Един век след Рокфелер: Богатството се умножава, но светът се променя
В номинално отношение днешните милиардери са далеч по-богати, но влиянието и историческото значение като това на Джон Д. Рокфелер е трудно да се повтори
&format=webp)
На 29 септември 1916 г. вестниците в САЩ съобщават сензационна новина – страната има своя първи милиардер. Това е Джон Д. Рокфелер, а основната причина за неговото забогатяване е силният ръст в цената на акциите на основаната от него компания Standard Oil.
Оттогава са минали повече от сто години, но името на Рокфелер остава синоним на богатство. Естествено, през почти 100-годишния си живот бизнесменът не се посвещава изцяло и само на правенето на пари.
Той остава в историята и като щедър филантроп, дарявал на църкви и особено на университети. Образованието е особено важно за него и почти няма голям американски университет, който да не е получил милиони от Рокфелер.
Сто години след първия милиардер в САЩ има стотици милиардери. Сумарно тяхното богатство (като дял от националното) е сравнимо с това, което големите бизнесмени от ерата на Рокфелер са притежавали. Само че доходоносните дейности са други. Преди сто години Рокфелер е на практика монополист в производството на петрол, което значително улеснява забогатяването му.
Но в онези дни монополите в САЩ са често срещано явление – такива има и при производството на стомана, в железопътния транспорт и други сектори.
Антимонополното законодателство се появява десетилетия по-късно.
В наши дни броят на милиардерите в САЩ расте всяка година.
Forbes, който прави списък на най-богатите хора от над 40 години, оценява, че през 2024 г. в САЩ са били около 813 милиардери, а в момента броят им е около 900.
Данните на компанията Altrata сочат, че милиардерите са били 1 050 през 2023 г. и 1 135 през 2024 г., като платформата отчита ръст в броя на супербогатите с около 80% за по-малко от десетилетие.
А според JPMorgan Chase милиардерите са още повече – 1 990 на брой през 2024 г.
Причината за разминаванията в данните е, че законът не задължава свръхбогатите да разкриват пълното си имущество. Комисията по ценните книжа и борсите изисква да се декларират над 5% от собствеността на всяка компания, но тъй като цените на фирмените дялове постоянно се менят, съответно и декларираното имущество се променя.
Макар да е ясно, че днешните милиардери притежават номинално по-големи суми, сравнението с Рокфелер в исторически план остава сложно. Ако се отчете делът на богатството им спрямо икономиката на САЩ и инфлацията, богатството на Рокфелер продължава да впечатлява, въпреки че абсолютните числа днес са по-големи.
През 1916 г. единият милиард на Рокфелер се оценява на около 30–40 млрд. долара в съвременни пари, в зависимост от методологията на корекция за инфлация и покупателна способност. По този начин той остава сред най-влиятелните и значими бизнесмени в американската история.
Сред съвременните милиардери има такива с огромни богатства, като Лари Елисън или Илон Мъск (чието състояни наскоро достигна 500 млрд.), които притежават стотици милиарди долари, а други известни имена като Марк Зъкърбърг и Джеф Безос имат около 200 млрд. долара.
„Милиардерите и мултимилионерите от онази златна епоха са се занимавали с бизнеси, в които са били заети много хора и индустриалното производство е било в центъра на всичко. В наши дни ситуацията е различна – свръхбогатите бизнесмени са в технологичния сектор, който има глобално въздействие, но същевременно е по-малко трудоемък в сравнение с индустриалното производство“, казва Кристофър Никълс, преподавател по история в щатския университет в Охайо пред CBS.
Взети заедно, американските милиардери притежават имущество за около 6,8 трилиона долара, сочат данните на Forbes към пролетта на 2025 г. Това е увеличение с 1 трилион спрямо предходната година.
Преди сто години основателят на списанието, шотландецът Бърти Чарлз Форбс, прави следната сметка:
„Ако състоянието на Рокфелер бъде обърнато в пари, на всеки жител на САЩ може да се дадат по 10 долара.“
Ако днешното богатство на американските милиардери бъде разделено по същия начин, означава, че всеки от 340 млн. американци би могъл да получи по около 20 хил. долара.
На практика това показва, че супербогатите притежават сериозен дял от общото богатство на страната. Данните на World Inequality Database сочат, че тази прослойка от хора, наричана в САЩ „топ 1%“, става все по-богата и съответно по-влиятелна. В края на 20-те години на миналия век такива хора държат около 50% от националното богатство на САЩ, но после идва Голямата депресия.
„Огромни богатства са изгубени заради срива на борсата. А след това възстановяването, кръстено от президента Рузвелт „Новата сделка“, се концентрира върху малкия и среден бизнес“, казва преподавателят по история в Тексаския университет Джереми Сури.
Франклин Рузвелт успява да изведе страната си от тежката криза и се превръща в един от най-обичаните президенти. Под негово ръководство САЩ се възстановяват икономически и участват успешно във Втората световна война.
Той е единственият човек, избиран три пъти за държавен глава. Като президент винаги демонстрира загриженост за по-бедните слоеве и залага на силни социални функции на държавата.
По негово време са приети закони, които гарантират предотвратяването на кризи като Голямата депресия за десетилетия напред. С един от тях (Glass-Steagall Act) се разделя дейността на инвестиционните и търговските банки, с което на последните се забраняват рискови инвестиции, за да се гарантира, че вложителите няма да загубят спестяванията си.
Ограниченията от ерата на Рузвелт се запазват в известна степен до 80-те години на миналия век, когато за президент е избран Роналд Рейгън. Тогава започва сериозна дерегулация, която според някои икономисти води до следващата голяма криза – тази от 2008 г.
През 80-те години свръхбогатите в САЩ започват да възвръщат позиции. Към 2023 г. онзи 1% от населението с имущество над 4,5 млн. долара държи повече от една трета от националното богатство. Милиардерите са собственици на около 5% от него.
От демографска гледна точка ситуацията не се е променила много в сравнение с времената на Рокфелер. И днес милиардерите са предимно мъже (85,6%). Повечето сами трупат богатството си, но има и такива, които го наследяват.
Самият Рокфелер е син на пътуващ търговец и домакиня. „Той произлиза от средната класа, но баща му е имал достатъчно пари, за да му даде заем, с който синът да започне бизнеса си. След това синът успява с много работа, безмилостен е с конкуренцията, но пазарът в онези дни работи почти без правила“, казва Никълс.
И макар че приживе Рокфелер е известен с щедростта си за различни каузи, семейството му продължава да се радва на охолство. Днес, повече от век по-късно, неговите наследници притежават имущество за около 10,3 млрд. долара.