В един от най-консервативните и „потайни“ сектори в Обединеното кралство – а може би и в целия свят – този на погребалните услуги, назрява тиха, но мащабна трансформация.

От края на 2019 г. насам броят на хората, които избират така наречената „директна кремация“, непрекъснато нараства, подпомогнат както от технологични стартъпи, така и от променящите се културни и икономически нагласи.

Директната кремация е процедура, при която тялото на покойния се изгаря без традиционна церемония, без присъствието на близки, без ковчег, венци или траурни речи. Прахът се връща на семейството, което само решава как и дали да почете паметта на своя покоен близък. В основата на практиката стои простото обещание, че формалности няма, цената е сравнително по-ниска, а близките разполагат с пълен контрол.;

Един от пионерите в тази индустрия е Farewill – технологична компания, основана през 2015 г. от Дан Гарет, възпитаник на Royal College of Art. Стартирала с онлайн услуги за изготвяне на завещания, компанията забелязва един непрестанно повтарящ се отговор на въпроса „Какво искате да се случи на погребението ви?“ – над 80% от потребителите искат изпращането им от този свят да бъде „без излишни чествания, без черно, нещо, което да ме отразява като личност“.

Гарет вижда в това блестяща възможност и в края на 2019 г. въвежда директните кремации. Само няколко месеца по-късно пандемията от COVID-19 дава неочакван тласък на услугата – ограниченията за събирания и финансовият натиск я правят още по-привлекателна, разказва The Guardian.

Към 2024 г. вече 20% от всички починали във Великобритания се кремират чрез този модел. Според прогнозите на Pure Cremation тази цифра може да достигне 50% до 2045 г.

Нобеловият лауреат разбива митовете за стареенето, вечната младост на тялото и обещанията на „анти-ейдж“ индустрията

Защо настъпва смъртта? Венкатраман Рамакришнан може би има отговорите

Няма двусмислици във финансовия аргумент. Според годишния доклад на Sun Life за „цената на смъртта“ във Великобритания, средната стойност на едно обикновено погребение през 2024 г. достига £9,797 – рекорден връх. В сравнение, директната кремация може да струва между £1,000 и £1,500. Това я прави предпочитана опция на фона на поскъпващата енергия, ръста на цените на имотите и стагнацията на заплатите.

Farewill, например, предлага пълен пакет за директна кремация срещу £1,062 – над £3,000 по-евтино от стандартна услуга. Pure Cremation залага на агресивен маркетинг към възрастната аудитория, включително телевизионни реклами с бонуси като „безплатен следобеден чай на стойност до £50“ при сключване на план до края на август.

Но това е повече от нова услуга. Зад практиката се крие цяла философия. Ако погребенията някога са били изцяло в ръцете на скърбящите близки, то сега те се превръщат в предварително планирана покупка – направена от самия човек, още докато е жив. Това създава нов пазарен сегмент, фокусиран върху „смърт без бреме за другите“ – модерен, индивидуалистичен подход, резониращ с новото поколение потребители.

Това е напълно законно според действащите международни правила за експлоатация на космическото пространство

Погребение на Луната? Може, срещу 13 хиляди долара

Но не всички приемат тази промяна спокойно.

В своя публикация от юни съветничката по обществени политики към Англиканската църква, Ан Ричардс, пише:

„Директната кремация нарушава разбирането за тялото като носител на дълбока духовна стойност. Макар и непряко, тази услуга подкопава идеята, че мъртвото тяло е достойно за уважение, грижа и любов.“

Според нея и други критици, като журналистката от The Spectator Исенда Макстон Греъм, директната кремация е форма на социален натиск – особено спрямо възрастните хора.

„Както при асистирана евтаназия, възрастните могат да бъдат подтикнати от бедни, светски настроени наследници да изберат този евтин и самотен край на своя живот.“

Това е значителна крачка към доказването, че мозъчната смърт може да не е толкова окончателна, колкото някога сме смятали, и събужда нова надежда, че пациентите, които се борят за живота си, все още могат да бъдат спасени

Учени доказват, че е възможно да се „съживи“ мъртъв мозък - но има уловка

Днес директните кремации представляват около една трета от всички кремации в някои обекти, като Bentley Crematorium в Есекс. Мениджърът Иън Бест отбелязва, че преди пандемията такива процедури са се случвали веднъж на тримесечие, докато днес са се превърнали в ежедневие.

Бест подчертава, че дори при „непосещавани“ кремации уважението все пак остава: ковчегът влиза през главния вход, музиката звучи, а персоналът прави поклон. „Церемонията е същата – просто липсва публиката“, казва той.

Някои семейства дори присъстват неофициално, като стоят извън сградата. Бест не само не ги връща, но и пуска озвучаване навън, за да могат да изживеят момента по свой личен начин.

Profit.bg

Влак за покойници: Историята на една лондонска жп линия до гробищния парк

Покупката на пакет за директна кремация все повече наподобява потребителско преживяване – с опции, отстъпки, добавки. Това поставя един фундаментален въпрос: кой всъщност е адресатът на едно погребение – починалият или живите?

„Погребенията винаги са били за живите“, казва Мартин Стибарс, трето поколение погребален директор в Есекс.

„Не знаеш, че си на собственото си погребение – но близките ти знаят.“

Според него най-голямата иновация, която новите компании предлагат, е че преместват решението от ръцете на семейството към тези на самия човек, докато още е жив. Но той все пак предупреждава:

„Скръбта е изключително сложна. Това, което изглежда като практично решение, може да се усети като празно, когато моментът настъпи.“

Много от социалните мрежи дават достъп на „контакт наследник“, който да поеме контрола над вашите данни

Завинаги онлайн: Как да осигурим достъп до дигиталното си наследство след като ни няма

През февруари 2025 г. Farewill бе придобита от гиганта Dignity, който оперира 45 крематориума във Великобритания – знак, че дори най-традиционните играчи признават промяната.

Кремацията вече е изборът на около 80% от британците – един от най-високите дялове в света. И ако погледнем към бъдещето на погребалната индустрия, този дял вероятно ще нарасне още – и то в световен мащаб.

Въпросът обаче остава: може ли една по-евтина, рационализирана процедура да осигури същата дълбочина на човешката загуба, каквато дават традиционните ритуали? Може би не. Но както показва пазарът – все повече хора избират да заменят традицията с простота, а религията – с лично сбогуване.