„Чудо“: Как пътникът от място 11A оцеля при катастрофата на Air India?
Вишваш Кумар Рамеш вероятно е действал светкавично, за да се възползва от почти невероятния си шанс да се спаси, смятат експерти по самолетни катастрофи и безопасност
&format=webp)
Тони Кейбъл, бивш старши следовател на самолетни катастрофи, има само един съвет за Вишваш Кумар Рамеш – единственият оцелял при трагедията на полет AI171:
Незабавно си купи билет от лотарията.
40-годишният британец се измъква жив от останките на самолета, който катастрофира по-малко от минута след излитане от Ахмедабад към Лондон в четвъртък. При инцидента загиват 241 души – пътници и екипаж – както и десетки на земята.
Чудото, че е оцелял с леки физически наранявания, предизвиква въпроса: Как е възможно? Отговорът се крие в мястото, на което е седял – 11A на Boeing 787-8 Dreamliner – седалка до авариен изход в предната част на самолета, близо до една от най-здравите му структури – т.нар. „wing box“ (съединението на крилата с фюзелажа), пише The Guardian.
След като самолетът се забива в сгради около 30 секунди след излитане, Рамеш първоначално мисли, че е мъртъв. Но когато осъзнава, че е жив, вижда отвор във фюзелажа:
„Успях да си откача колана, използвах крака си, за да се измъкна през този отвор, и изпълзях навън“, разказва той пред The Guardian. Не е ясно дали отворът е бил вратата или разкъсване в корпуса.
„Самолетът очевидно е бил с вирнат нос при удара,“ казва Кейбъл. „Вероятно е корпусът да се е разцепил близо до него и, по щастливо стечение на обстоятелствата, той е изхвърчал без сериозни наранявания.“
Мястото на Рамеш не е било плътно обградено от други седалки, което му е дало повече пространство за движение, за разлика от повечето пътници. Това вероятно го е спасило от смачкване при сблъсъка, обяснява проф. Джон МакДърмид от Университета в Йорк, специалист по авиационна безопасност.
„Подозирам, че именно заради удара той е останал в силна зона на самолета, близо до крилото. Там не само фюзелажът е здрав, но и има допълнителна конструкция, която предпазва от смачкване,“ добавя той.
„Възможно е при удара вратата да се е разхлабила и той да я е ритнал, за да я отвори – така или иначе е бил съвсем близо до нея.“
Преди да мисли за бягство обаче, Рамеш първо трябва да е имал късмета да оцелее при самия сблъсък.
„Говорим за самолет, пълен с гориво, катастрофирал извън летището, в урбанизирана зона - това обикновено не е ситуация, в която може да оцелееш“ казва проф. Ед Галеа от Университета в Гринуич, експерт по пожари и евакуация.
Фактът, че някой е оцелял, е чудо.
Рамеш е имал късмет:
• (а) да преживее удара,
• (б) да не бъде сериозно ранен,
• (в) да се намира точно до изход №2.
Не е ясно дали е използвал вратата или близък разкъсан отвор, но той е бил много близо до точка за евакуация.
Галеа, който има изследвания по самолетни катастрофи, посочва, че при по-леки инциденти, хората, които са седели в рамките на пет реда от авариен изход, имат значително по-голям шанс да оцелеят. Той лично винаги се стреми да резервира седалка в тази зона.
Той допълва, че може и други пътници да са оцелели при удара, но:
• да са били твърде ранени, за да се евакуират;
• или да не са били близо до изход.
Пътници, които не са заели предпазна поза („brace position“), вероятно са си ударили главите в седалките отпред и са изгубили съзнание. Рамеш обаче е нямал седалки директно пред себе си.
Според проф. МакДърмид, макар структурата на самолета да е дала шанс за оцеляване, бързата реакция на Рамеш е била решаваща.
„Ако не беше излязъл за секунди, едва ли щеше да успее – заради огнения взрив след това.“
Самолетът е бил зареден с достатъчно гориво за полет до Лондон Гетуик, което вероятно се е възпламенило при удара.
Галеа смята, че Рамеш вероятно се е измъкнал преди да го застигне огненият облак, тъй като горивото е изтичало в обратна посока.
„Много голямо нещастие е, че е попаднал в този самолет“, заключава МакДърмид. „Но също толкова – и дори още повече – късметлия, че е успял да излезе жив.“