Парадокс: Всички искат в Сингапур, но там се живее от заплата до заплата
Въпреки че е едно от от най-предпочитаните места за живот на планетата, служителите в града-държава не спестяват от месечните си доходи и не мислят за бъдещето
&format=webp)
Нарастващите разходи и все по-голямото значение, което хората отдават на преживяванията и грижата за себе си пропукват финансовия имидж на Сингапур – един от най-скъпите, но и предпочитани за живот градове в света.
„В края на всеки месец, когато получа заплатата си, я използвам, за да покрия кредитните си вноски, да осигиря издръжка на родителите си, за застраховки и инвестиции“, казва 31-годишният жител на града-държава Джоан Йео, служител в компания за дигитални банкови услуги.
„След всичко това заплатата ми отново е нулата и не ми остава много за спестяване“, добавя той, като посочва, че други разходи включват пътувания, хранене навън, абонамент за фитнес.
60% от служителите в Сингапур живеят от заплата до заплата през 2024 г. – значително повече от тези в Китай, Южна Корея, Япония и Индонезия, и над средната стойност за Азиатско-тихоокеанския регион от 48%, сочи проучване от 2025 г. на компанията ADP, съобщава CNBC.
Макар това да е първият път, в който проучването на ADP, в което са анкетирани близо 38 000 души на 34 пазара, включва конкретния показател за заплатата, други доклади също обрисуват подобна картина. Проучване, проведено от глобалната консултантска компания Forrester Research, установи, че през 2021 г. процентът на сингапурците, които живеят от заплата до заплата, е по-нисък – 53%.
Освен това, докато младите на възраст около 20 години са по-склонни от другите да харчат над възможностите си, по-малко сингапурци между 20 и 50 години са започнали да планират пенсионирането си в сравнение с 2023 г., показва най-новият доклад за финансово благосъстояние на Oversea-Chinese Banking Corp, публикуван в края на миналата година.
Йео признава важността на спестяването, но казва, че това е все по-трудна задача с нарастващите разходи за живот.
Мога да спестявам, ако не излизам на срещи навън, но искам да имам свой личен живот и да го изживявам!
Икономистът от Maybank Research Брайън Ли отбелязва, че определени макроикономически фактори са направили спестяването в Сингапур по-трудно.
Въпреки че инфлацията наскоро спадна до най-ниското си ниво за последните четири години, според множество проучвания градът-държава все още е с едни от най-високите разходи за живот, поради структурни фактори като скъпите жилища например.
Според индексите на Numbeo за разходите за живот, които събират данни от различни източници като цени на хранителни стоки, комунални услуги и транспортни тарифи, индексът на разходите за живот в Сингапур е на пето място в света с 85,3 към средата на 2025 г., но е на първо място в региона. Показателят отбелязва и скок от 11% в сравнение с миналата година.
Проучване, публикувано през април от компанията за анализ на данни YouGov, установява, че разходите за живот са най-голямата грижа за 72% от 1845 анкетирани, следвани от здравеопазването и предизвикателствата, свързани със застаряването на населението.
Разходите за живот са нараснали по-бързо от доходите по време на постпандемичния период на повишена инфлация на потребителските цени“, допълва Ли. Това означава, че покупателната способност на типичния работещ е започнала да намалява всяка година от началото на пандемията, вместо да нараства, както в миналото.
Реалният среден доход от труд е спаднал с 0,4% годишно между 2019 и 2024 г., което е обратно на средния годишен ръст от 2,2%, наблюдаван между 2014 и 2019 г., според данни на Maybank.
Макар че реалният ръст на заплатите се възстановява през 2024 г., се очаква да се забави през 2025 г. в резултат на влиянието на митата, по-специално за сектори, зависими от търговията на едро и производството, по данни на Министерството на труда.
Разходите за жилища допълнително засилват натиска, допълва Ли. Цените са се повишили с 9,6% през 2024 г., което е по-бързо от 4,9% през 2023 г., показват данни на Съвета за жилищно строителство на страната.
„Сингапур разполага с ограничено пространство и природни ресурси. Това се отразява във високите цени на имотите, на автомобилите и зависимостта от вносни храни“, коментира икономистът от Maybank.
„Поради зависимостта ни от вноса, вътрешната инфлация е силно свързана с глобалната, която е висока поради пандемичните сътресения, свързани с повишеното търсене на стоки, недостига на работна ръка и пречките във веригата на доставки“, допълва той.
„Да похарчим всичко“
Други експерти отбелязват пред CNBC, че проблемът надхвърля по-високите разходи за живот – той отразява по-дълбоки социални и културни промени, като например малка нужда от спестяване и харчене над възможностите.
Финансовият мениджър от PhillipCapital, Джошуа Лим обяснява, че харченето става все по-амбициозно.
Луксът е много важен тук – Mercedes е една от най-продаваните марки. Хората се стремят към определен имидж, определен начин на живот.
Автомобилите са значително по-скъпи в Сингапур поради системата за сертификати за право на притежание (Certificate of Entitlement), която изисква от купувачите да наддават за ограничено разрешение, за да могат да притежават автомобил. Само сертификатът за право на притежание, който беше въведен с цел да се управлява задръстването по пътищата, може да струва над 100 000 сингапурски долара, като понякога надвишава цената на самия автомобил.
„За хората, които харчат 100% от доходите си, или тези, които не обичат да спестяват, това се дължи и на факта, че харчат пари, които все още не са получили“, казва Лим, като добавя, че плановете „купи сега, плати по-късно“ също улесняват сингапурците да се ангажират с бъдещи разходи, преди да разполагат с паричните средства.
Според централната банка на Сингапур, транзакциите по BNPL са достигнали около 440 милиона сингапурски долара през 2021 г., почти четирикратно увеличение спрямо 2020 г. Изследователската компания IDC очаква плащанията по BNPL в електронната търговия в Сингапур да се увеличат от 4% през 2023 г. до 6% през 2028 г.
Тази промяна, според Лим, е част от по-широкото „общество на дълговете“, в което незабавната удовлетвореност и демонстрирането на определен начин на живот надделяват над дългосрочната финансова предпазливост, в сравнение с по-ранното поколение сингапурци.
Лим смята също, че повечето от клиентите му, които живеят от заплата до заплата, са предимно хора със средни доходи, които съставляват 60% до 70% от търсещите консултации как да спестяват повече. Клиентите с високи доходи са 20%, докато с ниски са най-малко – 10%.
Разлика между поколенията
Консуматорството е по-дълбоко вкоренено от всякога, което може да затрудни спестяването, казва Хе Руимин, съосновател на The Woke Salaryman, блог, фокусиран върху образованието в личните финанси.
„Това е поколението, израснало в среда с много повече маркетинг, така че желанието за покупки е по-голямо и те се сравняват с много повече хора“, допълва експертът, член на Националния младежки съвет, правителствен орган за развитието на младежта.
34-годишната Джойс Анг потвъждава, че не изпитва същата спешност като родителите си, когато става въпрос за спестяване.
Чувствам се сигурна да харча, защото все още нямам партньор и живея с родителите си, така че нямам дом, за който да се тревожа. Не се нуждая от пари веднага.
В сравнение с поколението на родителите си, тя смята, че приоритетите на по-младото поколение са се променили.
„Родителите ми спестяваха, за да имат деца. Но днес не всеки от нас иска деца... така че не е нужно да пестим толкова много“, казва Анг, чиято нетна заплата е около 3800 сингапурски долара (2949 щатски долара) на месец.
Нетната заплата на сингапурците е по-ниска от брутната поради задължителните вноски в Централния провидентен фонд (CPF). Всеки месец част от заплатата им – до 20% за служители под 55 години, се удържа автоматично за пенсионни, жилищни и здравни вноски.
Макар сингапурците да могат да теглят 5000 долара или повече от спестяванията си в CPF едва навършили 55 години, те могат да използват тези спестявания за плащане на жилище и някои медицински разходи на всяка възраст.
„Не е толкова трудно да спестяваш. Ако искам, мога да отделям част от парите си, но не мисля, че имам нужда от това в момента“, допълва Анг с усмивка.