Инвестициите в действия за борба с климатичните промени са историята на икономическия растеж на 21-ви век, докато този, подхранван от изкопаеми горива, е безсмислен, защото вредите, които причинява, водят до самоунищожение.

Това становище изразява професорът от от Лондонската школа по икономика и политически науки Николас Стърн, цитиран от The Guardian.

Според него по-евтините цени на чистите технологии – от възобновяема енергия до електрически автомобили, и по-здравословните и по-продуктивни общества, които те позволяват, значат, че инвестициите могат едновременно да се справят с климатичната криза и забавения растеж, и да изведат милиони хора от бедността.

Това изисква големи промени в политиките и нивата на инвестиции, а икономистът признава, че геополитическата обстановка в момента е трудна, но е жизненоважно да се излагат рационални аргументи.

Правителствата трябва да насочат помощта си към най-бедните, за да потиснат нарастващата подкрепа за „нечестните“ радикални десни партии, обещаващи прости решения, смята той

Архитектът на „зелената сделка“ Франс Тимерманс: Богатите трябва да платят за екологичния преход

В коментар по повод изказването на президента на САЩ Доналд Тръмп, който нарече климатичните промени „измама“ и призова компаниите за изкопаеми горива: „сондирай, бейби, сондирай“, Стърн заявява:

„Бих казал на Тръмп: „Имате деца и внуци – помислете за науката, помислете за рисковете“ и бих дал примери за горските пожари в Калифорния. Бих посочил, че имотът му във Флорида ще бъде изключително уязвим от по-силни урагани, повишаване на морското равнище и бурни приливи. Хората и местата, които обича, са изложени на сериозен риск.

Науката за парниковите газове, които затоплят атмосферата, е проста – идеята за „измама“ е просто погрешна. Бих посочил на Тръмп, че слънчевата енергия превъзхожда изкопаемите горива относно електроенергия в по-голямата част от света, включително в големи части от САЩ.

Добрите хора от Тексас ще инвестират в слънчева и вятърна енергия, защото е по-евтино от алтернативите. Много по-добре е да се инвестира в технологиите на 21-ви век, отколкото в тези на 19-ти и 20-ти век.“

Островът има приблизително 31 400 милиона барела нефтен еквивалент“ и около 148 трилиона кубически фута природен газ, върху добива на които в момента има мораториум

Сондирай, бейби, сондирай! Заявката на Тръмп за Гренландия като заплаха за света

Стърн беше ръководител на знаково проучване през 2006 г., което стигна до заключението, че мерките за борба с климатичните промени ще струват по-малко от щетите, причинени от бездействието, и че климатичните промени са най-големият пазарен провал, който светът е виждал, допълва The Guardian.

Заключенията му от 2006 г. остават валидни и днес, но се засилват, казва самият той, тъй като ефектите от глобалното затопляне настъпват по-бързо и с по-голяма тежест от очакваното.

„Всеки път, когато погледнете науката, ситуацията се влошава“. Например, посочва икономистът, преломните точки, за които се смяташе, че са свързани с 4 °C глобално затопляне, сега изглеждат така, сякаш могат да настъпят при около 2 °C повишение.

Данните за най-топлата година предизвикват опасения, че изменението на климата се ускорява по-бързо от очакваното

„Играем си с огъня“: през 2024 г. светът е надхвърлил целта за глобално затопляне от 1,5C за първи път

Въпреки това, според Стърн икономическите възможности, които предлагат действията за климата, също са се засилили благодарение на изключителното темпо на технологичното развитие.

Цената на слънчевата енергия и батериите е спаднала с 80% в последното десетилетие, като цената на офшорната вятърна енергия е спаднала със 73%, а на наземната – с 57%. Нарастващите икономии от мащаба на климатичните технологии, по-ефективното използване на ресурсите и по-здравословното население – замърсяването на въздуха от изкопаеми горива убива милиони хора годишно, ще стимулират производителността и икономическия растеж, категоричен е Стърн.

„Това е огромна възможност – градовете, в които можете да се движите и да дишате, са много по-продуктивни. Светът отчаяно се нуждае от увеличаване на темпа на растеж и нисковъглеродният е единственият възможен дългосрочен растеж; високовъглеродният води до самоунищожение.“, предупреждава икономистът.