Инфлацията в еврозоната достигна 5-месечен връх
Нивата се повишават до 2,2% през септември, подтикнати от сектора на услугите и енергиятa. Данните подкрепят позицията на ЕЦБ да запази лихвените проценти без промяна засега
&format=webp)
Ценовият натиск в еврозоната се ускорява през септември, достигайки най-високото си ниво от април насам, но е малко вероятно това да промени изчаквателния подход на Европейската централна банка (ЕЦБ), съобщава Euronews.
Годишната инфлация в еврозоната се повишава до 2,2% през септември, спрямо 2,0% през август, според предварителни данни на Евростат, публикувани днес.
Резултатите е в съответствие с очакванията на икономистите. На месечна база цените се повишават с 0,1%, което отразява данните за август.
Основната инфлация, която изключва колебанията в цените на храните и енергията, се запазва стабилна на 2,3% за пети месец, което дава увереност, че основният ценови натиск не набира скорост, въпреки ръста на общите цифри.

Сред основните фактори за инфлацията услугите са начело с годишен ръст от 3,2%, което е леко повишение спрямо 3,1% през август.
Цените на хранителните продукти, алкохола и тютюна са се повишили с 3,0%, което е по-малко от 3,2%, докато цените на неенергийните промишлени стоки остават на стабилни на ниво 0,8%.
Цените на енергията са продължили да спадат, но с по-бавен темп – с 0,4% в сравнение с 2,0% през август.
Естония отбелязва най-високата инфлация от 5,2%, следвана от Хърватия и Словакия с по 4,6%. От другата страна на спектъра Кипър не отчита промяна, а Франция отбелязва леко увеличение от 1,1%.
Месечните тенденции са по-забележителни в някои райони. Италия и Португалия водят с увеличение на цените съответно от 1,3% и 1,0%, което предполага известно локално ускорение.
Какво означава това за ЕЦБ
На заседанието си през септември ЕЦБ запази лихвените проценти без промяна, като поддържа депозитната лихва на 2%.
Публикуваните тогава прогнози показаха, че инфлацията се очаква да бъде средно 2,1% през 2025 г., да спадне до 1,7% през 2026 г., преди да се повиши отново до 1,9% през 2027 г. Основната инфлация се очаква да намалее постепенно през същия период.
Президентът на централната банка Кристин Лагард заяви, че ЕЦБ е „в добра позиция“ да поддържа лихвите стабилни, без спешна необходимост от затягане или облекчаване на политиката. Последните данни за инфлацията изглежда потвърждават тази позиция.
Според Рикардо Марчели Фабиани, старши икономист в Oxford Economics: „Перспективите не са се променили и все още ясно сочат, че инфлацията ще намалее благодарение на забавянето на растежа на заплатите, ниските цени на енергията, по-силното евро и ограничените натиск от страна на търсенето.“
„Пътят явно води надолу. Но ръстът на инфлацията през септември вероятно ще засили убеждението на ЕЦБ, че е твърде рано да се обмисля намаляване на лихвите.“, допълва той.
Пазарите очакват Управителният съвет да запази лихвите без промяна на следващото си заседание на 30 октомври.
Пазарите следят рисковете от САЩ
Еврото се покачи до 1,1750 спрямо щатския долар в сряда, подкрепено от по-широкото разпродаване на зелената валута след затварянето на федералното правителство на САЩ.
Това може да доведе до напускане на стотици хиляди служители и забавяне на публикуването на икономически данни - включително ключовия доклад за заплатите, който се очаква в петък, и вероятно ще се отрази на настроенията на инвеститорите.
Пазарите на акции в Европа бяха предимно стабилни. EURO STOXX 50, германският DAX и френският CAC 40 отбелязаха ръст от 0,3%, а италианският FTSE MIB спад от 0,1%.
По-широкият EURO STOXX 600 се представи по-добре, като отбеляза ръст от 0,5%. Сред отделните компании Sartorius оглави печалбите с ръст от 9%, следван от Sanofi и Novo Nordisk, които отбелязаха ръст от 4% и 3,3%.
Акциите в сектора на отбраната изостанаха: Rheinmetall спадна с 2,3%, Leonardo с 2%, а Thales с 1,4%.