Защо европейците не обичат да виждат жени в политиката
Те стават обект на атаки по-често от мъжете, сочи ново проучване. Според учени властта, политиката и публичният дебат исторически не са свързани с женските роли или традиции
&format=webp)
Джулия Фосати навлиза в италианската политика през 2021 г., като редовно използва социалните медии, за да споделя мнението си по теми като миграцията, расизма и феминизма.
Но нейното онлайн присъствие има висока цена.
„В социалните медии има голямо насилие“, каза Фосати, член на център-лявата Partito Democratico, представляваща жените в Павия, близо до Милано.
„Получавам много коментари, особено когато говоря за феминистки теми“, казва тя пред Euronews.
„Връщай се в кухнята, „идиотка“, „млъквай“, са малка част от примерите.
Фосати все още не е широко известна в италианската политика, но вече е обект на онлайн тормоз, като обидите често съчетават подигравки за пола и възрастта й.
Нейният опит не е изключение.
Жените политици по-често стават обект на атаки в социалните медии, основани на тяхната идентичност, показва ново рецензирано проучване, публикувано в списание Politics and Gender.
Изследователите са анализирали над 23 милиона публикации в платформата на Илон Мъск X, адресирани към политици в Германия, Испания, Обединеното кралство и САЩ, по времето когато тя все още имаше активна модерация на съдържанието.
Макар че и двата пола са обект на сходен брой атаки, мъжете политици са по-често обект на общи обиди, докато жените са атакувани повече заради външния вид, пола, етническата принадлежност или личната си моралност, сочи проучването.
В Европа жените политици са обект на нецивилизовани туитове, независимо колко са известни, и са по-изложени на атаки от своите колеги мъже, казват изследователите.
В проучването „нецивилизовани“ туитове са определени като такива, които съдържат реч на омраза, полови стереотипи, игнориращ език („жените трябва да стоят вкъщи, вместо да се занимават с политика“), заплахи за индивидуалните права, обиди, нападки срещу характера („лъжец“, „предател“), вулгарност, сарказъм, изписване с главни букви на подстрекателски или унизителен текст.
Изследователите предупреждават, че тези онлайн атаки могат да накарат жените да намалят присъствието си в онлайн и да ги възпрат да се кандидатират за политически постове.
Дълбоки корени
Андреа Пето, професор в катедрата по джендър изследвания в Централноевропейския университет във Виена, критикува използването на изкуствен интелект в проучването, като казва, че макар тези модели да могат да сигнализират за заплахи, те се затрудняват да откриват някои по-фини форми на вербална агресия.
„Изкуственият интелект не може да улови нюансите“, каза Пето пред Euronews. По същия начин, като маркира коментарите като „нецивилизовани“, може да се пропусне част от контекста, например, че много „демократични избиратели споделят тези „нецивилизовани“ възгледи“.
Въпреки това, общите заключения на проучването не са изненада за експерти по въпросите на пола и политиката. Онлайн тормозът над жени отдавна е под лупа, което провокира изследвания, дебати и правни реформи.
Властта, политиката и публичният дебат исторически не са свързани с женските роли или традиции.
Помислете за правото на жените да гласуват. В някои европейски страни, като Гърция, всеобщото избирателно право за национални избори е установено едва през 1952 г.
Наследството от това неравенство е очевидно и днес. Когато жените навлизат в политическото пространство, включително в социалните медии, те могат да се сблъскат с враждебност и атаки просто, защото са жени.
„От жените се очаква да останат в частната сфера, а онези, които поставят под въпрос това, независимо дали са вещици, Мария Кюри, местни политици или депутати, се сблъскват с определен вид дисциплинарни мерки в публичната сфера, управлявана от мъже“, допълват още учените.
Но дали тази онлайн враждебност се дължи на дълбоко вкоренени обществени нагласи, на технологичните системи, които ги усилват, или и на двете?
Технологични и икономически проблеми
„Технологията често действа като огледало“, каза Сандра Вахтер, професор по технологии в Оксфордския университет и в Института Hasso Plattner в Потсдам, Германия.
„Тези, които са подложени на потисничество и дискриминация в обществото, се сблъскват с тях в по-голям мащаб, ако внедряваме технологиите по напълно неограничен начин. Именно затова законът е важен“, каза тя пред Euronews.
Вахтер отбеляза, че освен социалните и историческите причини, онлайн атаките срещу жени се дължат и на икономическите интереси на големите технологични компании. Техните бизнес модели са създадени така, че да задържат потребителите онлайн колкото се може по-дълго, за да продават реклами.
„Това, което хората искат да видят и което ги задържа ангажирани, е нещо бурно, скандално“, допълва Вахтер.
Това е основната причина, поради която фалшивите новини, често характеризиращи се със сензационен тон, се разпространяват по-далеч и по-бързо от легитимната информация.
Въпреки това много хора не са наясно с проблема. Жертвите на онлайн атаки често биват обвинявани, докато извършителите – и дори правоприлагащите органи, не осъзнават колко сериозни могат да бъдат последствията, отчасти поради дигиталната среда.
Как да се реши проблемът
Някои платформи, като TikTok, използват модерация на съдържанието, базирана на изкуствен интелект, докато други, като Facebook и Instagram, са намалили прегледа на съдържанието.
Но изкуственият интелект не може да улови всичко, предупреждава Сара де Вуйст, професор по съвременна визуална култура в Университета в Маастрихт.
„Използването на изкуствен интелект има някои проблеми; пропускат се неща, когато коментарите са формулирани по по-саркастичен начин, нюансите се губят“, обяснява де Вуйст пред Euronews.
И де Вуйст, и Вахтер са съгласни, че регулации като Закона за цифровите услуги (DSA) на Европейския съюз са стъпка в правилната посока.
Влезлият в сила през февруари 2024 г., DSA има за цел да защити правата на потребителите в интернет. Улеснява да сигнализират, ако дадена публикация е проблемна, и изисква от големите медийни компании да внедрят протоколи за намаляване на риска.
Въпреки това, както де Вуйст, така и Вахтер твърдят, че съгласно DSA корпоративната отговорност на компаниите остава ниска. „Всичко това са чудесни, фантастични стъпки в правилната посока“, каза Вахтер. „Но това, което никой все още не е направил, е да се запита: „А какво ще стане с бизнес модела?“
В Италия Джулия Фосати е взела нещата в свои ръце.
Първоначално тя прекарва времето си в дискусии с онлайн хейтъри, опитвайки се да разбере тяхната гледна точка. Осъзнавайки обаче, че много от коментиращите не са отворени за истински дебат, възприема различен подход.
„Ако някой ме обиди, отговорът ми винаги е много ироничен“, казва тя.
Ако коментарът е особено обиден, напомня на потребителя, че може да повдигне обвинение, но никога не го е правила, защото би било скъп и тромав процес.
Въпреки атаките, запазва мотивацията си и избира да се фокусира върху положителната страна. „Често има негативни коментари, защото не пишем колко добри са хората. Онлайн хейтърите не са цялата реалност“.