Една от всеки шест бактериални инфекции в световен мащаб вече е резистентна към стандартните лечения, според нов доклад на Световната здравна организация (СЗО), който идентифицира тревожно глобално увеличение на заболяванията, които вече не реагират на антибиотици.

Това явление е известно като антимикробна резистентност (AMR) и се проявява, когато бактериите и други патогени – причиняващи инфекции на кръвта, червата, пикочните пътища и полово предавани инфекции, еволюират до степен, в която стандартните антибиотици вече не могат да ги контролират.

Хората ускоряват този процес, например като прекъсват антибиотичното лечение преди да завършат предписания курс, а лекарите неправилно предписват антибиотици за заболявания, при които те не помагат, отбелязва Euronews.

Резултатите в доклада на СЗО са изведени от над 23 милиона случая в 104 страни през 2023 г. и показват, че резистентността е нараснала при около 40% от анализираните комбинации от патогени и антибиотици от 2018 г. насам.

Според проучването проблемът е особено сериозен в страните с ниски и средни доходи, където наблюдението на AMR, микробиологичните диагностични възможности и достъпът до ефективни алтернативни лечения могат да бъдат ограничени.

Например, СЗО оценява, че една от три бактериални инфекции в Югоизточна Азия и Източното Средиземноморие вече е резистентна към антибиотици, в сравнение с една от пет в Африка.

Въпреки различията, нито един регион не е имунизиран срещу рисковете. Според проучване, публикувано миналата година, се очаква годишният брой на смъртните случаи, дължащи се на AMR, в страните с високи доходи да нарасне от 125 000 на 192 000 между 2021 и 2050 г.

„Антимикробната резистентност изпреварва напредъка в съвременната медицина и заплашва здравето на семействата по целия свят“, заяви директорът на СЗО Тедрос Гебрейесус.

Докладът на СЗО установява, че резистентността към основни антибиотици нараства най-бързо сред групата бактерии, отговорна за много от най-тежките болнични инфекции, особено тези в кръвообращението, които могат да причинят сепсис, органна недостатъчност и смърт.

Някои видове, като Klebsiella pneumoniae и E. coli, са показали резистентност над 70% в някои части от Африка, което оставя малко възможности за лечение. Salmonella и Acinetobacter също са все по-устойчиви на антибиотици.

Дори последното възможно лечение за гонорея – цефтриаксон, започва да показва признаци на резистентност в части от Източносредиземноморския регион, което заплашва да направи една от най-разпространените полово предавани инфекции в света нелечима.

Докладът призовава страните да намалят зависимостта си от мощните антибиотици, в списъка Watch на СЗО, и да гарантират, че до 2030 г. 70% от глобалното използване на антибиотици ще бъде от лекарства от първа линия, включени в списъка Access – цел, поставена от ООН миналата година.

„Нашето бъдеще зависи и от укрепването на системите за превенция, диагностика и лечение на инфекции, както и от иновациите в антибиотиците от ново поколение и бързите молекулярни тестове на място“, допълва СЗО.