Пренебрегвана, но позната на всички, символ на домашен уют.

Това са думите, които традиционно се свързват с престилката – ежедневната дреха, която в миналото е функционирала „почти като мантия невидимка“ за всяка домакиня, обяснява пред CNN Карол Тълоук, професор по облекло и транснационализъм в Chelsea College of Arts.

Само не казвайте това на героя на Джереми Алън Уайт от хитовата драма The Bear, чиято плътно завързана синя престилка Bragard (реплика на тези, които се носят в шикозната закусвалня The French Laundry в Напа) само подсилва енергията му, особено преди премиерата на четвъртия сезон на сериала тази седмица.

Проф. Тълоук и Джудит Кларк, професор в Лондонския колеж по мода, наскоро се събраха за тримесечен престой в галерията Chelsea Space, за да размишляват върху културните и социалните ценности на престилката – нейния дизайн и употреба, както и ролята ѝ по отношение на въпросите на расата, класата и половата идентичност.

Всъщност престилката преживява своеобразен ренесанс в популярната култура. Тя присъства в последните колекции на висшата мода от Hermès, The Row, Dior, Phoebe Philo и Ganni. Елементи от харатерния й дизайн присъстват дори при роклята на дъщерята на Синди Крауфорд Кая Гербе, с която беше забелязана на разходка в Ню Йорк през април.

От мода и актьорство до литература: Какво прави дъщерята на Синди Крауфорд

„Престилките са били несъзнателна част от живота и детството на много от нас. Макар че в действителност имат само една функция - да предпазват дрехите ни, те се предлагат в много форми.“, допълва проф. Тълоук.

Като талисман

Когато той започва да изследва критично престилките, те се оказват източник на информация за хората от всички слоеве на обществото.

Професорът припомня малка изложба отпреди години, наречена „Pinnies from Heaven“ в музея на Гилдията на производителите в Уелс, в която са изложени творби, създадени от художници въз основа на спомените им за престилката. Един от тях разказва, че за него престилката е поглъщала остатъците от всички неща, които са се случвали в дома, не само бъркотията от готвенето или чистенето, но и емоционалните последици.

За Кларк престилката е „талисман“, тъй като има силата да създава и съхранява спомени от семейната история на всеки.

Но престилките имат силата да бъдат и инструмент за защита и активизъм през призмата на африканските жени от ямайския пазар, наречени Higglers. „Higgler все още е много важна част от ямайската идентичност“, допълва проф. Тълоук. Тя се определя визуално от престилката, независимо дали е вързана само около талията или като пълен нагръдник. По същия начин са ги носели берачкити на ананаси или банани, или домашни слугини.“

Професорът се позовава на южноафриканската художничка Мери Сибанде, която изследва пресечната точка на расата, пола и труда в страната със скулптурните си изображения на носещата престилка „Софи“, или нейното самопровъзгласеното „алтер его, която разиграва фантазиите на жените в семейството“, след като и майка ѝ, и баба ѝ са били домашни прислужници.

„Престилката служи като визуален код и във филмите: Афроамериканките често са определяни като прислужници чрез носенето на престилки на екрана.“, допълва професорът.

Шевове на неравенството: Историята зад липсващите джобове

Но престилките невинаги са били знак за домашен уют или работническа класа. Нито пък са носени предимно от жени.

Проучванията сочат, че триъгълни дрехи, наподобяващи престилки, са носени за първи път от благородници в Древен Египет, за което свидетелстват рисунки от онова време.

През Средновековието престилките, изработени от кожа и тежко платно, са носени от ковачи, обущари, месари и други занаятчии, които искали да се предпазят в работата.

По време на Ренесанса, европейските заможни домакини са носели престилки, украсени с дантели и бродерии, за да запазят луксозните си рокли чисти.

През индустриалната революция престилките стават неизменна част от много работни места, като строги правила са определяли стиловете, които трябва да се носят от персонала (обикновени, работни), и които се носят от жените (сложни, бродирани, от по-скъпи платове).

През 50-те години на ХХ век престилката става символ на домакинството, особено в САЩ – спомнете си например за героинята на Лусил Бол в ситкома от 50-те години I Love Lucy или новата роля на Бети Дрейпър в Mad Men.

Едно по-разнообразно бъдеще

Въпреки че тази дреха е част от колективното ни съзнание, престилките рядко са били изследвани, казва проф. Кларк.

Колекциите, като тази, която се съхранява в Музея на модата (в Бат, Англия), са огромни и имат голяма културна стойност и значение, но всъщност не са правени трайни изследвания върху тях, обяснява тя.

Въпреки че излагането на престилки е свързано с предизвикателства - стилът е труден за монтиране, Кларк също така подозира, че те „не са били считани за културно значими поради връзката им с традиционно женската домакинска работа“.

Тя е Gen Z: Закусва за 60 цента, не ходи на маникюр и има $90K. Мечтае на 40 да е пенсионер

Но може би това се променя, тъй като престилката продължава да се модернизира, затвърждавайки се в популярната култура.

Благодарение на нарастващия интерес на поколението Z към храната и готвенето, престилките намират нова и по-разнообразна аудитория, макар че алфа-мъжете готвачи не могат често да бъдат видени с престилка, като оставим настрана Гордън Рамзи, за когото те са запазена марка.

„Има красиви снимки на покойната (модна журналистка и муза) Анна Пиаджи с Карл Лагерфелд, която използва пелерина на Chanel като престилка. Обичам формата им, подвижността им, това, че не са прилепнали и затова са наистина приобщаваща дреха.“, допълва Кларк.