Развитието на изкуствения интелект се забавя. Това може да е добра новина
Ако водещите AI инструменти наистина губят инерция, това не би било голям проблем за повечето компании, които се опитват да ги интегрират в работата си. Дори напротив – може да се окаже полезно
&format=webp)
Напредъкът на изкуствения интелект показва признаци на забавяне. За много компании, които се опитват да използват технологията, това може би не е лоша новина.
Еуфорията около AI достигна връх в края на 2022 г. с пускането на ChatGPT от OpenAI и оттогава насам остава гореща. Последователната поява на все по-впечатляващи големи езикови модели както от стартъпи, така и от технологични гиганти, поддържа вълнението, изстрелвайки нагоре акциите на компании, включително и на лидера в дизайна на чиповете Nvidia.
Почти три години по-късно изглежда все по-вероятно, че тези модели достигат фаза на забавяне. Това лято Meta Platforms отложи пускането на следващата версия на своя водещ AI модел Llama 4 Behemoth, тъй като инженерите се затрудняват да постигнат значителни подобрения.
Най-новият модел на OpenAI, GPT-5, също бе отложен, а когато най-накрая излезе, не оправда очакванията. Обикновено ентусиазираният главен изпълнителен директор Сам Алтман в последно време звучи по-скоро като реалист по отношение на AI, като на едно медийно събитие призна, че според него инвеститорите са прекалено развълнувани от технологията.
Но ако водещите AI инструменти наистина губят инерция, това не би било голям проблем за повечето компании, които се опитват да ги интегрират в работата си. Дори напротив – може да се окаже полезно, пише The Wall Street Journal.
Генеративният AI вече е мощен и полезен в бизнеса – за обобщаване на големи текстове, подпомагане на служителите при писане на код или имейли. Други по-обикновени форми на изкуствен интелект, които предшестват бума на езиковите модели, също стават все по-важни – например при обработка на фактури или препоръки за управление на различни бизнеси.
И все пак повечето компании едва са започнали да опознават възможностите на AI в сегашния му вид, да не говорим за това, което би могъл да стане, ако се развие значително.
Докато някои бързат да внедрят технологията в бизнеса си, много други са по-предпазливи. Корпоративните технологични лидери се опасяват от изтичане на чувствителни данни чрез чатботове и са скептични към това да поверят на AI критични решения, свързани с финанси, служители и клиенти.
Склонността дори на най-добрите модели понякога да „халюцинират“ грешни отговори допълнително увеличава недоверието.
Наскоро проучване на MIT показа, че компаниите вече се чувстват сравнително комфортно с готовите генеративни AI инструменти на OpenAI и Microsoft. Но когато става въпрос за разработване на персонализиран AI софтуер за оптимизация на дейността – т.е. решения, които най-вероятно биха донесли реални бизнес ползи – процентът на провал при пилотните проекти е бил 95%.
„Корпоративните потребители на AI са били силно скептични към персонализирани или предлагани от доставчици AI инструменти, описвайки ги като крехки, свръхусложнени или несъобразени с реалните работни процеси“, пишат авторите на изследването.
„AI няма да остане в застой дори и най-модерните му модели да ударят на камък. Хората ще търсят нови начини да го подобрят и вероятно в крайна сметка ще успеят. Парадоксално е, но самото възприятие, че AI се забавя, може да даде на компаниите повече увереност да инвестират време и средства, защото ще го възприемат като по-стабилна цел“, коментира технологичният репортер на WSJ Ейса Фич.
А корпоративният свят очевидно има нужда от повече време, за да разбере как да адаптира големите езикови модели за ежедневни задачи – работа, която все още е в зародиш.
„Ако искам да ускоря темпото на иновации, да намаля предпазния запас от инвентар или да подобря начина, по който се свързвам с милиони потребители, трябва да се промени много повече от това да дам инструмент на няколко служители“, казва Майкъл Чуй, старши сътрудник в AI отдела на McKinsey & Co.
„Всички тези промени са изключително трудни.“
Тази сложност – толкова управленско, колкото и техническо предизвикателство – означава, че корпоративното внедряване на AI ще бъде усилие с хоризонт от десетилетия, според Чуй.
Интернет преобрази начина, по който хората живеят и правят бизнес, но му отне много повече време, отколкото ентусиазираните му поддръжници от 90-те години са очаквали. Например, според данни на Pew Research Center, в САЩ са били нужни десет години, за да нарасне проникването на широколентов интернет от почти нулево през 2000 г. до над 60% от възрастните през 2010 г.
Бумът на AI е различен в много отношения, но може да следва подобна траектория: първоначален взрив на ентусиазъм, последван от изравняване, докато технологията се вплита в обществото и бизнеса, а реалните ползи стават видими години по-късно.
В по-краткосрочен план усещането, че възходът на AI може да е по-малко метеоричен от очакваното, доведе до колебания при акциите на технологичните компании. Nvidia, Microsoft, Amazon, Meta и други лидери в AI отчетоха спад миналата седмица, преди коментарите на Джером Пауъл за евентуално намаление на лихвите да предизвикат рали в петък.
Ироничното е, че колкото по-трудно става да се изстиска по-добро представяне от AI моделите, толкова повече това може да удължи бума за някои компании – особено за производителите като Nvidia, посочва Фич от WSJ.
Алтман, Марк Зъкърбърг и други големи инвеститори в AI вероятно ще вложат още повече средства в опитите си да преодолеят сегашните предизвикателства.
Алтман наскоро предложи „лекарството“ за спънките на OpenAI – да се похарчат още трилиони долари за AI чипове. А дори самият процес на адаптиране на моделите към реални бизнес задачи ще изисква все по-голяма изчислителна мощност.
В крайна сметка има основания да се смята, че големите победители от днешния бум на AI няма да просперират толкова, ако темпът на иновациите се забави, според Фич. Но не само големите технологични компании ще извлекат ползи от AI, добавя той.
„Дивидентите за всички, които го внедрят, ще дойдат – просто може да се наложи да се почака повече.“