничението от 60 долара за барел. По същия начин Блокът сега може да промени текста, за да коригира тази забрана до по-строга цена, без да чака другите съюзници да предприемат реципрочни мерки.

ЕС размишлява как да неутрализира унгарския антагонист Орбан

Тук се появява първата пречка: всяка промяна на санкциите трябва да бъде одобрена с единодушно гласуване сред държавите членки. Малко вероятно е всички 27 държави да решат да продължат с по-ниска горна граница, без да имат изрична гаранция, че Вашингтон ще последва примера им.

По-специално Унгария се е присъединила изцяло към администрацията на Тръмп и би могла да наложи вето на всяко предложение, на което се противопоставя Белият дом.

Дори Блокът да успее да преодолее вътрешните различия и да се съгласи сам с по-ниска горна граница, по-сериозни пречки биха могли да възпрепятстват успеха му.

Преразгледаният лимит на блока ще трябва да съществува заедно с този на Америка. Това означава, че от едната страна на Океана ще се прилага ограничение от 50 долара на барел, а от другата – 60 долара, което ще създаде какафония за всички участници.

Г-7 се готви за нови санкции срещу Русия, но ще работят ли те?

„Различните пределни цени в страните от Г-7 биха могли да объркат доставчиците на морски услуги и да отслабят цялостното прилагане“, коментира пред Euronews Петрас Катинас, енергиен анализатор в Центъра за изследвания в областта на енергетиката и чистия въздух (CREA).

„Самостоятелен ход от ЕС може да предизвика търкания в Коалицията за ценови ограничения, като накърни доверието и координацията, които са от решаващо значение за натиска върху приходите от руски петрол“, допълни той и предупреди, че проектът може да се окаже „до голяма степен символичен“.

Законодателният хаос ще бъде от полза за Кремъл, който отдавна се опитва да се възползва от пропуските, за да заобикаля и подкопава международните санкции.

Москва обаче също ще се сблъска с пречки: репресиите срещу „сенчестия флот“ принудиха страната да увеличи зависимостта си от застраховките на Г-7, което на теория може да улесни ЕС при прилагането на преразгледаната мярка.

„Ако ЕС реши да затегне ограничението, това ще бъде допълнително ограничение за износа на петрол от Русия, но не толкова силно, колкото при подход на цялата Г7“, коментира Елизабета Корнаго, старши изследовател в Центъра за европейска реформа (CER).

Индия: Светът е благодарен, че купуваме руски петрол

Освен практическите затруднения и правните въпроси, трябва да се има предвид и геополитиката.

Една от причините, поради които инициативата на Г7 не оправда очакванията, е, че както подсказва името, тя остана ексклузивен план на Г7. Страните от Азия, Латинска Америка и Африка отказаха да играят заедно и да се присъединят към коалицията. Китай и Индия открито купуват руски суров петрол, понякога за да го преработят и препродадат под друг етикет.

Разделянето на ЕС и САЩ би създало впечатление за трансатлантически разпад. Но за мнозина това е реалност: „Коалицията на желаещите“, която се роди, след като Доналд Тръмп започна преговори с Владимир Путин, свидетелства за политическото разделение.

„Ценовият таван беше инициатива на Г7 + ЕС и затова в сегашния му вид не виждам никакъв път, по който ЕС би могъл да коригира тавана без подкрепата на по-широката коалиция, включително САЩ“, смята Бен Макуилямс, сътрудник на Bruegel.

„ЕС може да прилага каквито иска мерки по отношение на собствените си кораби и застрахователни компании, към които вероятно може да насърчи Обединеното кралство да се присъедини“, добави Макуилямс. „Така че все още може да продължи напред - просто ще трябва да бъде в различен институционален формат от съществуващия.“