Любимият на германците дюнер е все по-скъп, а скоро може да стане и дефицитен
Една от най-големите фабрики за специалитета в страната, в която работят и българи, е обхваната от стачни действия с искания за по-високи заплати и повече синдикални права
&format=webp)
Любителите на дюнери в Германия са в паника.
Оказва се, че една от най-известните улични храни – пикантни късове месо на шиш, завити в тънка питка, която се продава на всеки ъгъл в Германия, може да поскъпне значително или, още по-лошо, да се стигне до национален недостиг.
Макар на пръв поглед тези опасения да изглеждат преувеличени, не са неоснователни.
Работниците в една от най-големите дюнер фабрики в Германия са въвлечени в ожесточена и продължителна борба с работодателя си за заплатите и условията на труд, пише Euronews.

От седмици във фабриката Birtat Meat World SE в югозападна Германия производствената линия спира многократно, като заради „предупредителни стачки” и настояване за увеличение на заплатите с 375 евро на месец. Към момента те варират и не са оповестени от собственика.
Съюзът на хранителната индустрия, напитките и кетъринга, който представлява работниците, твърди, че методите на плащане не са прозрачни и те получават значително различни заплати за еднаква работа, според информационната агенция DPA, допълва Euronews.
Персоналът на фабриката се опитва да сключи колективен трудов договор с помощта на синдиката.
Работниците също се опитват да сключат колективен трудов договор за всички служители с помощта на синдиката.
Имигрантска работна сила
Много от работниците са имигранти от Турция, Румъния или България.
Те прекарват дълги и тежки дни във фабриката, където температурите са близки до нулата, за да се запази свежестта на суровото месо.
В сряда много от тях отново напуснаха работните си места, развявайки знамена пред главния вход на фабриката, свирейки на барабани, скандирайки възгласи за по-високи заплати и синдикални договори.
Германски медии съобщават, че досега Birtat не е отстъпила пред нито едно от исканията. Компанията не отговори на запитването за коментар от Euronews.

Клиентите са милиони, но печалбите… не толкова
Birtat, която се намира в град Мур, на 30 км от Щутгарт, произвежда шишове за дюнер от над 30 години. Компанията посочва на своя уебсайт, че те могат да бъдат от мляно говеждо, телешко, пилешко или пуешко месо и да достигнат тегло до 120 кг.
Работниците във фабриката транжират месото, мариноват го и го нанизват на дългите метални шишове. После го замразяват и доставят до ресторанти в цяла Германия.
Birtat твърди, че доставя продукти на хиляди улични сергии и заведения за бързо хранене и достига до над 13 милиона потребители всеки месец.
Ресторантьорите се притесняват, че ако работниците започнат дългосрочна стачка, любимата бърза храна на германците може сериозно да поскъпне или дори да стане дефицитна.

Цените са нагоре
Германците вече се оплакват, че дюнерът, който преди две десетилетия беше евтин и се продаваше за 2,50 евро, е станал твърде скъпа, като в повечето заведения струва поне 7 евро или повече.
Халил Думан размишлява върху състоянието на бизнеса, докато реже тънки късове говеждо в Pergamon Döner, малко заведение на гара Фридрихщрасе в Берлин, където клиентите се редят на опашка за обяд.
„Всичко става все по-трудно“, казва 68-годишният турски имигрант. „Продуктите са все по-скъпи и ние едва ли вече можем да реализираме печалба. Но ако повишим цените, хората няма да купуват повече от нас“, допълва мъжът, който работи в дюнерджийници в Берлин от над 30 години и продава уличния специалитет на цена от 7,50 евро.

Дюнерът и дългата му история с Германия
Думата дюнер произлиза от турския глагол donmek, който означава „да се върти“, тъй като месото се пече с часове на шиш и се нарязва на тънки като бръснач късчета, когато стане хрупкаво и златисто.
За първи път донесена в Берлин от турски имигранти през 70-те години, този специалитет, който се сервира в питка с маруля, домати, лук и различни сосове, днес се продава в цяла Германия, от Балтийско море до Баварските Алпи.

Историята разказва, че, първият донер бил измислен през 1971 г. от турския гастарбайтер Махмут Айгун, който продавал месото в питка с йогурт сос близо до жп гарата до зоопарка в Западен Берлин.
В Германия днес живеят около 2,9 милиона души с турски корени, но дюнерът е толкова разпространен в страната, че много чуждестранни туристи го считат за типично германски и дори не знаят за имигрантското му минало.