Все повече родители изоставят мекия възпитателен подход, който доминира в последните години, и поемат по пътя на твърдата дисциплина.

35-годишната Карла Дилън споделя пред The Wall Street Journal най-яркият пример за това.

Тя разказва, че опитала всичко, за да дисциплинира енергичното си 13-годишно момче - включително да го накара да напише 100 пъти извинително изречение.

Но когато той я напръскал с воден пистолет на къмпинг, въпреки че го помолила да не го прави, тя видяла само едно решение:

Хвърлила го в езерото - с дрехите.

„Някои от най-важните уроци в живота са тежките“, категорична е тя.

В интернет това се нарича FAFO, съкращение от „F-Around and Find Out“ („Направи глупост и ще си го получиш“).

Става дума за възпитателен подход, който се основава на идеята, че родителите могат да обясняват и предупреждават, но ако детето наруши правилата последствията са си за него.

Не си взел дъждобран? Ще се прибереш мокър.

Не ти се яде лазаня? Ще изкараш до закуска.

Оставил си играчка на пода за пореден път? Потърси я в коша за боклук, под лазанята, която не изяде.

Подходът се използва и извън семейството. По време на дипломатически спор с Колумбия, Доналд Тръмп сподели в Truth Social свой фотомонтаж пред жълта табела с надпис FAFO.

След шестата си година децата навлизат в изключително важен, но слабо изследван период – средното детство

Бунт, крясъци и тъга едва на 6 г. Какво казва науката за „пубертета на разклатените зъби“

Критика към „мекото поколение“

В последните десетилетия възпитанието с малко или никаква дисциплина доминираше в родителската култура. Но все повече критици смятат, че този подход е причина за част от проблемите на поколението Z в зрелия живот - като срещане на трудности в работната среда (дали защото никога не са чували „не“?) и разпространена тревожност и депресия (дали защото родителите са решавали всичките им проблеми?).

За майки и бащи, които години наред са се опитвали да отговарят на емоционалните нужди на децата си, FAFO звучи като благословено прост подход.

„Може вашите деца да не го приемат, но без да съм груба - моето е по-здраво психически от вашето“, казва майката, метнала детето си в езерото.

Тя твърди, че синът ѝ, който е добър плувец, намерил ситуацията за забавна - но и научил урок. Целта ѝ е да го възпита да поема отговорност, да преодолява трудности и да се отнася с уважение към другите. Добавя, че за някои деца наистина е нужен по-мек подход - но за нейното не работи:

„Ще ме смачка, ако се опитам с меко поведение. Пробвала съм.“ Затова, по думите ѝ, се опитва да надхитри дивото с още по-диво.

„Твърдият подход е необходим, за да оцелеят децата в суров свят“, казва пред WSJ 46-годишният Джон Уелингтън, баща на пет деца. „Ерата на медалите само за участие приключи“, добавя той.

Днес родителите прекарват повече време с наследниците си отколкото в средата на 60-те години, но много от тях са измъчвани от чувство за вина и притеснения, че не правят достатъчно

Как да не бъдете стресирани родители

Между крайностите

Детският психолог д-р Андреа Мата, която води уебинар със заглавие „Мекото родителство не работи“, прилага своя версия на FAFO.

Когато 8-годишният ѝ син започнал често да се изпуска, тя решила, че просто нарочно игнорира нуждата, докато се забавлява. След като няколко опита за корекция не дали резултат, го накарала да си купи ново бельо с джобните си.

По-късно се оказало, че проблемът е медицински. Той бил решен и тя му се извинила. Но не му върнала парите - защото смята, че той е лъгал, прикривайки случващото се. Д-р Мата остава твърда в убеждението, че намереното нарушение изисква последствия.

„За да приложиш ефективно мекото родителство, трябва да имаш докторска степен по детско развитие“, казва тя.

„Той никога не се паникьосваше и ядосваше, дори когато бях невероятно буен и непослушен“, споделя милиардерът

„Любов и логика“: Родителската философия на Бил Гейтс-старши, който никога не повишавал тон

Беки Кенеди, психолог и автор на книгата Good Inside, често е свързвана с мекото родителство, въпреки че самата тя не се самоопределя така. Тя признава, че някои идеи от FAFO работят - особено предвид факта, че прекаленото вглеждане в чувствата на децата оставя родителите парализирани от вина и страх да не сгрешат.

Но тя се противопоставя на суровите методи:

„Съществува едно много старо схващане, че чувствата правят хората слаби. А това просто не е вярно.“

Социалните мрежи не са единствената причина младите да се чувстват нещастни. Фактори за това са системни неуспехи, недоверие към институциите и страх, че ще живеят по-зле от своите родители, баби и дядовци

Парите, недоверието, страхът от бъдещето: Големите проблеми на Gen Z

Някои от най-младите майки признават, че им е трудно да поставят граници, защото самите те са отгледани с прекалено мек подход. Те искат децата им да им вярват, а не да се страхуват.

„Ако някой ден изпаднат в беда, не искам първата им мисъл да е:

„Мама ще бъде толкова ядосана.““, казва пред WSJ Мадисън Барбоса, майка на две малки деца.

„Хората се страхуват, че създаваме мекушаво поколение. А аз питам: наистина ли е толкова лошо?“

Наскоро тя публикува снимка едно от децата си, ухапано по ръката, след сбиване с другото, озаглавявайки я „Моето нежно родителство се провали“ (защото извикала на хапещото дете).

Последователите ѝ я защитават в коментарите, но се появява и типичен FAFO родител:

„Аз на моето му го върнах, като също го ухапах. И никога повече не го направи.“