В едно място, където кешът е цар, амбицията на премиера Еди Рама да направи Албания безкешова до 2030 г. би обърнала обществото с главата надолу.

С години албанците предпочитат да държат парите си под дюшека - до АК-47, както гласи националната шега - вместо в банките. Но ако Рама постигне целта си, Албания може да се превърне в първата напълно безкешова икономика в света.

Основната причина за това е, че в момента голяма част от транзакциите се извършват под масата.

Елиминирането на парите в брой „е абсолютен приоритет за страни с висока неформална икономика и дестабилизиращи обеми незаконни средства във финансовата система“, казва Селами Джепа, професор по икономически науки в Тиранския университет, пред POLITICO.

Банковата система и обществото обаче може да не са подготвени за такава радикална промяна.

Повечето албанци предпочитат да управляват спестяванията си извън банковата система, като крият банкноти на сигурно място и настояват за плащания в брой винаги, когато това е възможно.

Биткойнът като масова валута? Плажното градче Ел Зонте прави първите стъпки

Дори в туристическите пътеводители за Албания често се среща фразата „кешът е цар“. Макар че по-големите магазини и вериги ресторанти приемат карти, кафенетата, салоните за красота, бутиците, телекомуникационните компании и бакалиите не го правят.

Левоцентристкото правителство иска да освободи Албания от това, което докладът на Европейската комисия за 2024 г. нарича „голяма сива икономика“, която възпира бизнеса и конкуренцията (да не говорим за загубите в приходите от данъци).

Оценките сочат, че неформалната икономика - частта, която не се отчита официално - представлява между 29% и 50% от БВП на страната.

Генералният секретар на Асоциацията на албанските банки Спиро Брумбули казва пред POLITICO, че правителството и институциите ще изготвят план за преминаване към безкешово общество. Следващите стъпки включват таван за покупки в брой, интеграция с европейската SEPA система за разплащания до октомври и въвеждане на моментни SEPA плащания малко след това.

Албанската травма от банките

Един от основните проблеми е, че албанците просто не харесват банките. Според последно проучване на Асоциацията на албанските банки едва 34% от населението им има доверие. Световната банка съобщава, че под 50% от албанците притежават банкова сметка.

Банката на Албания твърди, че 78% от хората „имат достъп“ до банкова сметка - доста под средното за ЕС (96%).

Не всички обаче вярват, че планът има смисъл.

Генц Поло, съосновател на опозиционната Демократическа партия и бивш вицепремиер, казва пред POLITICO, че опитът да се премахнат сивите зони чрез забрана на кеша е „като да убиваш кокошки с артилерия“.

Той нарича идеята „атака срещу личната свобода на легитимните притежатели на банкноти“.

Поло признава, че албанските банки могат да бъдат „тромави и скъпи“, но според него по-добър път е по-умна регулация и повече конкуренция от онлайн платформи и криптовалути. Той изразява съмнение, че едно безкешово общество наистина ще намали прането на пари.

Биткойн като глобален резервен актив? Все по-малко звучи като научна фантастика

Докато безкешовата икономика е цел в много развити страни като Швеция, Естония и Ирландия, Албания е съвсем различен случай - и общественото недоверие е разбираемо.

След падането на комунизма в началото на 90-те години банки и „инвестиционни компании“ започват да се появяват и да обещават нереалистично високи лихви - до 19% върху депозити.

Само след месеци броят им надвишава 25, а в пика на манията всеки шести албанец е инвестирал в такива пирамидални схеми - често всичките си спестявания. Ранните вложители получавали щедри суми, но плащанията ставали все по-малки и редки, докато системата не рухнала.

През януари 1997 г. първите компании започват да фалират, а масови тегления от вложителите ускоряват срива. До март в страната настъпва хаос, започва бунт. Войници и полицаи напускат постовете си, а тълпи разярени и разорени граждани обвиняват правителството, че не е спряло измамите - и дори е печелило от тях.

Около 2000 души загиват при сблъсъци между граждани и властите или при действия на въоръжени банди, които плячкосват над 1 милион оръжия от военни складове. Загубите се изчисляват на около 1,2 милиарда долара – половината от БВП по онова време.

Този период предизвиква масова емиграция, забавя развитието на страната с години и разрушава доверието в банките и държавата.

Дисекция на българския евроскепсис: От наследствена себеомраза до махленско пророчество

Ниско доверие

През близо трите десетилетия след това банките не успяват да възстановят доверието.

Част от проблема, обяснява професор Джепа, е, че банките не предлагат особени предимства и са скъпи за ползване. Това обезкуражава хората да откриват сметки, да използват карти и дигитални преводи.

„Повечето банки поддържат дискриминационни лихвени проценти - високи за кредити и много ниски за депозити“, казва той. „Международните преводи също са с високи такси, което отказва емигрантите да пращат пари.“

Дори вътрешните дигитални плащания между банки в Албания са скъпи. Често изпращането на 500 евро струва до 50 евро. Други трансакции също са финансово обременяващи. Обменните курсове са също печално неизгодни.

В търговията бизнесите се оплакват, че трябва да плащат до 3.5% на трансакция за обработка на картови плащания.

Брумбули от Асоциацията на банките казва, че някои компании дори таксуват допълнително клиентите, които плащат с карта. Това им помага да избегнат данъци, тъй като плащанията в брой често не се регистрират официално.

Макар целта за безкешова икономика до 2030 г. да е смела, успехът зависи от въвеждането на евтина и достъпна дигитална платежна инфраструктура - евентуално включително дигитална валута на централната банка или национална платформа за моментни плащания.

Банката на Албания е разглеждала подобни стейбълкойни, като потенциални инструменти, но няма официална пътна карта. Без конкретен план, визията на Рама рискува да си остане само амбиция.