Бунт, крясъци и тъга едва на 6 г. Какво казва науката за „пубертета на разклатените зъби“

Първите прояви на бунт започват около шестата година. Усмихнатото до вчера дете прави гневни изблици, настоява нещата да се случват по неговия начин и е готово на крясъци и дори обиди, ако нещо му се откаже. Това състояние се появява изненадващо за доста родители и често пъти реакциите им не са съвсем адекватни.

На немски има специална дума – Wackelzahnpubertät, в превод – пубертет на клатещите се зъби. Иначе казано това е период, в който децата проявяват поведение, характерно за тийнейджърските им години. Тук са събрани и внезапните, неконтролируеми изблици на гняв и бунтарство срещу авторитети в живота им, и необяснимата тъга.

За разлика от истинския пубертет, който настъпва през юношеството и се дължи на хормонални промени, този на клатещите се зъби е т.нар. средно детство. Това е период на дълбока психологическа промяна, по време на която се полагат основите на зрялото мислене и чувства, пише BBC.

„Това е настина много важен за детето етап. То изгражда своята идентичност и се опитва да открие себе си и чрез отношенията с останалите. Емоционалният му свят се разширява“, казва докторантката по психология в британския университет „Дърам“ Евелин Антъни.

Играта е езикът на децата: Как специалистите използват виртуални светове за терапия

Смята се, че ранното детство и пубертетът са сравнително подробно описани от науката. Не така обаче стоят нещата със средното детство, период, който обхваща възрастта от 6 до 12 години. Някои психолози дори наричат тази възраст „забравените години“, т.е. слабо изследвани от науката.

„Голяма част от проучванията се фокусират върху ранния период, когато бебетата се учат да ходят и да ядат. А после се изследва юношеството. Но за периода между тях се знае твърде малко“, казва Антъни.

Тази тенденция е напът да се промени. Все повече изследвания обръщат внимание на метаморфозата, през която децата преминават през т.нар. средно детство. Тези промени влияят особено силно върху способностите им да разсъждават, да осмислят чуждото поведение, да реагират по адекватен начин, да формират логическо мислене и да могат да поемат отговорност за постъпките си.

По-задълбоченото изследване на пубертетата на клатещите се зъби означава разбиране на трудностите при порастването в този период. Но и нови начини за подкрепа на детето от страна на родителя.

Държавите може сами да забраняват социалните мрежи за малолетни, според проектонасоки на ЕК

На първо място е способността да се контролират емоциите. До този период от живота си децата са постигнали много в това отношение. Когато са невръстни, те са напълно зависими от възрастните. Състояния като глад, умора или болка обикновено се изразяват с плач. Няколко години по-късно обаче детето вече е способно да опише всичко това по далеч по-спокоен начин с „Гладен съм“ или „Уморен съм“, т.е. плачът е заместен от друг тип комуникация.

Когато навлезе в шестата или седмата си година обаче детето се сблъсква с нови предизвикателства. От него се очаква да прави много повече неща само и вече да не разчита толкова на възрастните. Всичко това води до несигурност и неяснота, резултатът от които може да е объркване и гняв. Този преходен период може да е труден за преодолояване.

За щастие повечето деца бързо свикват с новите условия. Това обикновено включва и обогатяване на речника, за да могат по-лесно да описват състоянието си. Освен това детето вече има и собствени „стратегии“ за промяна на емоциалното състояние. Ако една задача в училище се окаже трудна, то може бързо да реши, че е глупаво и не се справя. В повечето случаи обаче намира начин да преодолее това усещане и да се върне в нормалното си състояние.

ТВ парти без угризения: Защо екраните не винаги са вредни

Децата учат като гледат възрастните – и за отношенията между хората, и за начина, по който се справят с трудностите. И именно през средното детство те изграждат способностите и уменията да разпознават чувствата на другите.

„Това е времето на „реципрочните приятелства“. Децата започват да прекарват повече време с връстниците си и да разбират процеса на вземане и даване между хората“, казва Симон Добелар, докторант по психология в университета в Лайден, Нидерландия.

Представете си например, че едно дете, което играе футбол, много иска да е част от титулярния отбор, но не смята, че е достатъчно добро. Треньорът усеща тази несигурност, но го взима в отбора. Пита се дали детето може да си обясни това решение. Разбира се, че не, защото то трябва да си даде сметка за множество неизвестни и да успее да улови неговия мисловен процес и начин на вземане на решения. От друга страна обаче детето е наясно с мисленето на връстниците си и плува в свои води сред клюките на детската площадка например.

Ефектът „Adolescence“: Как да предпазим децата от враждебно съдържание в социалните мрежи

За да проучат способностите на децата да се справят с все по-сложни задачи, учените от Университета във Фрайбург Кристофър Остерхаус и Сузане Крьобер изследват 161 петгодишни деца в рамките на пет години. Резултатите сочат „рязко увеличение в капацитета между пет и седемгодишна възраст преди да се стигне до стабилизация“. Това предполага някакъв скок, свързан с възрастта.

„В противен случай щяхме да наблюдаваме стабилно увеличение в способностите на децата“, казва Крьобер.

Този своеобразен скок има фундаментално значение за бъдещите социални умения. Колкото по-големи способности за създаване на връзки с останалите имат децата, толкова по-малко самотни се чувстват. Тоест в същия период се увеличава капацитетът им за създаване на приятелства.

Баща милионер, строги правила: Защо Бен Афлек не дава на сина си $6000 за маратонки

Изследване на Добелар илюстрира много ясно този пример.

Тя се концентрира върху явлението „тормоз на детската площадка“. Най-общо казано това е ситуация, в която едно дете е изключено от групата, например при игра с топка. Тя използва компютърна симулация, при която двама от общо четирима играчи са програмирани да не подават на третия (тримата са ботове), а четвъртият, детето, обект на изследване, взема решения само. Когато детето е в по-ранна възраст, то не се впечатлява от това, че един от участниците не докосва топката. С порастването обаче става чувствително и все по-често само решава да подаде топката на „изключения“ участник. Добелар смята, че това е свързано с промени в мозъка, които водят до повече внимание към другите. Според нея вероятната причина е по-доброто възприемане на реалността и по-високите нива на съчувствие.

По-големите способности за разсъждение имат и негативна страна – повече съмнение в самия себе си, което се проявява в същата възраст. Някои изследвания сочат, че човек се сблъсква с концепцията за „харесване“ около петата си година, т.е. тогава става важно и чуждото мнение. Оттук насетне мнението на останалите има все по-голяма тежест, както и стремежът да бъдеш харесван.

AI реално се проваля: Защо изкуственият интелект и родителите не разбират поколението Алфа

Как могат да помогнат родителите в този сложен период?

Специалистите съветват да има много говорене с детето, но и много изслушване. Не бива да има осъждане, а по-скоро предлагане на варианти да се реши проблемът. Родителят не бива да се опитва да поправи всичко, а по-скоро да насочва процесите в правилната посока. Т.е. едно събитие винаги може да бъде гледано и от позитивната му страна. Децата трябва да бъдат насърчавани да мислят защо другите реагират по определен начин и да ги разбират.

Говоренето, изслушването и насоките трябва да вървят заедно. Както всяка способност, и тази може да бъде научена с практика. Така детето ще е добре подготвено за пубертета на клатещите се зъби, а и за пубертета, който ще последва няколко години по-късно.