В комедията на Родни Дейнджърфилд от 1986 г. „Отново на училище“ богат магнат се записва в университета на сина си и третира академичната среда като поредната бизнес сделка. Той организира грандиозни партита и наема експерти, които да пишат курсовите му работи, като например плаща на писателя Кърт Вонегът да напише статия за самия себе си.

 Хуморът на филма се крие в сблъсъка между реалните бизнес практики и академичните стандарти. Професорът, например, дава на есето за Вонегът слабо оценка с аргумента, че то не е успяло да разбере творчеството на автора.

Животът понякога имитира изкуството. Докато много пенсионирани финансисти се стремят към места в бордове или консултантски роли, други се връщат в класната стая, търсейки интелектуално обновление или може би просто повторение на своето бурна младост, пише за Financial Times Крейг Кобен –  бивш глобален директор на капиталовите пазари в Bank of America и управляващ директор в Seda Experts. 

Само 27% от ръководителите на екипи в световен мащаб се чувстват ангажирани и ентусиазирани, показва скорошно проучване на Gallup. Изследовател обяснява защо се случва това

Защо мениджърите са толкова нещастни на работа?

На хартия това звучи идилично: заменяш конферентната зала със семинарната, PowerPoint с Плутарх. Академичната среда обещава освобождаване от изискванията на клиентите, годишни цели и тримесечни отчети. Отчасти това е преоткриване на живота в зряла възраст, а отчасти носталгия по безгрижния студентски живот, който е отминал твърде бързо. Сега той може да бъде преживян наново, но с мъдростта на опита и без старите тревоги за оценки и изпити.

Реалността обаче е не толкова романтична. Това, което те е вълнувало на 20 години, на 55 може да ти се струва тривиално или непрактично абстрактно. Завръщането в университета често разкрива колко си се променил, докато академичната среда е останала почти същата. 

Кобен е разговарял с негови бивши колеги и конкуренти, които са опитали да се завърнат към ученето. Резултатите от това решение са смесени. Бивш банкер се записва в магистърска програма по компютърни науки с надеждата да основе фирма за изкуствен интелект заедно с професор, който обаче нямал никакъв търговски усет. Друг започва докторантура по икономика, но прекратява следването си след като е получил магистърска степен. Причината е разочарованието му от вътрешните борби в катедрата и задушаващата ограниченост на академичните изследвания. Трети завършва докторантура по антропология, като се наслаждава повече на теренната работа, отколкото на курсовете, и намира дисертацията за досадно и изморително занимание.

Приспособяването към академичния живот може да бъде шокиращо. След години на висши позиции не е лесно да приемаш указания от лектори, които може да са с десетилетия по-млади от теб. Академичните теории често се мъчат да обяснят хаотичната двусмисленост на реалния бизнес свят. 

Разликата между поколенията добавя допълнително напрежение. Груповите проекти с колеги, които са с 30 години по-млади, могат да се превърнат в истински предизвикателства. Увереността на младостта често изглежда наивна в очите на по-опитните, които са станали свидетели на достатъчно пазарни цикли, за да знаят колко малко неща са абсолютни. От друга страна зрелите хора някога са били също толкова уверени в мнението си, колкото сегашните студенти.

Проблемът е, че този предишен мироглед не може да бъде върнат. Опитът върви ръка за ръка със скептицизма. Бизнес лидерите, избрали да се върнат в университета, търсят практическо приложение на знанията, а не абстрактная теория. 

Логистиката допълнително усложнява нещата. Преместването в друг град е лесно в ранните младежки години. На 55 или 60 години, с семейство, възрастни родители или други задължения, това съвсем не е така. Трудно и да се оправдае такава драстична промяна и то за курс, който предлага малко реални възможности след дипломиране.

Всъщност, визията за академичната кариера като ново начало рядко оцелява при контакт с реалността. Пазарът на труда не търси 58-годишни висшисти с лъскави нови дипломи по биомеханична етика или напреднала нумизматика. Няколко бивши финансисти са си осигурили престижни консултантски или политически позиции, но те са изключения, отбелязва Кобен. Междувременно възрастовата дискриминация остава последната „допустим предразсъдък“ при наемането на работа. 

Нишов текст за инвестиции от 90-те години разкрива защо влиятелните лидери в технологичния сектор са обсебени от края на света

Илюзията за „суверенния индивид“: Какво обединява милиардерите в очакване на апокалипсиса

За някои това няма значение. Те не търсят кариерно развитие, а нещо по-дълбоко – възможност да открият нова посока и цел и да окажат положително социално въздействие. Програми като Advanced Leadership Initiative на Харвард и Distinguished Careers Institute на Станфорд отговарят на тази нужда, като предлагат на бизнес лидери специално подбрана учебна програма, която съчетава курсове, запознанства и събития. Но с такси за обучение от около 70 000 долара, без официална диплома и малък брой стипендианти, те са нишови предложения.

Не всички се връщат като студенти. Бивш декан на европейско бизнес училище разказа, че много банкери кандидатстват за преподаватели. Някои получават допълнителни роли, но пълноправните позиции са редки, защото правилата за акредитация изискват висок процент доктори на науките във факултета. Привлекателността не е в скромното заплащане, а в възможността да бъдеш ментор, а не мениджър.

Пенсионираните банкери могат да се върнат в класната стая, но не и като хората, които са били, когато са влезли в нея за първи път. Не получаваш втора младост, а само нова перспектива, формирана от опита. И както научава героят на Дейнджърфилд, наемането на Вонегът не е същото като разбирането му.