Едуард Енинфул – визионерът, който напусна Vogue, за да започне своята медийна революция

Прощалната корица на мартенския брой на британската версия на Vogue през 2024 г. бележи края на шестгодишното управление на Едуард Енинфул като главен редактор на списанието.

Снимката събира 40 от най-големите жени-звезди в световен мащаб, сред които Опра Уинфри, Серина Уилямс, Джейн Фонда, Синди Крауфорд, Виктория Бекъм и Наоми Кембъл.

Да се събере подобен състав от актриси, супермодели, дизайнери и спортни икони за обща фотосесия е истински подвиг, изискващ дипломатически умения и тежест в индустрията. Малцина биха могли да постигнат нещо подобно, пише CNN. Но и малцина биха могли да се похвалят с кариерата на Енинфул.

Той влиза в модната журналистика още като тийнейджър, започвайки в лондонското списание i-D, където става най-младият редактор в голямо модно издание. Следват позиции в италианското и американското издание на Vogue, както и в W magazine в Ню Йорк. През 2017 г. се връща в Лондон, за да застане начело на British Vogue.

Сред най-значимите му проекти е Black Issue на италианския Vogue от 2008 г., в който участват само тъмнокожи модели, а броевете се изчерпват в рамките на дни. Паралелно с кариерата си в модните издания, Енинфул работи като стилист и консултант за брандове като Calvin Klein и Dolce & Gabbana.

През лятото на 2023 г. той обявява, че напуска Vogue, а решението бързо се превръща в интрига: защо някой би се разделил с един от най-престижните постове в индустрията и какво следва за него? Отговорите са взаимносвързани. В интервю в Лондон дни преди голямото си разкритие, Енинфул признава, че моментът е бил „или сега, или никога“.

Анна Уинтор превърна Vogue в Библия на модата. Какво следва за списанието сега

Той стартира собствено медийно начинание – компанията EE72 (инициалите му плюс годината на раждане), в чиято основа е новото печатно издание 72.

„Да напусна беше изцяло мое решение, на 100%... Просто осъзнах, че ще навърша 50 години и имам нужда от ново начало. Именно поради тази причина проведох разговор с Ана по темата“, казва той, визирайки Анна Уинтур, с която, според думите му, все още поддържат комуникация.

„Постигнах всичко, което целях във Vogue. Хората забравят, че аз идвам от страна, от която се налагаше да избягам. За мен да отстъпя никога не е било проблем.“

Въпреки че идеята и почеркът му са осезаеми, Енинфул не застава начело на 72 като главен редактор. Той поверява тази роля на своята бивша заместничка във Vogue – Сара Харис, а около себе си изгражда екип от доверени хора: сестра му Аква (съосновател и главен изпълнителен директор) и съпруга му Алек Максуел (главен визуален директор).

Клои Мал е новият редактор на американския Vogue след ерата „Анна Уинтор“

Стартът на ново печатно издание в епоха на свиващи се рекламни приходи и криза за традиционните медии е рискован ход. Само преди дни новата главна редакторка на Vogue US, Клои Мал, загатва, че броят на хартиените издания ще бъде намален.

„Да стартираш списание днес е изключително трудна задача, понеже хората вече не четат по този начин“, коментира пред Puck модната кореспондентка Лорън Шърман. „Тиражите значително намаляват, достъпът е ограничен, особено в САЩ, където павилионите за вестници и списания почти не съществуват. Трябва да имаш наистина вдъхновяваща концепция.“

Първият брой на 72 идва с изненада – липсата на традиционни рекламни страници.

„Искам това да е любовна история към креативността“, казва Енинфул. „Не исках да влизам в индустрията чрез стандартния pay-for-play модел. Създаваме нов модел, който ни държи творчески свободни.“

Компанията, която е частна и финансирана от няколко инвеститори, ще се концентрира върху основната си платформа – уебсайта. Новоназначената шефка на съдържанието Симон Оливър (бивш главен редактор на Refinery29) описва стратегията като „бавен подход към дигиталното“ – контрапункт на непрестанния поток от съдържание в повечето онлайн медии.

„От първите ми разговори с Аква и Едуард стана ясно, че те не искат да запазят статуквото“, казва тя. „Това, което изграждат, има потенциала да преосмисли как може да изглеждат медията и развлечението – и то по начин, който отдавна е закъснял.“

Някъде между Вашингтон и страниците на Vogue: Как AI диктува новите световни стандарти?

Бизнес концепцията включва партньорства с брандове онлайн, в печат и чрез събития. Партитата за представянето на списанието вече се провеждат в Ню Йорк, Лондон, Милано и Париж, всяко с различни корпоративни партньори – Moncler и Google Shopping в Ню Йорк, Levi’s в Лондон. Подобни модели на бранд партньорства не са новост – Condé Nast също разчита на тях. Разликата е в динамичността и свободата на стартъп структурата.

„Исках да създам нещо от нулата, където можеш да бъдеш динамичен, да се учиш от грешките си, да се преориентираш – все неща, които не винаги можеш да правиш в традиционните медии“, казва Енинфул.

„Всички говорят за инклузивност и разнообразие, но аз смятам, че той наистина прокарва тази промяна. Всичко се свеждаше до него“, допълва Сара Харис.

Новостите могат да дойдат и от бизнес културата, която Енинфул изгражда около себе си. В индустрия, често обвинявана в повърхностност и жестокост, той и екипът му акцентират върху автентичността и емпатията, както и върху общността и менторството – ценности, които биха могли да се окажат не по-малко революционни от самото списание.

Той вярва в силата на общността. „Вярвам в сплотеността, в силата да си помагаме взаимно. Когато младите хора ми задават въпрос, винаги им отговарям: ‘Обградете се с хора, на които можете да споделяте идеи, с които можете да обсъждате идеи. Това е изключително важно.’“

И въпреки че самият той настоява, че не е стартирал просто „бизнес със списания“, е трудно начинанието му да не бъде разглеждано именно по този начин. Дебютната корица на 72 поставя в центъра Джулия Робъртс, облечена в тоалети на Фийби Файло и бижута на Tiffany – стайлинг на дългогодишната ѝ стилистка Елизабет Стюарт. Интервюто с нея е дело на Джордж Клуни.

Модната империя на Армани е изправена пред най-голямото си изпитание

Списанието, което се продава на цена от 20 долара, надхвърля пределите на модата. Сред материалите място откриват статия за младия художник Тайлър Балон, представен от Ейми Шералд – авторката на прочутия портрет на Мишел Обама; материали за уелнес и дълголетие; фотоесе за интериорния дизайн с участието на Опра Уинфри, Стела Маккартни и Приянка Чопра. Класическите модни фотосесии се редуват с нишови истории – профил на френския дизайнерски колектив Inventaire, интервю с младия фотограф Джуд Ларти и дори любопитен текст за вечерната рутина от 11 стъпки на Марк Джейкъбс.

Разговорът между Робъртс и Клуни е мащабен – текст от над 6000 думи. По думите на Сара Харис, нито една от звездите не е поставяла условия. „Изпратих за одобрение и на двата екипа, а те буквално редактираха съвсем дребни неща“, казва тя. „Интервюто е автентично и изключително искрено, а приятелството между двамата ясно си проличава.“

Но защо именно Робъртс? „Толкова много жени се чувстват невидими в 50-те си години“, казва Енинфул. „За мен инклузивността не е просто въпрос на раса, а и на възраст.“

„Когато се спряхме на нея, решението беше единодушно ‘да’“, допълва Харис. „Освен че е една от най-големите звезди в света, тя е своя собствена личност – майка, жена без възраст… истински човек, въпреки всичко“, казва Енинфул.

Кориците трябва да предизвикват разговори – но първата на 72 не беше най-популярният му дебют. Докато предпоследният му брой на Vogue със същата Робъртс събира над 70 хил. харесвания в Instagram, тази корица достига около 11 хил. Според модната журналистка Лорън Шърман от Puck, „Енинфул искаше бляскаво начало и може би ще го постигне с бъдещи корици – Опра, Леонардо ди Каприо. Но тази не беше достатъчно визуално въздействаща. Прилича на най-добрия вариант на списание в самолет, а Едуард е способен на много по-силни образи.“

Независимо от критиките, подкрепата е осезаема. Под публикацията на Енинфул в социалните мрежи се редят коментари от имена като Наоми Кембъл и Салман Рушди. А най-близките му сътрудници са убедени в успеха.

„Най-голямото удоволствие от годините, прекарани във Vogue, беше да работя с него“, казва Сара Харис. „Всички говорят за инклузивност и разнообразие, но аз мисля, че той наистина въведе една забележима промяна. Дължеше се на него. Когато ми предложи, дори не мислех – просто казах, че съм вътре.“

Ана Уинтор от първо лице: За Vogue, модата и разбира се - „Дяволът носи Prada”

Новата шефка на съдържанието Симон Оливър също е категорична: „Работата с Едуард ме зарежда. Той мисли бързо, действа бързо и е невероятен в екипната работа. Достъпен е и в постоянен контакт. В първия ни разговор го попитах: ‘Как предпочиташ да комуникираме?’ А той съвсем непринудено ми отговори: ‘Просто ми пиши в WhatsApp.’“

Във въвеждащото писмо към първия брой на 72 Енинфул пише:

„През целия си живот съм свидетел как себеизразяването и разнообразните гледни точки обогатяват разговора за култура. Стартираме 72 в един момент, когато обществото има нужда от силата на креативността да ни свързва, да ни носи радост и да отваря очите ни за инклузивността. Замислихме списанието като културна общност за отворени умове, където радикални мислители и нови артисти се срещат с легенди… Искаме то да бъде покана да създаваме заедно – нещо ново, нещо по-добро.“

Дали EE72 ще успее да превърне тези думи в реалност, предстои да видим. Но ако има човек, способен да преобърне правилата в модното издателство, името на Едуард Енинфул със сигурност ще бъде сред фаворитите.