Защо цената на шоколада вълнува ЕЦБ
Когато цените на хранителните продукти се повишават, включително на шоколада, кафето и зехтина, това оказва по-голямо влияние върху инфлацията и свързаната с нея парична политика в сравнение дори с поскъпването на енергията
&format=webp)
Повишаването на цените на хранителните продукти може да бъде проблем не само за обикновените домакинства, но и за Европейската централна банка.
Докато общата инфлация се нормализира и е близо до средносрочната цел на Централната банка на еврозоната - 2%, инфлацията на хранителните продукти „от 2022 г. е извънредна и устойчива“, отчитат финансистите в една от последните публикации в блога си.
Според доклада потребителите плащат с около една трета повече отколкото преди пандемията, за да си осигурят хранителните продукти, чиито цени са се повишили с над 40 % от 2015 г., което влияе на решенията на ЕЦБ относно лихвените проценти, отбелязва Euronews.
Инфлацията в еврозоната значително се стабилизира, като спада от пиковата си стойност от 10,6% през октомври 2022 г. до 2%. Въпреки това, според последния доклад на Европейската комисия за потребителската инфлация, един на всеки трима души се притеснява дали ще може да си позволи да купи предпочитаните от него храни.
ЕЦБ отбелязва, че цените на хранителните продукти са още по-важни за домакинствата с по-ниски доходи, където разходите за храна заемат по-голяма част от бюджета.
И според очакванията на ЕЦБ, покачването на цените на хранителните продукти няма да се забави в бъдеще.
По данни на Евростат цените на говеждото, пилешкото и свинското месо са се повишили с 38-44 % от 2015 г. насам.
ЕЦБ отбелязва, че тези хранителни продукти струват с над 30% повече в сравнение с края на 2019 г. През последните шест години млякото, маслото, кафето, зехтинът, какаото и шоколадът са поскъпнали особено значително.
Повишението в Европа се обяснява отчасти с скока в цените на енергията след нахлуването на Русия в Украйна през 2022 г. Повишаването на доходите в световен и местен мащаб също е довело до увеличаване на търсенето, което е повишило цените на хранителните продукти.
Междувременно екстремните климатични явления оказват все по-тревожно влияние върху реколтата. Сушата в Испания е оказала сериозно влияние върху цените на зехтина, а кафето и какаото са поскъпнали в резултат на неблагоприятните климатични условия в ключови страни износителки като Гана и Кот д'Ивоар.
Тези събития, свързани с климатичните промени, „стават все по-чести и могат сериозно да нарушат веригите за доставки на храни“, според публикацията на ЕЦБ.
Цените на хранителните продукти имат по-силно влияние върху възприятията и очакванията за инфлацията, които са от решаващо значение за ценовата стабилност.
Целта от 2% за инфлацията се отнася до основния ценови индекс HICP, измерващ цените в потребителската кошница, енергията, услугите, потребителските стоки и хранителните продукти.
Инфлацията на цените на хранителните продукти в момента е най-висока от четирите категории и възлиза на 3,2 %. Увеличението на цените на хранителните продукти има тежест от около 20% в HICP, което е повече от два пъти по-голямо от тежестта, дадена например на енергията.
Когато цените на хранителните продукти се повишат, включително на шоколада, кафето и зехтина, те оказват по-голямо влияние върху инфлацията и свързаната с нея парична политика в сравнение с повишението на цените на енергията.
ЕЦБ посочва три причини, поради които цените на хранителните продукти са от особен интерес в момента.
На първо място, между цените на хранителните продукти и общите цени се е образувала разлика, която е много по-голяма и по-устойчива в сравнение с миналото.
На второ място, цените на хранителните продукти до голяма степен определят инфлационните очаквания, които също се наблюдават отблизо от ЕЦБ, когато тя взема решения относно паричната политика.
На трето място, увеличението на цените на хранителните продукти засяга по-силно по-бедните домакинства в сравнение с другите.
В крайна сметка, ако ЕЦБ прецени, че целта от 2% инфлация е в риск и повиши лихвените проценти, по-високите разходи по заемите ще се отразят на банковата система, което ще възпрепятства инвестициите и ще се отрази негативно на икономиката на еврозоната като цяло, отбелязва в заключение Euronews.