България е водеща в ЕС по заетост на млади висшисти през 2024 г. според Евростат
Според данните страната ни е изключение от тенденциите в Южна и Югоизточна Европа, които изостават в наемането на кадри, дипломирали се през последните 3 години
&format=webp)
По-високите нива на образование обикновено са свързани с по-високи равнища на заетост и по-високи доходи през целия живот, показват данни на Евростат.
Въпреки това, за много от току що завършилите висшисти намирането на работа все още отнема значително време.
Конкуренцията е ожесточена.
Във Великобритания, например, според Института на работодателите на студенти (ISE) през 2024 г. работодателите са получили над 1,2 милиона кандидатури за малко под 17 000 свободни места. Това означава, че за всяко свободно място за висшист са постъпили средно по 140 кандидатури.
Това е най-високото ниво на конкуренция за повече от три десетилетия, откакто ISE започва да събира такива данни през 1991 г., съобщава Euronews.
Какви са равнищата на заетост за дипломиралите се наскоро висшисти в Европа
Според Евростат през 2024 г. средно 84,9 % от наскоро дипломиралите се висшисти в ЕС са били заети. Тази цифра обхваща лица на възраст от 20 до 34 години, които са завършили през последните три години и не следват.
Наборът от данни не предоставя подробна разбивка по време. Той обаче включва две категории: „три години или по-малко“ и „от една до три години“ след дипломирането.
Висшето образование се определя като нива 5–8 от класификацията ISCED, които включват краткосрочни висши програми, както и бакалавърски, магистърски и докторски степени, известни под общото наименование висше или университетско образование.
Равнището на заетост на наскоро завършилите висше образование варира значително в Европа, от 63,5% в Турция до 93,7% в България сред 33 държави. Сред държавите членки на ЕС Гърция отбелязва най-ниското равнище – 72,7 %. Турция, която заема последното място в класацията, има и най-високата безработица в Европа, достигаща 25,8% през второто тримесечие на 2025 г.

Разминаване между университетите и пазара на труда в Турция
„Бързото разрастване на университетския сектор затруднява качеството на висшето образование, което доведе до по-голям спад в доходите на студентите на пазара на труда“, коментират от отдела на ОИСР за Турция.
Отбелязвайки относително ниския дял на завършилите висше образование в областта на науката, технологиите, инженерството и математиката (STEM), те добавят: „Изглежда, че има голяма разлика между уменията, търсени на пазара на труда, и придобитите от студентите в университетите“.
Турция е единствената страна в Европа, в която равнището на безработица сред висшистите е по-високо от това на общото население.
Въпреки че България се откроява като изключение, Южна и Югоизточна Европа като цяло изостават, докато страните от Северна и Централна Европа показват много по-високи равнища на заетост, отбелязва Euronews.
В 8 страни равнището на заетост на младите висшисти надхвърля 90%. Освен България, това са Естония (93,6%), Нидерландия (92,7%), Норвегия (92,3%), Исландия (92%), Германия (91,9%), Унгария и Полша (и двете с 90,5 %).
Под 80% заетост на младите висшисти в Италия и Франция
В другия край на скалата, с изключение на Турция, равнището на заетост е под 80% в шест държави: Босна и Херцеговина (72,1%), Гърция (72,7%), Италия (74,3%), Сърбия (76,3%) и Франция (79,9%).
Това означава, че повече от един на всеки пет млади висшисти не са наети на работа, но те не са официално безработни.
Някои от тях може да са част от неактивната работна сила или скритата безработица, което означава, че са на разположение, но не търсят активно работа или са непълно заети, отбелязва Euronews.
Германия е най-добре представящата се сред водещите икономики в еврозоната
Сред четирите най-големи икономики в ЕС се открояват Италия и Франция, където повече от един на всеки пет наскоро завършили висше образование не е работа. Испания се представя малко по-добре с равнище на заетост от 82%, но остава близо до Франция.
От друга страна, Германия отбелязва най-високото равнище в първите 3 години след завършване на висше образование – 91,9%.
Данни за Обединеното кралство не са налични в Евростат.
Според HESA обаче, сред завършилите през 2022/23 г. 82% от анкетираните в Обединеното кралство са наети на работа или са извършвали неплатен труд. Данните са събрани приблизително 15 месеца след завършването, така че не са пряко съпоставими с данните на Евростат.
Мъжете все още имат по-големи шансове за работа след дипломирането
В целия ЕС мъжете имат по-висока заетост от жените сред наскоро дипломиралите се висшисти: 86% спрямо 84%.
Въпреки това, от 33 държави, 8 отчитат по-висока заетост при жените в сравнение с мъжете. Най-голямата разлика в полза на жените се наблюдава в Гърция, където 75,9 % са заети в сравнение с 68,5% от мъжете. Следват Хърватия и Испания.
Турция и Гърция: съседи в противоположни посоки
За разлика от Гърция, Турция отбелязва най-голямата разлика между половете в полза на мъжете, като 74,2% са заети в сравнение с 55,2% от жените. Словения, Латвия, Исландия и Сърбия следват Турция с високи разлики между половете.
Двете съседни страни, Турция и Гърция, са на противоположни краища на спектъра, като се движат в много различни посоки относно равенството между половете при заетостта на висшисти.
Турция има и най-ниската заетост на висшисти, завършили през последните три години – 55,2 %. Почти половината от жените (44,8%), завършили университет през последните три години, не са заети.
Норвегия отбелязва най-високата степен на заетост, като 93,3% от наскоро завършилите висше образование са наети на работа.
В целия ЕС лицата с висше образование печелят средно с 38% повече от тези със средно и с 68% повече от тези с ниско образование.