Обединеното кралство е шампион по дистанционна работа в Европа, Гърция е на опашката
Културни и икономически фактори са водещи в тенденцията по прилагането на гъвкавия модел сред служителите, показва изследване
&format=webp)
Обединеното кралство е с най-висок процент на дистанционна работа сред 18 европейски държави, като служителите работят от дома си средно 1,8 дни в седмицата.
В по-широк мащаб този показател поставя страната на второ място сред други 40 държави.
Euronews проследява как се различават нивата на работа вкъщи (WFH) в цяла Европа и по света, и какви са различията между отделните държави.
Глобалното проучване на работните условия (G-SWA) показва, че тенденциите са променени след пандемията. Четвъртата вълна на проучването, проведена между ноември 2024 г. и февруари 2025 г., обхваща работещи на пълно работно време на възраст от 20 до 64 години, които са завършили висше образование.
Макар че средната стойност на дистанционната работа в световен мащаб възлиза на 1,2 дни седмично, процентът се различава значително в 40-те изследвани държави, като варира от едва 0,5 дни седмично в Южна Корея до 1,9 дни в Канада.
Защо Обединеното кралство е водещо
Според д-р Джеват Гирай Аксой, водещ икономист в ЕБВР и доцент по икономика в Кралския колеж в Лондон, няколко фактора са в основата на първото място на Обединеното кралство.
„Обединеното кралство получава високи резултати по отношение на културния индивидуализъм, който е силно свързан с комфорта в автономна работна среда“, обяснява той и допълва, че заради дългите и строги локдауни през пандемията, страната е ускорила възприемането на инфраструктурата и нормите за дистанционна работа.
Също така пазарът на труда в Обединеното кралство е концентриран в секторите на услугите като финанси, консултации и медии, където WFH може да е практична възможност.
„Важното е, че британските служители са развили силни и трайни предпочитания към хибридната работа, като обикновено искат 2-3 дни от вкъщи седмично. Това не е маргинално предимство, а основно очакване“, допълва той.
Според него обаче, компаниите, които пренебрегват тази реалност, могат да се окажат в сериозна неравностойност при привличането и задържането на таланти – особено когато се конкурират с работодатели от други англоезични държави, които са възприели гъвкавостта като подход.
Финландия, Германия и Португалия имат средно по 1,5+ работни дни от вкъщи
В Европа Финландия (1,7 дни) и Германия (1,6 дни) следват Обединеното кралство в класацията.
Нивата на WFH са сравнително високи и в Португалия (1,5 дни), и в Унгария и Нидерландия (и двете по 1,4 дни).
Сред петте най-големи икономики Франция е с най-нисък процент, като служителите работят от дома си средно само 1 ден седмично. Турция я следва с 0,9 дни, а Полша е малко по-напред с 1,1 дни.
Служителите в Чехия, Италия и Швеция работят от дома си 1,3 дни седмично, което е малко над средното за света. Румъния, Испания и Австрия се изравняват със средното, като всяка отчита по 1,2 дни седмично.
Какво обяснява разликите
Д-р Аксой обяснява различията в европейските държави с комбинация от структурни, културни, икономически фактори. Сред тях най-мощният е индивидуализмът – културна черта, наблягаща на личната автономност, самостоятелност и независимост пред колективните цели и строгия надзор.
Други фактори са продължителността на локдауните през пандемията, гъстотата на населението и промишлената структура на всяка икономика.
Например държавите с по-голям дял на благоприятни за работа от дистанция сектори като ИТ и финансите са в по-добра позиция да поддържат хибридни модели. В гъсто населените държави се наблюдават и по-високи нива на WFH, отчасти поради по-дългите пътувания до работното място.
Защо в Гърция процентът е най-нисък
Гърция отчита най-ниското ниво в Европа - само 0,6 дни седмично.
„Част от обяснението се крие в структурата на гръцката икономика, която е силно зависима от сектори като туризъм, търговия на дребно и хотелиерство – професии, които обикновено изискват физическо присъствие“, казва Аксой, допълва още, че роля имат и по-дълбоки културни и институционални фактори, като например това, че Гърция има сравнително ниски резултати по отношение на индивидуализма.
Приемането на дигиталните технологии и управленските практики е сравнително слабо развито преди пандемията, което вероятно е забавило нормализирането на WFH.
Скандинавските страни са разделени
Докато Финландия се нарежда на второ място в Европа с 1,7 дни дистанционна работа седмично, Норвегия и Дания отчитат значително по-ниски показатели – само 0,9 дни. Швеция, с 1,3 дни, е по средата, което отразява ясното разделение в тенденциите в скандинавските страни.
Аксой обяснява това с факта, че Финландия има малко по-индивидуалистична култура и отдавнашен акцент върху баланса в професионалния и личния живот, и автономията на служителите в сравнение с Дания и Норвегия, които поддържат по-традиционни управленски практики.
„Финландските компании, особено в публичния сектор и технологичните индустрии, бяха първите, които въведоха политики за гъвкава работа, дори преди пандемията“, допълва той.
Нивата се стабилизират
Общите нива на работа от вкъщи са намалели в световен мащаб, като са спаднали от средно 1,6 дни седмично през 2022 г. до 1,33 дни през 2023 г. През 2024 г. и 2025 г. те са намалели много по-скромно до 1,27 дни.
Изследването стига до заключението, че от 2023 г. нивата приблизително са се стабилизирали.
„Тази стабилност не означава застой. Все още могат да настъпят постепенни промени, предизвикани от нови технологии, демографски промени или променящи се условия на пазара на труда“, допълва Аксой.