В момент, когато финансовите сили движат значителната част от напредъка в изкуствения интелект, Алекс Прояс вижда използването на технологията във филмовото производство като източник на художествено освобождение.

Докато мнозина в киноиндустрията възприемат възхода на изкуствения интелект като заплаха за кариерите, препитанието и дори образите си, австралийският режисьор зад „Гарванът“, „Градът на Мрака“ и „Аз, роботът“ вярва, че технологията ще улесни и значително ще намали разходите за осъществяването на проекти.

„Моделът за филмовите творци – хората, за които наистина ми пука – е разрушен. И не е AI причината за това“, казва Прояс пред The Guardian.

„Причината е самата индустрия и стрийминг платформите.“

Той обяснява, че роялти, на които режисьорите разчитаха между проектите, изчезват в ерата на стрийминг платформите, а бюджетите за филми стават по-малки.

„Трябва да изградим отново от нулата. Вярвам, че AI може да ни помогне да го направим, защото докато намалява прага на разходите за продукция, месец след месец, можем да постигаме повече с по-малко и да задържим собственост върху тези проекти“, казва той.

Следващият филм на Прояс, „RUR“, разказва историята на жена, която се опитва да освободи роботи от експлоатацията на капиталистите в островна фабрика. Базиран на чешка сатирична пиеса от 1920 г., филмът има в главните роли Саманта Олсоп, Линдзи Фарис и Антъни ЛаПаглия и се снима от октомври миналата година.

Компанията на Прояс, Heretic Foundation, е основана в Сидни през 2020 г. и той я описва като „пълноценна продукционна къща“ за филми. Той казва, че „RUR“ може да бъде заснет на част от бюджета от 100 млн. долара, който би бил необходим в традиционно студио.

Това донякъде се дължи на възможността голяма част от работата да се извърши директно в студиото чрез виртуално производство, благодарение на партньорството с технологичния гигант Dell, който предоставя работни станции за създаване на AI ресурси в реално време.

Прояс твърди, че времето за проектиране на снимачната обстановка може да се намали от шест месеца на осем седмици.

Във филма на Прояс от 2004 г. „Аз, роботът“ – заснет във времена, когато AI бе предимно в сферата на научната фантастика – роботите поемат много от работните места в света на 2035 г., докато нещата не се объркват. Попитан дали се притеснява как AI ще засегне работата във филмовата индустрия, особено в областта на визуалните ефекти, Прояс отговаря, че „работните сили ще се оптимизират“, но хората могат да бъдат преквалифицирани.

„Вярвам, че ще има работа за всеки, който приеме технологията и се движи напред с нея, както винаги сме правили в киноиндустрията.“

Guardian разговаря с Прояс в същата седмица, когато Австралийската комисия по производителността бе критикувана от творческите индустрии за обсъждането дали AI компаниите трябва да получават безплатен достъп до творбите на всички, за да обучават своите модели.

Прояс подчертава: „Не е нужно AI, за да се плагиатства, в ‘аналоговия свят’ вече има достатъчно случаи.“

„Обичам да мисля за AI не като за изкуствен интелект, а като за ‘усъвършенстван интелект’, защото той ни позволява да оптимизираме, да ускоряваме и да правим нещата по-ефективни“, казва той.

„Винаги ще имате нужда от екип от хора. Аз разглеждам AI като част от колаборативния екип, който позволява на по-малки екипи да постигат повече, по-бързо и по-евтино.“

„Ролята ми на режисьор, създател и човек на изкуството не се е променила. Сега работя с по-малък човешки екип. Моите сътрудници, AI моделите, трябва да обслужват визията ми. И аз знам каква е тя.“

„Не седя зад компютъра и не казвам: ‘Моля, забавно видео с котка’. Много съм конкретен, както съм с човешките си сътрудници.“