Уолстрийт отдавна се опитва да издигне и задържи жените на високи позиции. Тази свръхконкурентна индустрия обаче изисква дълги часове работа, чести пътувания и необходимостта да си постоянно на разположение, което я прави неприветлива среда за жените с деца.

Дамите с ръководни роли във финансите казват, че ако имат съпруг, който остава вкъщи – или изобщо съпруг, ако щете – това може да облекчи натоварените им дни и да им позволи да се издигнат, пише The Wall Street Journal.

Подобен сценарий обаче се сблъсква със стереотипа, че мъжете трябва да печелят повече, а жените – да имат водеща роля в домакинството и грижата за децата.

Тези разбирания все пак започват да се променят.

В 45% от браковете в САЩ съпругата печели колкото съпруга си или повече него - дял, който почти се е утроил през последните 50 години, според доклад от 2023 г. на Pew Research Center. Бащите представляват 18% от родителите, които остават вкъщи през 2021 г., спрямо 11% през 1989 г., установява друго проучване на Pew.

На този фон жени заемат и едни от най-високите етажи на властта. Дъг Емхоф, съпругът на кандидата за президент на Демократическата партия Камала Харис, се отказа от кариерата си на адвокат, за да улесни нейния политически възход, след като тя беше избрана за вицепрезидент, отбелязва WSJ.

На Уолстрийт списъкът на жените, чиито съпрузи стоят вкъщи, включва главните изпълнителни директори на Citigroup и TIAA, главния финансов директор на частната инвестиционна компания Vista Equity Partners, глобалния съръководител на бизнеса с недвижими имоти на Blackstone и много други.

Жени на висши ръководни позиции, чиито партньори също работят, признават, че понякога завиждат на тези, чиито съпрузи не работят, пише още WSJ.

„Прототипът на човека, с когото се състезавате, хората на почти всички успешни позиции, имат партньор, който си остава вкъщи“, казва Сузан Донахоу, майка на трима тийнейджъри, която е била партньор в Goldman Sachs и KKR, преди да стане изпълнителен директор на инвестиционната компания EQT през 2022 г.

„Обезсърчаващата част от посланието е, че не може да сте напълно успешни, ако единият родител не е у дома“, казва още Сузан, чийто съпруг Мат напуска работата си през 2007 г., за да помага вкъщи. Бивш търговец на нововъзникващи пазари с дипломи от Джорджтаун и Колумбия, той е част от тиха, но нарастваща сила от мъже, които държат крепостта у дома, докато съпругите им се изкачват до високите ешелони на финансите.

Сузан все пак споделя, че познава и се възхищава на хора с взискателни професии, които работят без да разчитат на помощта на съпруг за домакинството и грижата за децата.

Много двойки казват, че са пробвали да работят паралелно, но са достигнали точка, в която кариерата на жената се ускорява. В такава ситуация, когато се налага единият да посвети повече време на родителството, за тях се оказва по-разумно това да бъде мъжът.

WSJ дава пример с Чип Кели, който работи в областта на продажбите на технологии в международен стартъп през 2009 г., когато съпругата му Натали Кели, изпълнителен директор на Visa, ражда първото им дете. След като то не успява да влезе в детската градина, която семейство Кели искат, Чип започва доброволно се грижи за бебето и работи, докато то спи.

Няколко години по-късно двамата вече са родители и на близнаци. По това време Натали е повишена и започва да пътува до Сан Франциско четири дни в седмицата от Шарлот, Северна Каролина, където семейството живее. Чип се опитва да работи, докато се грижи за близнаците и по-голямата им дъщеря.

След като семейството се мести в Сан Франциско, той осъзнава, че нито си върши добре работата, нито се справя като родител толкова добре, колкото иска. Решава да се посвети изцяло на последното.

Семейство Кели живее от три години в Лондон, където Натали работи като главен директор по риска на разплащателната компания за Европа. Чип обмислял да се върне на работа преди няколко години, но още не го е направил, тъй като семейството му разчита на това той да е у дома, разказва WSJ.

Катлийн Маккарти Болдуин, глобален съръководител на отдела за недвижими имоти на Blackstone, кърми второто си дете през 2015 г., когато съпругът ѝ Мат напуска работата си като финансов директор на изследователска фирма и реши да си вземе малко почивка.

„Идеята, че той не работи, ме накара да се тревожа, най-вече поради страховете ми как ще се отрази това на брака ни“, споделя тя пред WSJ. „Ще му завиждам ли, че има повече време с децата? Щеше ли да възразqwa, че имам тази наистина вълнуваща и динамична работа?“

Мат ѝ казва, че не се притеснява. И след като прекарва лятната ваканция с дъщерите им извън града, докато Катлийн предимно работи, той решава да направи промяната постоянна.

Катлийн казва, че това решението ѝ дава възможност да преследва и други интереси извън работата, като например да служи в борда на организация с нестопанска цел, бореща се срещу глада.

„Когато говоря с други жени в моето положение, всички се съгласяваме, че нашите съпрузи са много специална порода“, казва тя. „Те не се самоопределят чрез работата си.“

Не всички мъже обаче се чувстват толкова удобно в позицията на татковци, които стоят вкъщи, докато съпругите им работят.

Затова Пол Съливан се опитва да промени това, основавайки група, наречена Company of Dads, след като напуска работата си като колумнист в New York Times през 2021 г. Съпругата му ръководи компания за управление на активи и става много заета след Covid-19 пандемията.

По време на срещите на групата, мъжете споделят, че съпругите им не им помагат достатъчно. Други казват, че приятелките на жените им се подиграват с тях, наричайки ги с имена като „Mr. Mom.”

Сега Съливан организира и други събития за татковци, като бирен фестивал за Деня на бащата, изнася беседи на работното място и е домакин на подкаст, в който интервюира терапевти, експерти по родителство и защитници на бащинството. Сред членовете му са съпрузите на жени, които са партньори в Goldman Sachs, управляващи директори на JPMorgan Chase или топ адвокати.

Неговата мисия е двойна – както да спре тенденцията майките да бъдат дискриминирани на работното място, така и ясно да покаже, че мъжете все още може да се страхуват да поемат водеща роля у дома.