Франция, Германия и Великобритания са заявили пред ООН, че са готови да въведат отново санкции срещу Иран, освен ако страната не възобнови преговорите със САЩ и международната общност по отношение на ядрената си програма.

Външните министри на трите страни – известни колективно като E3 – изпратиха писмо до ООН във вторник, в което предупредиха за възможността от „възстановяване“ на санкциите, ако Техеран не предприеме действия, съобщи Financial Times. В него те заявяват, че са предложили на Иран удължаване на срока, за да се избегне автоматичното възстановяване на санкциите по-късно този месец.

„Ние ясно заявихме, че ако Иран не е готов да постигне дипломатическо решение преди края на август 2025 г. или не се възползва от възможността за удължаване на срока, E3 са готови да задействат механизма за бързо възстановяване на рестрикциите“, посочват министрите на трите водещи европейски икономики.

Писмото до генералния секретар на ООН Антониу Гутериш и Съвета за сигурност на ООН е подписано от френския външен министър Жан-Ноел Баро, германския външен министър Йохан Вадефул и британския им колега Дейвид Лами. То идва два месеца след като САЩ и Израел нанесоха удари по ядрени обекти в Иран.

По време на първия си мандат Доналд Тръмп се оттегли от ядреното споразумение с Иран през 2018 г. То беше сключено от предшественика му Барак Обама и няколко световни сили. Споразумението, което все още е в сила, налагаше значителни ограничения върху ядрената програма на страната в замяна на облекчаване на санкциите. Те трябва да изтекат на 18 октомври, освен ако някоя от останалите страни – Великобритания, Германия, Франция, Русия и Китай – не задейства механизма за „връщане“.

E3 съобщи на Иран по време на преговорите в Турция миналия месец, че може да удължи крайния срок за връщане на рестриктивния режим в края на август, ако Техеран се съгласи да възобнови преговорите със САЩ и сътрудничеството с Международната агенция за атомна енергия преди септември.

Западен дипломат коментира пред Financial Times, че преговорите са били „трудни“. Във вторник от E3 потвърждиха, че предложението им за удължаване „остава без отговор от страна на Иран“. Министрите смятат, че „ограничено удължаване“ ще даде повече време за преговори с цел сключване на ново ядрено споразумение, като същевременно се запази възможността за повторно налагане на санкции, за да се предотврати разпространението на ядрено оръжие.

След срещата в Истанбул през юли иранският външен министър Абас Арагчи коментира, че E3 нямат „правни или морални основания“ да задействат механизма за възстановяване на санкциите. Той предупреди, че Иран ще изключи европейските сили от бъдещи ядрени преговори, ако те продължат с процеса. Арагчи обвини E3, че не са спазили ангажиментите си по споразумението и заяви, че механизмът за възстановяване на санкциите „вече не е толкова важен“.

„С европейците в момента няма причина да преговаряме, защото те не могат да отменят санкциите, не могат да направят нищо“, посочи тогава Арагчи. „Ако приложат механизма за възстановяване на санкциите, това означава, че за тях това е краят на пътя“.

В писмото си министрите от E3 контрират, че са „ясно и недвусмислено“ правно оправдани да наложат отново санкции на Иран, защото от 2019 г. Техеран „умишлено“ се е отклонил от ангажиментите си по споразумението.

Техеран многократно е акцентирал, че остава отворен за преговори с администрацията на Тръмп. Но позицията му се втвърди след нападението на Израел 48 часа преди в иранската столица да се проведе шестия кръг от непреки преговори със САЩ.

Арагчи иска гаранции от Вашинхтон, че Иран няма да бъде атакуван по време на бъдещи преговори, както и „мерки за изграждане на доверие“, включително Вашингтон да се съгласи да компенсира Иран за военни щети.

През юни Ислямската република обяви, че прекратява сътрудничеството си с МААЕ, която има инспектори в страната, след 12-дневната война на ислямската република с Израел. Висш служител на агенцията се е срещнал с ирански представители в Техеран в понеделник, но все още няма информация за конкретните разговори.

46 години санкции

Историята на международните санкции срещу Иран обхваща няколко десетилетия и е продиктувана от комбинация от геополитически напрежения, ядрени амбиции и обвинения в подкрепа на тероризма.

Началото е поставено от САЩ през ноември 1979 г. Причината за санкциите е завземането на американското посолство в Техеран и последвала криза със заложници. Тези мерки включват търговско ембарго и замразяване на ирански активи на стойност около 8,1 милиарда долара.

През януари 1981 г. заложниците са освободени след Споразуменията от Алжир, което води до отмяна на някои рестрикции.

Само три години по-късно обаче Вашингтон определя Иран за държава, подкрепяща тероризма, и налага допълнителни ограничения, включително забрана за продажба на оръжие и свързана с това помощ.

През 1995 г. президентът Бил Клинтън разширява санкциите, забранявайки всякаква търговия и инвестиции на САЩ в енергийния сектор на Иран. Година след това влиза в сила и Законът за санкциите срещу Иран и Либия (ILSA), който е насочен както към американски, така и към неамерикански субекти, които инвестират повече от 20 милиона долара годишно в разработването на ирански нефт.

В периода 2006–2010 г. Съветът за сигурност на ООН започва да налага многостранни санкции в отговор на ядрените дейности на Иран, насочени към чувствителни материали, технологии и големи ирански субекти. Европейският съюз се присъединява към тях през 2010 г., като налага рестрикции срещу лица, компании и сектори, свързани с ядрените усилия на Иран.

През 2012 г. те са значително разширени, след като Конгресът на САЩ приема Закона за санкциите, отчетността и правата на човека в Иран.

Следва известно разведряване между 2015 и 2018 г., когато е в действие Съвместният всеобхватен план за действие (JCPOA), довел до отмяна на няколко пакета санкции, свързани с ядрената програма. Но през 2018 г. Вашингтон се оттегля от споразумението, а през 2019 г. на Ислямската република са наложени целеви забрани, насочени към иранските сектори на желязо, стомана, алуминий, мед, строителство, минно дело и финанси, както и към ключови личности, включително върховния лидер Али Хаменеи.

Голяма част от тях са в сила и до днес.