В началото на септември серия от необясними смъртни случаи на деца в малък град в щата Мадхя Прадеш предизвиква паника сред местните здравни служители. Най-малко 11 деца, на възраст между една и шест години, умират дни след прием на обикновен сироп за кашлица. След проверки на водата и други възможни източници става ясно, че бъбреците им отказват, пише BBC.

Лабораторен анализ в град Ченай потвърждава, че сиропът съдържа 48,6% диетилен гликол – токсичен промишлен разтворител, който не бива да се използва в лекарства. При подобни случаи са регистрирани десетки жертви в Индия и в чужбина – сред тях 70 деца в Гамбия и 18 в Узбекистан през 2023 г.

Всяка нова трагедия илюстрира слабите страни на индийската регулаторна система. Въпреки обещанията за реформи, сиропи с вредни съставки продължават да се появяват. Пазарът на лекарства в Индия е силно фрагментиран, като редица малки компании продават евтини медикаменти без рецепта.

След последните смъртни случаи министерството на здравеопазването конфискува проби, забранява продажбите и предупреждава лекарите да проявяват по-голяма предпазливост при предписването на сиропи на малки деца. Но според експерти проблемът е по-дълбок и свързан с културната зависимост от тези препарати.

Панипат е град в Индия, който рециклира един милион тона дрехи годишно. Но между праха във фабриките и токсичните отпадъчни води бавно се задушава и животът на хората

Градът на износените дрехи: Как рециклирането на бързата мода бавно отнема въздуха на Индия

„Обикновено не предписвам сиропи за кашлица при настинка – само понякога за облекчение“, казва пред BBC д-р Раджарам Каре от Мумбай. „Основната цел е комфорт, а не лечение.“

В повечето случаи кашлицата е вирусна и преминава сама, но в Индия сиропите се използват масово – често без нужда. Причините са комплексни: слабо развита първична медицинска помощ, замърсен въздух и липса на образование както сред лекарите, така и сред пациентите.

„В селските райони до 75% от първичната медицинска помощ се осигурява от неформални доставчици“, обяснява д-р Кафил Хан. „Сиропите се раздават навсякъде – дори от хора без образование.“

Проблемът е особено сериозен извън големите градове, където местните клиники често не работят, а хората разчитат на самоуки „селски лекари“ или аптекари без медицинско образование. „Много бедни пациенти приемат, че човекът зад тезгяха е фармацевт. В 10 от 10 случая това е погрешно предположение“, коментира експертът по обществено здраве Динеш Такур.

Американските създатели на съдържание отдавна използват своята аудитория, за да създават източници на доходи като собствен бизнес, но тази тенденция е сравнително нова в Индия

„Печеля, защото съм автентичен“: Моделът на индийските инфлуенсъри, който работи

Тези практики се наблюдават дори в някои големи градове. Тревожни родители настояват за лекарство с бързо действие, а лекарите често отстъпват. „Ако кашлицата на детето не минава след няколко дни, родителите често търсят второ мнение, а новият лекар просто предписва сироп“, посочва д-р Хан. „Виждам дори педиатри с докторска степен да го правят.“

Някои от най-често използваните сиропи съдържат амброксол – препарат, който разтваря храчките, но може да бъде опасен за деца под две години, които не могат да изкашлят секрета. „Така слузта може да бъде аспирирана в белите дробове и да предизвика пневмония“, предупреждава д-р Хан.

Индия се нуждае от ясна национална политика и масова осведоменост сред лекарите и родителите, за да се спре безразсъдното използване на сиропи за кашлица. Лекарят от Мадхя Прадеш, предписал сиропа, свързан с последните смъртни случаи, защитава практиката си с думите: „Предписвам този сироп за кашлица от 15 години.“