Индия и Китай затоплят отношенията, но предпазливо

След години на напрежение по границите, Индия и Китай изглежда вървят към възстановяване на отношенията си, но помежду им все още стоят съмнения и предизвикателства.

Посещението на двама висши индийски служители в Китай в края на миналия месец се възприема като сериозен знак за затопляне на двустранните отношения. През юни индийският съветник по националната сигурност Ажит Довал и министърът на отбраната Раджнат Сингх също са присъствали на срещите на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС), пише BBC. 

ШОС е 10-членна евразийска група за сигурност, в която участват и Китай, Русия, Иран и Пакистан. Посещението на Сингх е първото на високопоставен индийски представител в Китай от пет години насам.

В основата на обтегнатите отношения между Индия и Китай е спорната граница с дължина 3440 км между двете страни, която не е ясно дефинирана особено в някои райони. По протежението й са разположени редица реки, езера и снежни върхове, което е предпоставка за чести промени в нейните параметри. Това от своя страна води до сблъсъци между граничните сили, понякога прерастващи в истински сражения.

През юни 2020 г.  в долината Галван в Ладакх споровете ескалират до първия смъртоносен от 1975 г. насам. Загиват най-малко 20 индийски и 4 китайски войници. Оттогава на няколко места има конфронтации между военните.

Но геополитическата несигурност изглежда е подтикнала Китай и Индия да намерят обща позиция по някои теми. В края на миналата година те постигат споразумение по основните спорни въпроси в Ладак.

Износът на iPhone от Индия скача рязко. Тръмп и Китай няма да оставят нещата така

През януари Делхи и Пекин се съгласяват да възстановят директните полети и да облекчат визовите ограничения, наложени след сблъсъците през 2020 г. Същия месец индийски поклонници получават разрешение да посетят свещената планина Кайлаш и свещеното езеро в Тибетския автономен район след шестгодишно прекъсване, съобщава The Hindu

Експертите обаче посочват, че между двете страни продължава да съществува напрежение. 

Китай е вторият по големина търговски партньор на Индия, като двустранната търговия е надхвърлила 127 млрд. долара през миналата година. Страната разчита силно на китайския внос, особено на редкоземни метали. Следователно мирът в граничните райони е от съществено значение за укрепването на икономическите връзки.

За Китай, който все повече съсредоточава вниманието си върху Тайван, мирът по границата също е важен – поне засега. 

Но на стратегическо ниво Пекин подозира, че западните държави използват Индия, за да противодействат на възхода и нарастващото му влияние. Така че, освен разрешаването на граничния спор, китайската държава се надява да противодейства на нарастващата зависимост на Делхи от САЩ и съюзниците му в областта на сигурността.

За да постигне това, втората по големина икономика в света залага на повече износ, увеличаване на инвестициите в Индия и премахване на визовите ограничения за китайски инженери и работници. След сблъсъците през 2020 г. Индия забрани десетки китайски приложения и наложи ограничения върху китайските инвестиции, поради съображения за сигурност. 

Може ли Индия да се превърне в алтернатива на Китай за редкоземните минерали?

Бързо променящата се геополитическа обстановка – особено в САЩ, след победата на Доналд Тръмп на президентските избори миналата година,  също е принудила Делхи да потърси сближаване с Китай, смятат експерти.

„Индия вярваше, че ще бъде много близък стратегически съюзник [на САЩ], но не получи очакваната подкрепа от Вашингтон“, пояснява пред BBC професор Кристофър Клари от Университета в Олбани, Ню Йорк.

По време на ескалацията между Индия и Пакистан през май, Делхи стана свидетел на засилващото се военно сътрудничество между Пекин и Исламабад. Пакистан използва китайски изтребители, системи за противовъздушна отбрана и ракети клас „въздух-въздух“ по време на четиридневния конфликт.

След конфликта Тръмп многократно заяви, че е посредничил за прекратяването на огъня.  Това постави в неудобно положение индийските власти, които съобщиха, че са разговаряли директно с пакистански представители и категорично отричат всякакво посредничество от трета страна.

Няколко седмици по-късно Тръмп покани на обяд в Белия дом пакистанския главнокомандващ Асим Мунир, което предизвика недоволство в Делхи.

В същото време САЩ и Индия водят интензивни преговори за сключване на търговско споразумение. Тръмп заплашва, че ще наложи мита на няколко държави, сред които Индия, ако до 1 август не бъде постигнато споразумение.

Как хаосът с митата на Тръмп преначертава бизнеса в Азия

„Предвид изявленията на американския президент за посредничеството между Индия и Пакистан и за търговските преговори, в Делхи има усещане, че сега е моментът да се обърнат към страни като Китай“, коментира Клари.

Стратегически експерти предполагат, че Вашингтон разглежда Делхи като бастион срещу все по-агресивния Китай. Но предвид непредсказуемостта на Тръмп, в Делхи вече има съмнения доколко САЩ ще подкрепят Индия в евентуален конфликт с Китай.

Четиристранният диалог за сигурност между САЩ, Япония, Австралия и Индия, известен като “Четворката”,  остана на заден план по време на втория мандат на администрацията на Тръмп.

„През последните години Китай значително увеличи влиянието си и в други многостранни организации като ШОС и групата на нововъзникващите икономики БРИКС“, отбелязва Пхунчок Стобдан, бивш висш индийски дипломат. Затова Делхи предприема прагматичен подход. „В същото време тя не иска да отстъпва прекалено много пред китайските искания“, добавя той.

И не става въпрос само за САЩ – Индия наблюдава  как дългогодишният ѝ съюзник и основен доставчик на оръжие Русия застана на страната на Пекин. Западните санкции в отговор на руската инвазия в Украйна засилиха зависимостта на Москва от Китай за износ на енергия.

Москва разчита на Пекин и за важни вносни стоки и инвестиции, което кара Делхи да се отнася с недоверие към позицията на Кремъл в евентуална бъдеща конфронтация с Китай.

Нов вид търговска война: Редкоземните елементи като оръжие

Втората по големина икономика използва своята индустриална мощ, за да притисне много държави, които зависят от нейния внос, а страни като Индия смятат, че ограниченията могат да повлияят на икономическия ѝ растеж.

„Китай напоследък използва търговията като оръжие срещу Индия, като спира износа на важни продукти като редкоземни магнити и торове. Тези действия могат да засегнат производствения и селскостопанския сектор в Индия“, посочва Стобдан.

Редкоземните магнити са особено важни за автомобилния сектор, производството на домакински уреди и сектора на чистата енергия. Китай наложи ограничения върху вноса им от април, като изисква от компаниите да кандидатстват за разрешителни.

Индийска асоциация на автомобилната промишленост предупреди, че производството може да бъде сериозно засегнато, ако ограниченията не бъдат отменени скоро, цитира Reuters. Вследствие на това индийското правителство обяви, че води преговори с Пекин.

Въпреки че Китай е заинтересован от стимулиране на бизнеса, той не показва никакви признаци на компромис по другите си териториални спорове с Индия.

През последните години тя все по-силно отстоява претенциите си върху целия североизточен индийски щат Аруначал Прадеш, който Пекин нарича Южен Тибет. Делхи е категоричен, че Аруначал Прадеш е неразделна част от страната и посочва, че жителите на щата редовно гласуват на избори, за да изберат своето правителство, и че няма място за компромис.

„Ако Китай и Индия не се откажат от концепцията за суверенитет, те ще продължат да се борят вечно. Ако успеят да постигнат споразумение за Южен Тибет [или Аруначал Прадеш], тогава двете страни ще имат вечен мир“, коментира пред BBC проф. Шен Динли от университета “Фудан” в Шанхай.

Засега и Делхи, и Пекин са наясно, че териториалният им спор не може да бъде решен в близко бъдеще. Те изглеждат склонни да установят работни отношения, които са взаимноизгодни, и биха искали да избегнат конфронтации, вместо да разчитат на подкрепата на някой от световните сили.