След години, прекарани в отглеждане на кока, Майерли Санчес преминава към индустрията за кафе и се отказва от по-голямата част от доходите си.

Тя се тревожи, че ще ѝ бъде трудно да свързва двата края, докато чака кафените насаждения да узреят. Страхува се също, че бандите, които са купували кока от нея, ще си отмъстят, разказва Тhe Wall Street Journal. Но тя намира неочакван съюзник с дълбоки джобове и умение да убеждава фермерите да се откажат от кокаиновата търговия: 70-годишният Хауърд Бъфет, син на легендарния инвеститор Уорън Бъфет.

От фермата си в Илинойс ексцентричният син на изпълнителния директор на Berkshire Hathaway се е посветил на финансирането на един тих експеримент по изграждане на държавност в Колумбия – да убеди фермери като Санчес да напуснат най-ниското стъпало на кокаиновата индустрия в страната.

„Направих го заради децата си“, разказва 37-годишната Санчес пред WSJ.

„И за собственото си спокойствие.“

Персоналът на организацията, ръководена от Бъфет - Mercy Corps, дава на фермерите до шест месеца, за да премахнат храстите кока, като междувременно им предоставя пилета, прасета и храна, за да компенсира рязко намалелите им доходи.

От десетилетия колумбийски правителства, с помощта на американски администрации, се опитват да ограничат потока на кокаин, да накарат фермерите да изкоренят растенията и да засадят легални алтернативи.

Тези усилия обаче до голяма степен се провалят. Но инициативата за 170 милиона долара, ръководена от Бъфет и неговия партньор в Колумбия, която е наела близо 1000 души в страната, е убедила над 3200 селски семейства около Ел Тамбо да се откажат от кокаиновите си насаждения.

Цифрите са относително скромни, а процесът изисква години и значителен финансов ангажимент. Но подходът на Фондацията „Хауърд Г. Бъфет“ дава някои насоки за това как може да се изгради поне подобие на държавно присъствие в едно от най-беззаконните кътчета на Латинска Америка.

„Опитваме се да подкопаем малко по малко тази система“, казва Бъфет пред WSJ.

„Ако не стане – не стане. Но няма да съжаляваме, че сме опитали.“

Getty Images | Един от хората, подпомогнати от Мercy Corps

Опасностите са значителни в двете провинции, където Mercy Corps работи. В Каукa, сред планинската верига на Андите, милиции отвличат войници и бомбардират армията с дронове. В близкия Кататумбо – район, граничещ с Венецуела – хиляди напускат домовете си, след като банди започват кървави нападения. Там кока е културата по подразбиране. Нови мощни сортове дават пет, дори шест реколти годишно. Купувачите винаги са на разположение, за да преработят листата в кокаин за износ по света.

Според доклад на изследователи на наркотиците към ООН от юни, Колумбия е произвела 3000 тона кокаин през 2023 г. – исторически връх – от плантации с размерите на цели села. Около 230 000 семейства отглеждат културата, твърди правителството, при едва 100 000 преди около пет години.

Администрацията на Доналд Тръмп скоро може да наложи санкции на Колумбия, когато през септември публикува годишния си доклад за сертифициране на страните по въпросите на наркотиците. Слаба оценка във „войната срещу наркотиците“ може да доведе до съкращаване на американската помощ или дори до нови мита.

Администрацията на президента Густаво Петро се опитва да избегне този изход, казва Глория Миранда, ръководител на програмата за замяна на културите. Нейната служба предлага скромна месечна помощ, инструменти и технически съвети, за да убеди фермерите да изкоренят кока и да преминат към легален бизнес. Няколкостотин души вече са се записали, казва Миранда, като подчертава пред WSJ, че държавата ще отговори с пътища, училища и сигурност.

И все пак в региона Каукa, където Mercy Corps започва работа преди седем години, се оформя алтернатива.

На близо 1800 метра надморска височина Фабиан Оларте и съпругата му Лисет управляват ферма от 34 акра. „Когато Mercy Corp дойдоха тук, всичко това беше кока“, споделя Оларте пред WSJ, припомняйки за лабораторията му за кока. Сега по склоновете са подредени редове от скъпи сортове кафе. Машини обработват зърната, а след това те се сушат на специални легла. Оларте поддържа близък контакт с купувачи в Попаян и Богота.

„Събуждам се и прекарвам целия ден, мислейки за кафе“, казва той.

Отнело му е години, за да стигне дотук – агрономи насочват работата, а Mercy Corps финансира торове, семена и оборудване, включително система с макари, за да се придвижват чували с кафе от дерето до пътя горе. Това е дългосрочен подход, който надхвърля възможностите на избираеми правителства, но е основен за убеждаването на фермерите да се откажат от кока, казва Бъфет.

След месеци срещи със скептични фермери, екипът на Mercy дава срок до шест месеца за премахване на храстите кока, като осигурява пилета, прасета и храна за компенсиране на доходите. В първите две критични години след присъединяването, Mercy подпомага култури като какао и кафе, които дават по-малко реколти от кока и изискват повече време, за да носят доходи. Фермерите получават и помощ за узаконяване на земята си.

От 1470 семейства в Каукa, присъединили се към програмата през 2018 г., само 4% са се върнали към кока. Сред 1759-те, подписали през 2020 г., едва 1,2% са се отказали от легалната култура.

Наскоро още 3300 производители в Каукa и 4800 в Кататумбо са заменили коката, въпреки че е твърде рано за оценка. Mercy подкрепя и 7000 други фермери, застрашени да влязат в наркобизнеса.

Бъфет е посещавал програмите, които финансира, 10 пъти, винаги със силно въоръжена охрана. Местните разказват за неговото самоиронично чувство за хумор и любов към газирани напитки и сандвичи с фъстъчено масло и сладко, които носи със себе си. „Имам много изтънчен вкус“, шегува се той.

Хауърд Бъфет често е поемал сурови и трудни задачи – от това да служи като шериф в Илинойс, където се е сблъсквал с предозирания от наркотици, до ръководството на фондацията в Косово, Судан и сега в Украйна.

Той не надценява ролята си, подчертавайки, че държавата трябва да заеме водеща позиция в селските райони. Той говори открито и за пречките – като тромавата бюрокрация, която забавила плановете му да финансира асфалтирането на 16 селски пътища, от които засега са завършени само два, общо 16 километра.

„Имаме нужда от тези пътища, за да успеем,“ казва Бъфет. „Не можеш просто да кажеш: ‘Ето, отглеждайте друга култура.’ Трябва да има пътища, по които реколтата да стигне до пазара.“

Остава открит въпросът дали всичко това някога ще бъде достатъчно, за да се нанесе сериозен удар върху кокаиновата търговия в Колумбия. Най-голямото предизвикателство е да се убедят достатъчно фермери да се присъединят към програмата, за да привлекат световни компании като клиенти.

„Nestlé няма да дойде да купува продукция от сто фермери“, казва Бъфет.

„Трябват хиляди.“