🙂 или 🙃? Емотиконите в корпоративна среда – език на емоциите или новото лице на пасивната агресия
Почти 40% от служителите се колебаят дали емоджитата са подходящи за работната комуникация, а най-младите ги използват най-често – дори когато става въпрос за разговори с клиенти
&format=webp)
Емотиконите отдавна са напуснали границите на личните съобщения и чатовете в социалните мрежи, където се използваха най-много преди време. Днес те бързо се превръщат в част от ежедневната дигитална комуникация, не къде да е, а на работното ни място. И признайте си – вие също ги използвате.
Популярността на емотиконите може би се дължи на факта, че използването им е бърз начин да изразите емоциите си, а понякога е дори по-ефективно от използването на цели изречения.
Но въпросът е: колко точно на място е използването на емоджита в професионален контекст?
Според ново проучване на Glassdoor, цитирано от Fast Company, почти 37% от служителите вече са си задавали въпроса дали използването на емотикони е уместно в работната комуникация. При най-младите на пазара – именно хората между 21 и 25 години – този процент нараства до 41%. Парадоксално обаче, това е и възрастовата група, която най-често използва визуални символи в служебната комуникация. Данните показват, че също 41% от младите професионалисти редовно прибягват до емотикони в разговорите си не само с колеги, но и с клиенти.
Естествено, културата на емоджитата варира значително според професията, която практикувате. Най-често те се използват в т.нар. „ориентираните към човека“ сектори – като здравеопазване, образование, медии, консултантски и рекламни услуги. Между тях има и нюанси, разбира се.
Най-използваните емотикони в сферата на образованието са тези, които изразяват топлина и подкрепа – 😊🌟. Когато говорим за индустрията на здравеопазването, все по-често се появяват емотикони, свързани с черния хумор или пък емоционалното прегаряне – 💀😷💉. В рекламата и креативните индустрии пък са предпочитани визуални реакции, които добавят „вкус и обратна връзка“ 🎧👏 – своеобразна емоционална пунктуация на дигиталния език.
От другата страна на спектъра стоят сектори като застраховане и недвижими имоти, където корпоративната култура е по-консервативна и емоджитата са рядко явление. Там дигиталната комуникация остава стегната, формална и почти изцяло в текстова форма.
Въпреки разнообразните стилове, проучването очертава и неочаквана допирна точка: съществуват символи, които са масово възприемани като пасивно-агресивни. Най-често това са палецът нагоре 👍, многоточието (…), и дори обикновеното усмихнато лице 🙂. И това не е особена изненада. Един от респондентите дори споделя: „Мисля, че всичко зависи от човека. Понякога дори усмивка или палец от „правилния“ човек могат да звучат саркастично.“
Емоджитата може и да изглеждат като невинни пиктограми, но зад тях често се крият значения, които трудно се улавят извън контекста. Те отразяват културата на екипа, междуличностните отношения и – не на последно място – умението за дигитален етикет. Днес, когато дистанционната работа и чат платформите диктуват ритъма на работния ни ден, понякога визуалните знаци казват повече, отколкото трябва. Или поне повече, отколкото сме готови да признаем.