„Разпознаваш го, когато го видиш“: Експерти оценяват опита на учените да дефинират „готиното“
Някои твърдят, че най-ранното проявление на смисъла за „cool“ се крие в италианската дума sprezzatura, използвана за да опише „естествена небрежност, при която се прикрива всякакво усилие и действията изглеждат напълно спонтанни“
&format=webp)
Има един въпрос, който озадачава философи, учени и онези, които искат да изглеждат готини: какво всъщност прави хората такива?
Изглежда, че най-накрая тайнственият код е разкрит.
Според ново изследване, публикувано тази седмица от Американската психологическа асоциация, има шест конкретни качества, необходими, за да бъде оценен някой за готин („cool“).
Проучването сред 6000 участници от 12 държави, включително САЩ, Австралия и Южна Африка, показва, че хората, възприемани като готини, обикновено са:
екстровертни, склонни към хедонизъм, влиятелни, авантюристични, открити и автономни.
Макар това описанието да е „доста точно“, готината личност не може да бъде лесно дефинирана, казва пред The Guardian Крис Блек, съводещ на подкаста How Long Gone и основател на консултантската агенция Done to Death Projects. „Винаги съм свързвал готиното с je ne sais quoi – онова необяснимо нещо, което просто го има“, допълва той.
А харесва ли му да бъде наричан готин?
„Терминът вече е доста общ. Не мисля, че има тежестта, която имаше преди. Има качества, които аз не притежавам, а мисля, че правят хората готини. Така че е трудно да се възприемаш като такъв – дори да го искаш.“
„Да определиш какво е готино е като да се опиташ да дефинираш харизмата“, казва писателката и културен критик Филипа Сноу, чиято последна книга It’s Terrible the Things I Have to Do to Be Me изследва жените знаменитости и цената на женствеността.
Някои твърдят, че най-ранното проявление на смисъла за „готино“ се крие в италианската дума sprezzatura, използвана за пръв път от Балдасаре Кастильоне през 1528 г., и описвана като „естествена небрежност, при която се прикрива всякакво усилие и действията изглеждат напълно спонтанни“.
Самото понятие „cool“ като характеристика възниква в джаз културата на 40-те години. Чернокожият музикант Лестър Йънг разбива расовите норми, като отказва да се усмихва на сцената, а и модата му се превръща в акт на бунт – носи слънчеви очила вътре, докато свири. Не след дълго той въвежда фразата „that’s cool“, а феновете му започват да я използват именно за него.
Проф. Джоел Динерстийн, преподавател по курс, озаглавен „The History of Cool“ в университета Тюлейн, Луизиана, казва, че свързва „готините“ хора с две ключови думи: бунтарство и харизма като добавя и още една важна черта – самостоятелност в мисленето.
Според Блек – чиято работа включва откриването на готини личности за сътрудничество с брандове – най-важното е човек да се чувства добре със себе си и да е искрен в това, което казва.
Всяка година Динерстийн пита студентите си кого смятат за готин. Тази година отговорите включвали доста имена – от композитора Ханс Цимер до певеца Лени Кравиц.
Крис Блек, казва че нещото, което винаги ще бъде готино, е младостта. От друга страна, това да си ок с остаряването същи те прави „cool“.
И точно тук се крие нещо, което учените са пропуснали – младите хора вече почти не използват термина „cool“ в речника си. Вместо това казват sick (яко) и lowkey (леко, без показност).