Провал с болка за акционерите: Защо Мъск не трябва да оставя бизнеса заради политиката
Милиардерът рано или късно ще научи това, което знаят много други изнервени центристи: Създаване на значима трета партия в САЩ е почти невъзможно
Главният изпълнителен директор на Tesla Илон Мъск несъмнено е гениален.
Но неспособността му да се учи от грешките на другите е очевидна, започва коментара си за Yahoo Finance колумнистът Рик Нюман, журналист и автор на четири книги, сред които Rebounders: How Winners Pivot from Setback to Success.
Враждата му с с президента Тръмп се разпали с нова сила, след като републиканецът подписа огромен пакет от мерки за намаляване на данъците, срещу които милиардерът възрази и заплаши, че ще създаде нова политическа партия, ако Конгресът приеме законопроекта – заплаха, която беше пренебрегната.
Мъск се противопоставя на законопроекта, защото той ще увеличи и без това чудовищния държавен дълг с поне 4 трилиона долара и защото ощетява процъфтяващи сектори като зелената енергия, като същевременно стимулира наследени отрасли като изкопаемите горива.
Мъск твърди, че републиканците и демократите всъщност представляват „единна партия“ - изобразена в един мийм като двуглава змия, която споделя общия грях на постоянното помпане на държавния дълг.
America Party, която Мъск планира да създаде, ще бъде центристка, а основната ѝ мисия ще е да върне финансите на страната в стабилно състояние.
Самоопределящите се като независими представляват 43% от избирателите в САЩ, което е най-високият дял в проучванията на Gallup от 1988 г. Това отразява нарастващото отвращение и от двете утвърдени партии.
Като цяло Мъск е прав, че и двете са виновни за финансово безразсъдното намаляване на данъците и увеличаване на разходите, като разчитат на все повече пари назаем.
Огорчените независими и центристи са заветните „колебаещи се гласоподаватели“, които сега определят резултата от почти всички избори, както и от други щатски и местни надпревари, допълва Нюман.
Мъск обаче рано или късно ще научи това, което знаят и много други изнервени центристи: Създаване на значима трета партия в САЩ е почти невъзможно.
Тери Хейнс от изследователската компания Pangaea Policy нарича предложението на Мъск „почти сигурен неуспешен политически ход, който прилича на нещо средно между дребен суетен проект и пристъп на гняв, при който се събират играчките и се прибират вкъщи“.
В съвременността има богата история на неуспешни опити за създаване на центристки трети партии.
Рос Перо се опита да го направи през 90-те години и макар да предизвика известен популистки шум, не успя да спечели нито един глас на изборите в две президентски кампании. Опитите за създаване на трети партии през последните три десетилетия включват Реформаторската, Либертарианската, Зелената и Конституционната партия, както и „Без етикети“ и много по-малко известни партии.
Мъск е може би най-големият експерт по стартиращи компании в света, така че може би смята, че ще успее там, където другите са се провалили. Той обаче смяташе още, че DOGE ще рационализира смислено правителството, след като десетки предишни опити се провалиха.
DOGE се сблъска с неподвижния обект на политическата съпротива на Beltway и се провали в рамките на шест месеца. Покрай това приятелството на Мъск с Тръмп се вкисна, като сега двете гигантски егота са във война на тролене, продължава анализът на журналиста.
Американската система на управление просто не оставя много място за изява на трета партия.
Както неотдавна обясни Washington Post, системата на избирателната колегия, при която победителят взима всичко, е склонна да потиска усилията на малките партии, а в Америка няма традиция за многопартийни коалиции, каквато има в много парламентарни системи.
Освен това съществуват сложни правила за участие в изборите във всеки щат, които силно облагодетелстват двете утвърдени партии.
Илон Мъск също така е персонално непопулярен, с благоприятен рейтинг от около 37% и неблагоприятен от около 55%. Негативните мнения за него нараснаха, след като стана съветник на Тръмп в Белия дом, а нетният му рейтинг на одобрение (-18 %) е с около 11 пункта по-лош от този на президента. Центристката идеология, която пропагандира, вероятно е много по-популярна от самия Мъск.
Дори и без трета партия обаче милиардерът би могъл да упражнява огромно политическо влияние - както вече направи като най-добър приятел на Тръмп за няколко опияняващи месеца.
Следващата стъпка е да бъде създател на дневния ред, а не богат донор, който финансира нечий друг дневен ред. И вече има модел как да се направи това, задвижван от други бизнес титани, които са по-търпеливи и политически съобразителни от импулсивния Мъск, допълва Нюман.
Братята Кох, Дейвид и Чарлз, създадоха една от най-влиятелните организации в американската политика, като действаха предимно в рамките на Републиканската партия.
Парите от семейния конгломерат финансираха добре организирана мрежа, насърчаваща ограниченото правителство и свободните пазари, която помогна за превземането на Конгреса от The Tea Party през 2010 г. и е силно влиятелна и до днес. Критиците на големите пари упрекват мрежата на Кох, че купува политически резултати с помощта на богатството си, но тя е модел за това, което Илин Мъск изглежда се опитва да направи.
Други големи дарители са използвали богатството си, за да изградят дълбоки нива на влияние в установените политически партии. Някои от най-ефективните дарители на републиканците включват банковия наследник Тимъти Мелън, казино магната Мириам Аделсън (и покойния ѝ съпруг Шелдън), наследника на бирата Schlitz Ричард Юхлейн и милиардера от хедж фонда Кен Грифин.
Демократите твърдят, че имат по-малко спонсори, но все пак се радват на щедрата подкрепа на съоснователя на Facebook Дъстин Московиц, капиталиста на рисков капитал Рийд Хофман и любимия злодей на всички консерватори – пионерът на хедж фондове Джордж Сорос.
Дори Майкъл Блумбърг, финансовият милиардер, който изкара част от трите си мандата като кмет на Ню Йорк като независим, прави дарения почти изцяло за каузи на демократите. През 2018 г. той премина от независим към демократ, най-вероятно защото планираше да се кандидатира за президент и знаеше, че като независим няма да има шанс.
Ако Мъск има сериозни намерения да бъде влиятелен глас в американската политика през следващите години, най-добре би било първо да се посвети на половин дузината управлявани от него компании, в които акционерите, служителите и клиентите смятат, че политическите му авантюри са болезнено разсейване. Бизнесът е това, което той прави най-добре, и това трябва да е на първо място.
Тогава Мъск би могъл да създаде политическа операция в стил Кох със съмишленици - технолиберали, които да установят основни принципи и да наемат „политически акули“, които да ги превърнат в реалност.
Той вече има комитет за политическо действие, наречен America PAC, който служеше главно като средство за финансиране на Тръмп, когато беше най-големият му донор в надпреварата през 2024 г. PAC изглежда не работи напоследък, но това е отправна точка за нова организация, която да популяризира предпочитаните от Мъск политики.
Парите обаче не са достатъчни. От съществено значение е постигането на обща кауза със съмишленици. При всичките си милиарди Мъск ще има нужда от активисти и търговци, които знаят как да работят със системата във всеки щат, район или окръг, където иска да промени нещо.
Той би могъл да купи голяма част от този опит, но това може да постави на изпитание търпението на Мъск, тъй като само с пари не се печелят избори, а изграждането на добре управлявана политическа машина може да отнеме години.
Мъск е намеквал, че ще се насочи в тази посока.
Той заявява, че през 2026 г. ще наклони някои състезания за Конгреса, като използва „изключително концентрирана сила на точно определено място на бойното поле“. Това предполага да избере шепа действащи членове на Камарата на представителите или Сената, които се надява да победи, да намери претенденти, способни да ги победят на първични или общи избори, да ги финансира и да им осигури необходимата подкрепа за изборния процес.
Голяма част от тази инфраструктура вече съществува - в Републиканската и Демократическата партия. Мъск би могъл да се възползва от нея, кандидат по кандидат, без да хаби ресурси за цяла нова партия, която вероятно ще се провали.
Милиардерът може и да мисли, че трябва еднолично да стане пионер на всяка иновация, която го интересува, но понякога е нужно да използва инструкции, за да приложи целия си опит на практика в терена на политиката, допълва Нюман.